Томас Малори
Смъртта на Артур (236)

Глава 40

Как сър Динадан избавил една дама от сър Брюнис Безмилостни и как сър Тристан получил щит от Вълшебницата Морган

И ето че, както си яздел, сър Динадан минал край един извор и видял там дама, която горко ридаела.

— Какво ви измъчва? — попитал сър Динадан.

— Благородни рицарю — рекла дамата, — аз съм най-нещастната дама на света, защото преди пет дни дойде един рицар на име сър Брюнис Безмилостни и уби родния ми брат. И оттогава ме държи при себе си против волята ми, а от всички рицари на света той ми е най-омразен. Затова ви моля, в името на рицарската ви чест да отмъстите за мен, понеже той няма да се забави и ей сега ще се върне.

— Нека дойде — рекъл сър Динадан — и за честта на всички дами ще изпълня дълга си.

Скоро след това дошъл сър Брюнис и като видял непознат рицар при дамата си, побеснял от гняв и рекъл:

— Благородни рицарю, брани се!

И тогава двамата връхлетели един връз друг с гръм и трясък и си нанесли тежки удари и сър Динадан го промушил дълбоко през рамото, ала додето успее да се обърне, сър Брюнис избягал.

Сетне дамата го замолила да я заведе в един замък на четири мили оттам и сър Динадан изпълнил заръката й и тя била приета най-гостолюбиво, тъй като господарят на замъка бил неин чичо. Подир туй сър Динадан продължил по пътя си.

Сега нека разкажем за сър Тристан, който случайно отишъл да търси подслон в замъка, дето била кралица Морган Вълшебницата. Пуснали сър Тристан в замъка и там той прекарал твърде добре цялата нощ. Ала на сутринта, когато искал да си тръгне, кралицата му рекла:

— Трябва да знаете, че няма тъй лесно да си идете оттук, защото сте мой пленник.

— Опазил ме Бог! — викнал сър Тристан. — Та аз доскоро бях пленник!

— Благородни рицарю — рекла кралицата, — ще останете при мен, додето разбера кой сте и отде идвате.

И кралицата все настоявала сър Тристан да сяда от едната й страна, а възлюбеният й от другата. Ала тя все гледала сър Тристан, а рицарят й забелязал това и от ревност му се искало да погуби сър Тристан с меча си, ала се страхувал да не се опозори с такава постъпка. Тогава кралицата рекла на сър Тристан:

— Кажете ми името си и ще ви пусна да вървите където пожелаете.

— В такъв случай ще ви кажа, че името ми е сър Тристан Лионски.

— Ако знаех това — рекла Вълшебницата Морган, — нямаше така лесно да ви пусна. Ала тъй като съм обещала, ще удържа думата си, стига да се вречете, че ще носите щита, който ще ви дам, и с него ще идете в Замъка при Твърдата скала, дето крал Артур е обявил турнир. И ви моля там да извършите за мен такива подвизи, на каквито сте способен. Защото при Замъка на девиците, сър Тристан, вие извършихте такива чудни бойни подвизи, каквито не бях чувала друг рицар да е извършвал.

— Господарко — рекъл сър Тристан, — нека да видя щита, с който трябва да се сражавам.

Тогава донесли щита и на него били изобразени крал и кралица, а над главите им стоял рицар, стъпил с единия крак на главата на краля, а с другия — на главата на кралицата.

— Господарко — рекъл сър Тристан, — хубав и здрав е този щит. Ала какво означават кралят и кралицата, и този рицар, стъпил на главите им?

— Ще ви кажа — рекла Вълшебницата Морган. — Тук са изобразени крал Артур и кралица Гуиневир, а също и един рицар, който държи и двамата в робство и подчинение.

— Кой е този рицар? — запитал сър Тристан.

— Сега няма да узнаете това — рекла кралицата.

И както разказва френската книга, кралица Морган любела и желаела сър Ланселот повече от всеки друг рицар на света, ала той никак не я обичал и не зачитал волята й, затова тя държала при себе си много рицари, като се надявала да спечели любовта му със сила. И тъй като мислела, че сър Ланселот е влюбен в кралица Гуиневир и тя в него, кралица Морган Вълшебницата заръчала да направят този щит, за да посрами сър Ланселот и крал Артур да разбере за любовта между него и кралица Гуиневир.

Тогава сър Тристан взел щита и се заклел да го носи на турнира при Замъка на Твърдата скала. Ала сър Тристан не знаел, че щитът е направен, за да стори зло на сър Ланселот, и едва по-късно узнал.