Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 21

Как сър Пелеас се оставил да го пленят, защото искал да зърне своята дама, и как сър Гауейн обещал да му спечели любовта й

— И тъй, той я избрал за своя дама и повелителка и се врекъл да люби само нея и никоя друга, ала тя била надменна, презряла любовта му и рекла, че нивга не ще го обикне, та дори и той да умре за нея. Тогаз всички девици и благородни дами я презрели заради надменността й, тъй като имало и по-красиви от нея измежду тези, що били там, ала никоя от тях не би отказала любовта си, ако такъв храбър рицар и благороден мъж като сър Пелеас й предложел сърцето си. Ала този рицар се врекъл на лейди Етард, че ще тръгне с нея към тези земи и нивга не ще я напусне, додето тя не го обикне. И сега е разпънал шатъра си край един манастир, ала повечето си време прекарва тук, за да е близо до нея, а всяка седмица тя праща рицари да се сражават с него. И след като ги надвие, той драговолно се оставя да го пленят, понеже само така може да зърне дамата си. А тя винаги се отнася много зле с него и понякога кара рицарите си да го вържат за опашката на коня, а друг път под корема му. И така го завеждат при нея по най-позорния начин, който тя може да измисли. И всичко това прави, за да го накара да напусне тукашния край и да престане да я обича, ала нищо не е в състояние да го накара да си иде. И знайте, че и с меч да се сражава с десет рицари, пак ще ги победи, както ги е победил на кон.

— Уви! — рекъл сър Гауейн. — Много ми е жал за него, затова още утре, щом съмне, ще го потърся в гората, та да му помогна, ако мога.

И тъй, на сутринта сър Гауейн се сбогувал с домакина си, сър Карадос, и навлязъл в гората. Най-подир срещнал сър Пелеас, който въздишал от безкрайна печал, и като го поздравил, запитал защо е тъй тъжен. И тогаз сър Пелеас разказал на сър Гауейн всичко, което вече описахме.

— И аз винаги оставям рицарите й да ме пленят с надеждата, че най-сетне ще спечеля любовта й, защото тя добре знае, че дори всичките й рицари не ще могат лесно да ме победят, стига да реша да се сражавам с тях до смърт. Ако не я обичах тъй силно, бих предпочел сто пъти да умра, стига да можех, нежели да понасям такъв позор, ала все вярвам, че тя най-сетне ще се смили над мен. Мнозина достойни рицари е принудила любовта да страдат, за да постигнат целта си, ала — уви! — не ми се усмихна на мен щастието.

И при тези думи той горко заридал и се завайкал, та едва не паднал от коня си.

— Недейте да скърбите — рекъл сър Гауейн, — аз се заклевам в живота си, че ще сторя всичко, което е по силите ми, за да ви спечеля любовта на вашата дама, за което имате честната ми дума.

— Ах! — рекъл сър Пелеас. — Моля ви, кажете ми от чий двор сте, добри ми приятелю?

И тогаз сър Гауейн рекъл:

— Аз съм от двора на крал Артур и син на сестра му. А крал Лот от Оркни беше баща ми и името ми е сър Гауейн.

А другият рекъл:

— Моето име пък е сър Пелеас от Островите, дето съм роден, и днес владея не един от тях. И никога до днес не съм обичал дама или девица, която да не отвърне на любовта ми, както сега, за зла чест. О, сър Гауейн, щом сте близък сродник на крал Артур и сте кралски син, не ме изоставяйте, тъй като мога да спечеля сърцето й само чрез помощта на някой добър рицар. Тя живее на около четири мили оттук в непристъпен замък и е владетелка на много земи наоколо, затуй единственият начин да стигна до нея е, като позволя на рицарите й да ме заведат там и ако не правех това, та да я зърна, отдавна да съм умрял. И въпреки всичко до днес не съм чул добра дума от нея и всеки път, щом ме види, тя най-жестоко ми се надсмива. Сетне ми вземат коня и ризницата и ме изхвърлят през портите, без да ми дадат ни да ям, ни да пия. И аз винаги й предлагам да ме задържи като свой пленник, ала тя не се съгласява, макар че не искам нищо друго, освен да я виждам всеки ден, пък каквито и мъчения да трябва да понасям.

— Ето какво — рекъл сър Гауейн, — ще ви помогна да спечелите любовта й, стига да послушате съвета ми. Ще взема вашия кон и бронята ви, ще отида при нея в замъка и ще й кажа, че съм ви убил. С това ще спечеля благоволението й и после ще изпълня туй, за което съм отишъл там, та тя непременно ще се влюби във вас.