Томас Малори
Смъртта на Артур (208)

Глава 12

Как сър Паломид преследвал Лаещия звяр и с едно копие повалил сър Тристан и сър Ламорак

И ето че в туй време дошъл храбрият рицар сър Паломид, който преследвал Лаещия звяр, що имал глава на змей, тяло на леопард, хълбоци на лъв и крака на елен, а от търбуха му излизал такъв шум, сякаш лаели трийсет чифта хрътки, попаднали на следа, и този шум се носел от звяра, където и да идел. И преследвал сър Паломид този звяр навсякъде, защото такава била рицарската му заръка.

И случило се, че в тази гонитба звярът минал край сър Тристан, а скоро след него се появил и Паломид. И, накратко казано, той повалил с едно копие сър Тристан и сър Ламорак и пак поел след звяра Глатисант, което ще рече Лаещия звяр. А тези двама рицари люто се разгневили, че сър Паломид отказал да се сражава с тях пешком.

И нека достойните люде да знаят, че няма на света мъж, който винаги побеждава — понякога човек може да бъде победен по зла слука и понякога по-слаб рицар може да посрами по-добрия.

Сетне сър Тристан и сър Ламорак сложили сър Кехидий върху щит между конете си и го занесли в колибата на един горски пазач. И заръчали те на горския пазач да се грижи добре за него и сами останали там три дни. После двамата рицари яхнали конете си и като стигнали на кръстопът, решили да се разделят. И тогава сър Тристан рекъл на сър Ламорак:

— Моля ви, ако се случи да срещнете сър Паломид, кажете му, че ще ме намери при същия извор, дето се срещнахме и преди, и че там аз, сър Тристан, ще му докажа кой е по-храбрият рицар от двама ни.

И тъй, поели те всеки по своя път и сър Тристан се върнал при сър Кехидий, а сър Ламорак стигнал до един параклис и там пуснал коня си да пасе.

И ето че дошъл там сър Мелиагант, син на крал Багдемагус, и също пуснал коня си да пасе, ала не забелязал сър Ламорак. И тогава този рицар Мелиагант започнал да въздиша от любов към кралица Гуиневир и да реди горестни жалби. И сър Ламорак чул всичко.

И на сутринта той яхнал коня си и навлязъл в гората и там съгледал двама рицари в храсталака.

— Любезни рицари — рекъл сър Ламорак, — защо стоите и дебнете тук? Ако сте странстващи рицари и желаете да си премерим силите, ето, аз съм готов.

— Не, благородни рицарю — отвърнали те, — не чакаме тук да се бием с вас, а дебнем един рицар, който уби брат ни.

— Кой е този рицар, с когото тъй много искате да се сразите? — запитал сър Ламорак.

— Сър — рекли те, — не друг, а сър Ланселот уби брат ни и ако някога го срещнем, не ще се спаси лесно, понеже сме решили да го убием.

— Нагърбили сте се с тежка задача — рекъл сър Ламорак, — тъй като сър Ланселот е славен и опитен рицар.

— Колкото за това, не се боим, защото всеки от двама ни може да се справи с него.

— Не ми се вярва — рекъл сър Ламорак. — До днес не съм чул да се е родил рицар, когото сър Ланселот да не превъзхожда по сила.