Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 29

Как сър Тристан сразил вражеското войнство и как Елиас пожелал един рицар да влезе в двубой с него

На сутринта Елиас дошъл и викнал на крал Марк:

— Излез да се сражаваш, защото сега, след като дойде славният рицар сър Тристан, позор ще бъде за теб да се криеш зад стените.

И като чул тези думи крал Марк, разгневил се, ала нищо не отговорил, а отишъл при сър Тристан да се посъветва с него.

— Сър — рекъл сър Тристан, — ако позволите, аз сам ще му отговоря.

— На драго сърце — рекъл крал Марк.

Тогава сър Тристан повикал вестител и му заръчал:

— Съобщи на господаря си от името на краля и от мое име, че утре ще се сражаваме с него на открито поле.

— Как ви е името? — запитал пратеникът.

— Знайте, че името ми е сър Тристан Лионски.

И тъй, пратеникът си отишъл и предал на господаря си Елиас дума по дума каквото чул.

— Сър — рекъл сър Тристан на крал Марк, — моля ви, разрешете ми аз да предвождам утре войнството ви.

— Ще го сторя на драго сърце — рекъл крал Марк.

Тогава сър Тристан се заел да подготви войнството си за битката както било най-добре. Разделил той воините на шест дружини и наредил сър Динас Сенешала да предвожда най-предната, а останалите поверил на други рицари. И същата тази нощ сър Тристан заповядал да подпалят всички саксонски кораби и те потънали в студеното море.

И като узнал за туй Елиас, досетил се, че то е дело на сър Тристан, и рекъл:

— Намислил е той да ни погуби до един. Затова, добри ми другари, сражавайте се смело утре и не унивайте пред врага, защото никой рицар, пък бил той и най-храбрият на света, не може да победи всинца ни.

Сетне разделил войнството си на четири дружини все отлично въоръжени и изпитани бойци. И тогава онез, които били в крепостта, излезли, а тези отвън пък смело ги нападнали. И сър Динас извършил безчет бойни подвизи, ала въпреки това той и другарите му били отблъснати.

Тогаз излязъл сър Тристан и убил двама рицари с едно копие, а сетне започнал да сече наляво и надясно, та всички се чудели как е възможно сам човек да извърши такива смели подвизи. И добре се виждало, че сражението се води ту на разстояние колкото хвърлей стрела от крепостта, ту пък пред самите й порти.

Сетне в битката се втурнал бясно пълководецът Елиас и ударил крал Марк тъй силно по шлема, че той паднал от седлото. Тогава се притекъл сър Динас и пак качил крал Марк на коня.

Видял това сър Тристан, хвърлил се като лъв връз Елиас и го ударил с такава сила по шлема, че го повалил от седлото. Така се били те до мръкване, ала накрая поради безчетни жертви и многото ранени и двете войнства се оттеглили да си отдъхнат.

И когато крал Марк се прибрал в крепостта Тинтагил, от неговите рицари липсвали сто, а врагът отвън бил изгубил двеста. И тогава двете войнства се погрижили за ранените, а после се събрали на съвет. И трябва да знаете, че ни едните, ни другите желаели да се сражават повече, за да не се посрамят.

Когато пълководецът Елиас узнал за смъртта на своите воини, дълбоко се наскърбил, а сетне пък разбрал, че на останалите вече не им се иска да се бият, и извънредно се разгневил. Тогава от люта злоба Елиас пратил вестител при крал Марк да го запита дали може да намери рицар, който да защити честта му в двубой. И ако сам той успеел да убие рицаря на крал Марк, щял да изисква годишен данък от Корнуол.

— Ако пък неговият рицар убие моя — рекъл Елиас, — отказвам се навеки от това право.

Тогава пратеникът отишъл при крал Марк и му предал, че господарят му иска да узнае готов ли е да намери рицар, който да реши спора им в двубой с него. И като изслушал пратеника, крал Марк му казал да почака и че скоро ще получи отговор. Сетне повикал всичките си васали и ги запитал какво е най-добре да стори. И те до един начаса рекли:

— Нямаме желание да се сражаваме повече, защото, ако не беше храбростта на сър Тристан, едва ли щяхме да се избавим живи. Затова смятаме, че е най-добре да намерите рицар, който да влезе в двубой с него, както повелява рицарската чест.