Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 2
Как петима крале нахлули в тези земи да воюват срещу крал Артур и какъв съвет свикал той против тях
В туй време крал Артур отишъл в Камелот и устроил там голямо празненство за всеобща радост и веселие. И скоро след това се върнал в Кардол и получил там вест, че кралят на Дания, кралят на Ирландия, негов брат, кралят на Долината, кралят на Солейс[1] и кралят на остров Лонгтен — всички тези крале били нахлули в земите му с голямо войнство, опожарявали градове и крепости и убивали всеки, що се изпречел на пътя им, та тъжно било да слуша човек за делата им.
— Горко ми! — рекъл крал Артур. — Един месец отдих не съм имал, откак бях коронясан за крал на тази страна. Не ще намеря покой и сега, додето не срещна тези крале в достойно сражение, заклевам се. Защото не бива да гинат верни поданици по моя вина. Затуй, да тръгва с мен, който желае, а който не желае, нека остане.
Сетне кралят заръчал да пишат на крал Пелинор и го помолил да се приготви колкото може по-бързо за война и като събере рицарите си, да го последва начаса. И всички васали тайно недоволствали, че кралят иска да потегли на бой тъй внезапно, ала той в никакъв случай не желаел да се бави, изпратил послания до онези, които по това време не били в двора, и им заповядал да го последват.
После кралят отишъл при кралица Гуиневир и рекъл:
— Благородна съпруго, пригответе се, защото ще дойдете с мен, тъй като не мога да живея нито ден без вас. Вие ще ми вдъхвате сила и смелост, каквито и премеждия да срещна по пътя си. Не ще допусна моята дама да бъде изложена на опасност.
— Сър — отвърнала тя, — вашата дума е закон за мен и ще бъда готова, щом и вие сте готов.
И тъй, на следната сутрин кралят и кралицата поели на север с каквато дружина имали и като стигнали в гората край реката Хъмбър[2], настанили се там.
И когато изброените по-горе крале получили вест, че крал Артур е в гората край река Хъмбър, намерил се рицар, брат на един от кралете, който им дал следния съвет:
— Добре ви е известно, че със сър Артур е цветът на световното рицарство, както стана ясно от голямото сражение, което той води с единайсетте крале. Затова бързайте към него и денем, и нощем, тъй като колкото повече време минава, толкова по-силен ще става той и толкова по-слаби — ние. И тъй уверен е той в храбростта си, че е дошъл сега на бой с малцина воини, затова нека го нападнем, преди да съмне, и така ще го сразим напълно и никой от рицарите му не ще избегне смъртта.