Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 28
Как след изтичането на годината тримата рицари и трите дами се събрали пак при извора
И точно когато изтекли дванайсетте месеца, тримата рицари и дамите им се срещнали пак при извора, ала девицата, която била със сър Гауейн, не могла да каже нищо похвално за него. Сетне тримата се сбогували с дамите, поели през вековната гора и скоро срещнали пратеник на крал Артур, който вече почти една година ги търсел из цяла Англия, Уелс и Шотландия с поръчение, ако намери сър Гауейн или сър Юуейн, да ги заведе пак в двора. Тогаз всички много се зарадвали, а братята замолили сър Мархаус да отиде с тях в Артуровия двор.
И тъй, след дванайсет дни те стигнали в Камелот и кралят безкрайно им се зарадвал, а също и целият двор. Сетне кралят ги накарал да се закълнат над Библията, че ще разкажат всичките си приключения през тази година, и те ги разказали. И сър Мархаус бил добре приет там, защото в двора имало много рицари, които се били вече сражавали с него и го смятали за един от най-храбрите рицари на света.
За празника Петдесетница дошла Девицата от езерото и довела със себе си сър Пелеас. И на този светъл ден станал голям рицарски турнир и много рицари участвали в него, ала сър Пелеас спечелил първата награда, а сър Мархаус излязъл втори. И сър Пелеас бил толкова силен, че малцина рицари успявали да се задържат на седлото, след като ги ударел с копието си. И на следващия празник сър Пелеас и сър Мархаус били провъзгласени за рицари на Кръглата маса[1], тъй като имало две свободни места поради това, че двама рицари били убити през същата тази година. И крал Артур много се радвал на сър Пелеас и на сър Мархаус.
Ала сър Пелеас никак не обичал сър Гауейн, но го щадял от уважение към крал Артур и често при двубой или турнир, както се разказва във френската книга, гледал да не се сражава с него. Много по-късно пък сър Тристан се сражавал със сър Мархаус на един остров и страховита била борбата ни, ала накрая сър Тристан го убил, макар той самият да бил тъй тежко ранен, че едва оздравял и лежал половин година в един женски манастир. Сър Пелеас пък си останал достоен рицар и бил един от четиримата, които видели Светия граал. А Девицата от езерото чрез магиите си нагласявала всичко тъй, че той никога да не се бие срещу сър Ланселот от Езерото. И когато сър Ланселот участвал в двубой или в някой турнир, тя не допускала сър Пелеас да иде там, освен ако се сражава на страната на сър Ланселот.