Томас Малори
Смъртта на Артур (64)

Глава 2

Как петима крале нахлули в тези земи да воюват срещу крал Артур и какъв съвет свикал той против тях

В туй време крал Артур отишъл в Камелот и устроил там голямо празненство за всеобща радост и веселие. И скоро след това се върнал в Кардол и получил там вест, че кралят на Дания, кралят на Ирландия, негов брат, кралят на Долината, кралят на Солейс^[1] и кралят на остров Лонгтен — всички тези крале били нахлули в земите му с голямо войнство, опожарявали градове и крепости и убивали всеки, що се изпречел на пътя им, та тъжно било да слуша човек за делата им.

— Горко ми! — рекъл крал Артур. — Един месец отдих не съм имал, откак бях коронясан за крал на тази страна. Не ще намеря покой и сега, додето не срещна тези крале в достойно сражение, заклевам се. Защото не бива да гинат верни поданици по моя вина. Затуй, да тръгва с мен, който желае, а който не желае, нека остане.

Сетне кралят заръчал да пишат на крал Пелинор и го помолил да се приготви колкото може по-бързо за война и като събере рицарите си, да го последва начаса. И всички васали тайно недоволствали, че кралят иска да потегли на бой тъй внезапно, ала той в никакъв случай не желаел да се бави, изпратил послания до онези, които по това време не били в двора, и им заповядал да го последват.

После кралят отишъл при кралица Гуиневир и рекъл:

— Благородна съпруго, пригответе се, защото ще дойдете с мен, тъй като не мога да живея нито ден без вас. Вие ще ми вдъхвате сила и смелост, каквито и премеждия да срещна по пътя си. Не ще допусна моята дама да бъде изложена на опасност.

— Сър — отвърнала тя, — вашата дума е закон за мен и ще бъда готова, щом и вие сте готов.

И тъй, на следната сутрин кралят и кралицата поели на север с каквато дружина имали и като стигнали в гората край реката Хъмбър^[2], настанили се там.

И когато изброените по-горе крале получили вест, че крал Артур е в гората край река Хъмбър, намерил се рицар, брат на един от кралете, който им дал следния съвет:

— Добре ви е известно, че със сър Артур е цветът на световното рицарство, както стана ясно от голямото сражение, което той води с единайсетте крале. Затова бързайте към него и денем, и нощем, тъй като колкото повече време минава, толкова по-силен ще става той и толкова по-слаби — ние. И тъй уверен е той в храбростта си, че е дошъл сега на бой с малцина воини, затова нека го нападнем, преди да съмне, и така ще го сразим напълно и никой от рицарите му не ще избегне смъртта.