Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 29
Как сър Тристан сразил вражеското войнство и как Елиас пожелал един рицар да влезе в двубой с него
На сутринта Елиас дошъл и викнал на крал Марк:
— Излез да се сражаваш, защото сега, след като дойде славният рицар сър Тристан, позор ще бъде за теб да се криеш зад стените.
И като чул тези думи крал Марк, разгневил се, ала нищо не отговорил, а отишъл при сър Тристан да се посъветва с него.
— Сър — рекъл сър Тристан, — ако позволите, аз сам ще му отговоря.
— На драго сърце — рекъл крал Марк.
Тогава сър Тристан повикал вестител и му заръчал:
— Съобщи на господаря си от името на краля и от мое име, че утре ще се сражаваме с него на открито поле.
— Как ви е името? — запитал пратеникът.
— Знайте, че името ми е сър Тристан Лионски.
И тъй, пратеникът си отишъл и предал на господаря си Елиас дума по дума каквото чул.
— Сър — рекъл сър Тристан на крал Марк, — моля ви, разрешете ми аз да предвождам утре войнството ви.
— Ще го сторя на драго сърце — рекъл крал Марк.
Тогава сър Тристан се заел да подготви войнството си за битката както било най-добре. Разделил той воините на шест дружини и наредил сър Динас Сенешала да предвожда най-предната, а останалите поверил на други рицари. И същата тази нощ сър Тристан заповядал да подпалят всички саксонски кораби и те потънали в студеното море.
И като узнал за туй Елиас, досетил се, че то е дело на сър Тристан, и рекъл:
— Намислил е той да ни погуби до един. Затова, добри ми другари, сражавайте се смело утре и не унивайте пред врага, защото никой рицар, пък бил той и най-храбрият на света, не може да победи всинца ни.
Сетне разделил войнството си на четири дружини все отлично въоръжени и изпитани бойци. И тогава онез, които били в крепостта, излезли, а тези отвън пък смело ги нападнали. И сър Динас извършил безчет бойни подвизи, ала въпреки това той и другарите му били отблъснати.
Тогаз излязъл сър Тристан и убил двама рицари с едно копие, а сетне започнал да сече наляво и надясно, та всички се чудели как е възможно сам човек да извърши такива смели подвизи. И добре се виждало, че сражението се води ту на разстояние колкото хвърлей стрела от крепостта, ту пък пред самите й порти.
Сетне в битката се втурнал бясно пълководецът Елиас и ударил крал Марк тъй силно по шлема, че той паднал от седлото. Тогава се притекъл сър Динас и пак качил крал Марк на коня.
Видял това сър Тристан, хвърлил се като лъв връз Елиас и го ударил с такава сила по шлема, че го повалил от седлото. Така се били те до мръкване, ала накрая поради безчетни жертви и многото ранени и двете войнства се оттеглили да си отдъхнат.
И когато крал Марк се прибрал в крепостта Тинтагил, от неговите рицари липсвали сто, а врагът отвън бил изгубил двеста. И тогава двете войнства се погрижили за ранените, а после се събрали на съвет. И трябва да знаете, че ни едните, ни другите желаели да се сражават повече, за да не се посрамят.
Когато пълководецът Елиас узнал за смъртта на своите воини, дълбоко се наскърбил, а сетне пък разбрал, че на останалите вече не им се иска да се бият, и извънредно се разгневил. Тогава от люта злоба Елиас пратил вестител при крал Марк да го запита дали може да намери рицар, който да защити честта му в двубой. И ако сам той успеел да убие рицаря на крал Марк, щял да изисква годишен данък от Корнуол.
— Ако пък неговият рицар убие моя — рекъл Елиас, — отказвам се навеки от това право.
Тогава пратеникът отишъл при крал Марк и му предал, че господарят му иска да узнае готов ли е да намери рицар, който да реши спора им в двубой с него. И като изслушал пратеника, крал Марк му казал да почака и че скоро ще получи отговор. Сетне повикал всичките си васали и ги запитал какво е най-добре да стори. И те до един начаса рекли:
— Нямаме желание да се сражаваме повече, защото, ако не беше храбростта на сър Тристан, едва ли щяхме да се избавим живи. Затова смятаме, че е най-добре да намерите рицар, който да влезе в двубой с него, както повелява рицарската чест.