Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 19

Как Мерлин ги погребал в един гроб и какво станало с меча на Балин

На сутринта дошъл Мерлин и повелил да напишат със златни букви на камъка: ТУК ПОЧИВА БАЛИН СВИРЕПИ, РИЦАРЯ С ДВАТА МЕЧА, КОЙТО НАНЕСЕ ПАГУБНИЯ УДАР.

И повелил Мерлин също да направят там едно легло и сторил тъй, че който легнел на него, полудявал. Ала с благородството си Ланселот от Езерото отнел вълшебната сила на това легло.

И тъй, след смъртта на Балин Мерлин взел меча му, свалил ефеса и сложил друг. Сетне Мерлин накарал един рицар, който стоял до него, да вземе меча и той се опитал, ала не успял. Тогаз Мерлин се засмял.

— Защо се смееш? — попитал рицарят.

— Ето защо — отвърнал Мерлин, — никой не ще си служи с тоя меч освен най-добрия рицар на света, и той ще бъде сър Ланселот или синът му, сър Галахад. И Ланселот ще убие с този меч човека, когото най-много обича на света, и той ще бъде сър Гауейн.

И всичко това повелил да напишат на ефеса. И повелил също да изградят мост от стомана и желязо до острова, ала само половин стъпка широк, та никой да не може да мине по него, нито да се осмели да стъпи отгоре му, освен ако е най-добродетелен мъж и храбър рицар, чист от злоба и коварство. А ножницата от меча на Балин Мерлин оставил отсам острова, та да я намери Галахад. И с магическата си сила Мерлин направил така, че мечът на Балин бил втъкнат в един изправен мраморен блок, голям колкото воденичен камък, и камъкът винаги стърчал над водата и стоял тъй дълги години, додето случайно бил повлечен от течението надолу към град Камелот или на английски Уинчестър. И в същия този ден Галахад Високородния принц дошъл при крал Артур и тъй като носел със себе си ножница, придобил и меча, забит в стърчащия над водата мраморен камък[1]. И случило се това на Сретение Господне, както се разказва в книгата за Светия граал.

Скоро след това Мерлин отишъл при крал Артур и му разказал за Пагубния удар, който Балин нанесъл на крал Пелам, и как Балин и Балан се сражавали в най-чудния двубой, който светът помни, и как двамата били погребани в един гроб.

— Уви! — рекъл крал Артур. — Това е най-скръбната вест, която съм чувал, защото не познавам други такива рицари като тях двамата на света.

Тъй завършва разказът за Балин и Балан, двама братя, родени в Нортъмбърланд храбри рицари.

Следва Книга трета.
Бележки

[1] Вж. Книга тринайсета, глава 5.