Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 53

Как, посъветван от Хубавата Изолда, сър Тристан излязъл въоръжен и как се срещнал със сър Паломид

Един ден Хубавата Изолда рекла на сър Тристан:

— Много се чудя, дето не ви идва наум, че сте в чужди земи и че тук има твърде опасни рицари. А и добре знаете, че крал Марк вечно гласи най-подли коварства, и както ходите на лов невъоръжен, може да ви погубят.

— Прекрасна и възлюбена моя господарко, простете ми. Няма вече да постъпвам така.

И тъй, всеки ден сър Тристан излизал на лов с доспехите си, а слугите му носели щита и копието.

Един ден, малко преди началото на месец май, сър Тристан с голяма жар гонел един елен и еленът стигнал до бистър извор. Тогава сър Тристан слязъл от коня и си свалил шлема, да пийне от бълбукащата вода. И ето че чул и видял Лаещия звяр да идва към извора. Като видял звяра, сър Тристан си сложил шлема, тъй като си помислил, че сигурно ще срещне сър Паломид, който вечно преследвал този звяр. Скоро сър Тристан видял да се приближава въоръжен рицар на едър кон, поздравил го и двамата се заприказвали. А името на този рицар било Брюнис Безмилостни. И ето че не след дълго дошъл при тях благородният рицар сър Паломид и те се поздравили и заговорили любезно.

— Любезни рицари — рекъл сър Паломид, — мога да ви кажа някои вести.

— Кажете да чуем — рекли рицарите.

— Рицари, трябва да знаете, че крал Марк е хвърлен в тъмница от собствените си васали и всичко това те сториха заради обичта си към сър Тристан. Защото крал Марк два пъти затваря сър Тристан в тъмница и единия път го освободи благородният рицар сър Персивал, а втория път го избави кралицата, Хубавата Изолда, и дойде с него в тукашните земи. А през това време коварният изменник крал Марк лежи в тъмница. Ако всичко това е вярно, скоро ще научим за делата на сър Тристан. А аз заявявам, че любя Хубавата Изолда, и ще докажа любовта си, като й служа повече, отколкото на всяка друга дама, и ще й служа, додето съм жив.

И както стояли там и разговаряли тъй, видели да идва към тях рицар в пълно въоръжение, яхнал едър кон, и един слуга му носел щита, а друг — копията. И щом този рицар ги съгледал, взел щита и копието си и се приготвил за бой.

— Любезни другари — рекъл сър Тристан, — ей там се приближава един рицар, който иска да се сражава с нас. Да видим кой ще излезе насреща му, тъй като добре личи, че е от двора на крал Артур.

— Скоро ще си намери противник — рекъл сър Паломид, — защото, откак гоня този Лаещ звяр, щом срещна рицар, готов за борба, никога не му отказвам.

— И аз мога да гоня този звяр, както и вие — рекъл Брюнис Безмилостни.

— Тогава можете и вие да се сражавате с мен — рекъл Паломид.

И тъй, сър Паломид се приготвил за бой с онзи рицар, който бил сър Блеоберис, рицар твърде благороден и близък роднина на сър Ланселот. И се сблъскали с такава сила, че сър Паломид паднал наземи с все коня.

Тогаз сър Блеоберис викнал високо и рекъл:

— Приготви се, коварни предателю Брюнис Безмилостни, защото ще се сражавам с теб до смърт заради благородните рицари и дами, които подло си погубил.

Когато този коварен рицар изменник Брюнис Безмилостни чул думите му, дръпнал поводите на коня си и препуснал с все сили, защото твърде се изплашил. Като го видял да бяга, сър Блеоберис препуснал подир него през гъстаци и поляни.

И като се мъчел да се спаси с бягство, сър Брюнис видял пред себе си трима рицари на Кръглата маса, единият бил сър Ектор де Марис, другият сър Персивал Уелски, а третият сър Хари Син на Езерото, смел и снажен рицар. А колкото до сър Персивал, той се славел по онова време като един от най-храбрите рицари на света и най-издръжливия. Като видял тези рицари, Брюнис се отправил към тях, викнал им отдалеч и ги помолил за помощ.

