Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 10
Как кралица Гуиневир скърбяла за сър Ланселот и как рицарите от неговия род го търсили
Като ги чула да говорят така, кралицата паднала безпаметна на земята. Тогава сър Борс я вдигнал и я свестил. И когато се съвзела, тя коленичила пред тримата рицари, вдигнала ръце към тях и ги заклела да го търсят, а сетне рекла:
— И не жалете ни злато, ни скъпоценности, додето го намерите, тъй като знам, че е изгубил разсъдъка си.
И тогава сър Борс, сър Ектор и сър Лионел си тръгнали от покоите на кралицата, тъй като не можели повече да гледат скръбта й. Подир туй тя им изпратила големи богатства, за да не им липсва нищо, и те надянали доспехите, яхнали конете и потеглили. И скитали те дълго от кралство в кралство, през гори, равнини и пущинаци. И все се озъртали из горите и оглеждали хората, що срещали, питали и разпитвали за един гол мъж, само по риза и с меч в ръка.
Така обикаляли те почти три месеца надлъж и нашир из гори и пущинаци и често понасяли лишения заради него. Ала въпреки всичкия си труд и старания никъде не узнали нищо за него. И уверявам ви, тези трима рицари били безмерно загрижени. Най-подир сър Борс и другарите му срещнали един рицар на име Мелион Татарина.
— Любезни рицарю, накъде отивате? — рекъл сър Борс, защото те се познавали отпреди.
— Сър — рекъл Мелион, — отивам в двора на крал Артур.
— Тогава, моля ви, кажете на моя господар крал Артур и на господарката ми кралица Гуиневир, и на всичките ни другари от Кръглата маса, че до днес не можахме да узнаем къде е сър Ланселот.
После сър Мелион продължил по пътя си, като казал, че ще съобщи на краля, на кралицата и на всички рицари от Кръглата маса това, което са му заръчали. И като стигнал сър Мелион в двора на крал Артур, разказал на краля, на кралицата и на всички рицари от Кръглата маса това, което сър Борс му съобщил за сър Ланселот.
Тогава, по настояване на крал Артур и особено на кралицата, сър Гауейн, сър Юуейн, сър Саграмор Похотливи, сър Агловал и сър Персивал Уелски потеглили да търсят сър Ланселот из цяла Англия, Уелс и Шотландия и с тях тръгнали още осемнайсет рицари. И трябва да знаете, че не им липсвало нищо. И тъй, на брой те били общо двайсет и трима рицари.
Сега да се върнем към сър Ланселот и да разкажем за неговите мъки и неволи и какви страдания понасял, тъй като изтърпял много студ, глад и жажда.
И както яздели тези рицари заедно, споразумели се да се разделят по двама, по трима, по четирима или по петима и определили къде да се срещнат подир време. Тогава сър Агловал и сър Персивал се отправили заедно на път и отишли при майка си, която в онези дни била кралица. И като видяла двамата си синове, от радост и умиление тя заплакала, а сетне рекла:
— Ах, скъпи синове мои, когато убиха баща ви, той ми остави четирима синове, ала от тях двама са вече убити. И сърцето ми нивга не ще се утеши за смъртта на сина ми сър Ламорак.
И с тези думи тя паднала на колене пред Агловал и Персивал и дълго ги молила да останат у дома при нея.
— Ах, мила майко — рекъл сър Персивал, — не искай това от нас, защото и по баща, и по майка сме от кралска кръв и затуй, майко, наш дълг е да се сражаваме и да вършим благородни дела.
— Уви, скъпи ми синове — рекла тя тогава, — заради вас губя всичко в живота, вече нямам сили да понасям ветрове и бури след смъртта на баща ви, крал Пелинор, тъй подло убит от сър Гауейн и брат му, сър Гахерис, и знайте, че те го убиха чрез измама, а не в честна битка. Ах, скъпи мои синове, безмерно страдам за смъртта на баща ви, а ето че загина и сър Ламорак, когото малцина рицари надминаваха по храброст. Моля ви, скъпи ми синове, помнете и не забравяйте това.
И когато те си тръгнали, плач и ридания изпълнили двора, а кралицата паднала в несвяст наземи.