Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 28

Как след изтичането на годината тримата рицари и трите дами се събрали пак при извора

И точно когато изтекли дванайсетте месеца, тримата рицари и дамите им се срещнали пак при извора, ала девицата, която била със сър Гауейн, не могла да каже нищо похвално за него. Сетне тримата се сбогували с дамите, поели през вековната гора и скоро срещнали пратеник на крал Артур, който вече почти една година ги търсел из цяла Англия, Уелс и Шотландия с поръчение, ако намери сър Гауейн или сър Юуейн, да ги заведе пак в двора. Тогаз всички много се зарадвали, а братята замолили сър Мархаус да отиде с тях в Артуровия двор.

И тъй, след дванайсет дни те стигнали в Камелот и кралят безкрайно им се зарадвал, а също и целият двор. Сетне кралят ги накарал да се закълнат над Библията, че ще разкажат всичките си приключения през тази година, и те ги разказали. И сър Мархаус бил добре приет там, защото в двора имало много рицари, които се били вече сражавали с него и го смятали за един от най-храбрите рицари на света.

За празника Петдесетница дошла Девицата от езерото и довела със себе си сър Пелеас. И на този светъл ден станал голям рицарски турнир и много рицари участвали в него, ала сър Пелеас спечелил първата награда, а сър Мархаус излязъл втори. И сър Пелеас бил толкова силен, че малцина рицари успявали да се задържат на седлото, след като ги ударел с копието си. И на следващия празник сър Пелеас и сър Мархаус били провъзгласени за рицари на Кръглата маса[1], тъй като имало две свободни места поради това, че двама рицари били убити през същата тази година. И крал Артур много се радвал на сър Пелеас и на сър Мархаус.

Ала сър Пелеас никак не обичал сър Гауейн, но го щадял от уважение към крал Артур и често при двубой или турнир, както се разказва във френската книга, гледал да не се сражава с него. Много по-късно пък сър Тристан се сражавал със сър Мархаус на един остров и страховита била борбата ни, ала накрая сър Тристан го убил, макар той самият да бил тъй тежко ранен, че едва оздравял и лежал половин година в един женски манастир. Сър Пелеас пък си останал достоен рицар и бил един от четиримата, които видели Светия граал. А Девицата от езерото чрез магиите си нагласявала всичко тъй, че той никога да не се бие срещу сър Ланселот от Езерото. И когато сър Ланселот участвал в двубой или в някой турнир, тя не допускала сър Пелеас да иде там, освен ако се сражава на страната на сър Ланселот.

Свършва Книга четвърта.
Започва Книга пета.
Бележки

[1] Малко по-горе Мархаус казва, че е рицар на Кръглата маса, а тук се говори, че едва по-късно е удостоен с тази чест. Подобни несъответствия се срещат често в повествованието на Малори и може би се дължат на противоречиви източници.