— Каква беда ви заплашва? — попитал сър Ектор.

— Ах, любезни рицари — рекъл сър Брюнис, — преследва ме най-подлият, най-неверният, най-злият рицар. Името му е Брюнис Безмилостни и ако ме стигне, ще ме убие най-жестоко и без жал.

— Останете при нас — рекъл сър Персивал — и ние ще ви защитим.

Тогаз съгледали да препуска към тях с все сили сър Блеоберис. И сър Ектор излязъл пръв напред, готов да го срещне в двубой.

Като видял сър Блеоберис, че е сам срещу четирима рицари, поколебал се дали да се върне назад, или да остане. После си рекъл: „Аз съм рицар на Кръглата маса и за да не опозоря себе си и рода си, като престъпя дадената клетва, не ще отстъпя, пък каквото ще да става.“

И тогава сър Ектор затъкнал копие и двамата влезли в лют двубой, ала сър Ектор паднал наземи. Видял това сър Персивал, насочил бързо коня си към него и замахнал с все сила с копие, ала получил такъв удар, че и конят, и ездачът рухнали наземи.

Като видял сър Хари, че и двамата са повалени, рекъл си: „Брюнис никога не е показвал такава сила!“ И тогава сър Хари се втурнал с коня и двамата рицари си разменили такива удари, че и те, и конете им рухнали на земята, ала конят на сър Блеоберис започнал да се привдига.

Брюнис видял това, хвърлил се отгоре му и започнал да му нанася удар след удар, та щял да го убие, както лежал на земята.

Тогаз сър Хари Син на Езерото бързо скочил, грабнал поводите на коня на Брюнис и викнал:

— Позор! Не удряй никога паднал на земята рицар, защото този рицар не се е опозорил с делата си, тъй като, макар да лежи на земята, видяхме, че умее славно да се сражава и че надви двама храбри рицари.

— Това няма да ме спре — рекъл сър Брюнис.

— Не ще ти дам право да избираш — отвърнал сър Хари.

Тогаз, като видял, че няма избор и не може да изпълни волята си, сър Брюнис заговорил по-учтиво. И сър Хари го пуснал. А тоя насочил коня си да стъпче сър Блеоберис и да го смаже, та да умре.

Като видял сър Хари коварното му намерение, викнал:

— Изменнико, позор за теб, възпри коня си!

И тозчас понечил сър Хари да яхне коня си и да се сражава със сър Брюнис, ала онзи се втурнал към него, преди да успее да се качи на седлото, и го повалил на земята заедно с коня, та една не убил храбрия рицар сър Хари.

Видял това сър Персивал и викнал:

— Рицарю коварни, що правиш?

Ала щом сър Персивал яхнал коня, сър Брюнис препуснал да бяга с все сили, а сър Персивал и сър Хари се втурнали подире му, ала колкото повече го гонели, толкова той се отдалечавал от тях. Тогава те се върнали назад и отишли при сър Ектор де Марис и сър Блеоберис.

— Ах, любезни рицари — рекъл Блеоберис, — защо помогнахте на този подъл и коварен рицар?

— Защо — рекъл сър Хари, — кой е той? А че е коварен рицар, страхливец и предател, сам се убедих вече.

— Сър — отвърнал Блеоберис, — той е най-недостойният похитител на дами и убиец на храбри рицари, и най-вече на тези от двора на Артур.

— Вие как се казвате? — рекъл сър Ектор.

— Името ми е сър Блеоберис де Ганис.

— Уви, любезни братовчеде — рекъл Ектор, — прости ми! Аз съм сър Ектор де Марис.

Тогава сър Персивал и сър Хари твърде се възрадвали на срещата с Блеоберис, ала и много се ядосали и скърбели, че сър Брюнис успял да избяга.