Томас Малори
Смъртта на Артур (90)

Глава 28

Как след изтичането на годината тримата рицари и трите дами се събрали пак при извора

И точно когато изтекли дванайсетте месеца, тримата рицари и дамите им се срещнали пак при извора, ала девицата, която била със сър Гауейн, не могла да каже нищо похвално за него. Сетне тримата се сбогували с дамите, поели през вековната гора и скоро срещнали пратеник на крал Артур, който вече почти една година ги търсел из цяла Англия, Уелс и Шотландия с поръчение, ако намери сър Гауейн или сър Юуейн, да ги заведе пак в двора. Тогаз всички много се зарадвали, а братята замолили сър Мархаус да отиде с тях в Артуровия двор.

И тъй, след дванайсет дни те стигнали в Камелот и кралят безкрайно им се зарадвал, а също и целият двор. Сетне кралят ги накарал да се закълнат над Библията, че ще разкажат всичките си приключения през тази година, и те ги разказали. И сър Мархаус бил добре приет там, защото в двора имало много рицари, които се били вече сражавали с него и го смятали за един от най-храбрите рицари на света.

За празника Петдесетница дошла Девицата от езерото и довела със себе си сър Пелеас. И на този светъл ден станал голям рицарски турнир и много рицари участвали в него, ала сър Пелеас спечелил първата награда, а сър Мархаус излязъл втори. И сър Пелеас бил толкова силен, че малцина рицари успявали да се задържат на седлото, след като ги ударел с копието си. И на следващия празник сър Пелеас и сър Мархаус били провъзгласени за рицари на Кръглата маса^[1], тъй като имало две свободни места поради това, че двама рицари били убити през същата тази година. И крал Артур много се радвал на сър Пелеас и на сър Мархаус.

Ала сър Пелеас никак не обичал сър Гауейн, но го щадял от уважение към крал Артур и често при двубой или турнир, както се разказва във френската книга, гледал да не се сражава с него. Много по-късно пък сър Тристан се сражавал със сър Мархаус на един остров и страховита била борбата ни, ала накрая сър Тристан го убил, макар той самият да бил тъй тежко ранен, че едва оздравял и лежал половин година в един женски манастир. Сър Пелеас пък си останал достоен рицар и бил един от четиримата, които видели Светия граал. А Девицата от езерото чрез магиите си нагласявала всичко тъй, че той никога да не се бие срещу сър Ланселот от Езерото. И когато сър Ланселот участвал в двубой или в някой турнир, тя не допускала сър Пелеас да иде там, освен ако се сражава на страната на сър Ланселот.

Свършва Книга четвърта.

Започва Книга пета.