Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 37

Как на крал Марк се зловидяла славата на сър Тристан. Няколко рицари на крал Артур се сражавали с корнуолските рицари

Сега ще оставим сър Тристан, сър Паломид и сър Динадан в тъмницата и ще разкажем за другите рицари, които търсели сър Тристан по всички краища на тамошните земи, та някои от тях стигнали чак в Корнуол.

И случи по се, че сър Гахерис племенникът на крал Артур отишъл при крал Марк и бил добре приет и поканен да седи на трапезата му и да яде от неговите ястия. Тогава крал Марк попитал сър Гахерис какви новини носи от кралството Логрис.

— Сър — отвърнал сър Гахерис, — кралят управлява като мъж благороден и справедлив. Неотдавна обяви такъв голям турнир, какъвто не бях виждал по-рано в кралството Логрис, и най-благородните рицари се сражаваха в него. Ала имаше там един рицар, който през трите дни извърши чудни подвизи, а щитът му беше черен на цвят. От всички рицари, които дойдоха, той се прояви най-достойно.

— Трябва да е бил сър Ланселот — рекъл крал Марк — или сър Паломид Езичника.

— Не — рекъл сър Гахерис, — защото и сър Ланселот, и сър Паломид се биха на противната страна, срещу Рицаря с черния щит.

— Тогава е бил сър Тристан — рекъл кралят.

— Да, той беше — рекъл сър Гахерис.

И при тези думи крал Марк обронил глава и голям страх изпълнил сърцето му, че сър Тристан е спечелил тъй висока слава в кралството Логрис и че самият той вече не би могъл да му устои.

И тъй, сър Гахерис бил посрещнат твърде гостоприемно от крал Марк и от кралицата Хубавата Изолда, която много се зарадвала на думите на сър Гахерис, защото от описанието на делата и благородните постъпки на рицаря се досетила, че става дума за сър Тристан.

И не след дълго кралят устроил богат пир и на този пир дошъл сър Юуейн, синът на крал Уриенс, когото наричали Юуейн Белоръки. И сър Юуейн призовал на двубой всички корнуолски рицари. Тогава кралят люто се разгневил, че не се намерил ни един рицар, готов да защити честта на кралството му. Най-подир сър Андред, племенникът на крал Марк, се изправил и рекъл:

— Аз ще се сражавам със сър Юуейн.

И тъй, отишъл той, въоръжил се и си избрал отличен кон. И тогава сър Юуейн връхлетял срещу сър Андред и го повалил е такава сила, че той изгубил свяст. Видял това крал Марк и безмерно се наскърбил и разгневил, че няма в двора му рицар, който да отмъсти за племенника му сър Андред. Затова повикал при себе си сенешала сър Динас и го помолил заради него да влезе в двубой със сър Юуейн.

— Сър — отвърнал сър Динас, — никак не ми се иска да се сражавам с когото и да е от рицарите на Кръглата маса.

— Въпреки туй — рекъл кралят — заради мен приеми двубоя.

И тъй, сър Динас се приготвил за битка и двамата се спуснали един срещу друг с дълги копия и при сблъсъка сър Динас бил повален с все коня и паднал тежко. И как се разгневил тогава крал Марк!

— Горко ми! — рекъл той. — Нямам ли ни един рицар, готов да премери сили с онзи рицар?

— Сър — рекъл сър Гахерис, — заради вас съм готов да се бия с него.

И сър Гахерис се приготвил за битка, въоръжил се и застанал в единия край на полето. И когато сър Юуейн видял щита на сър Гахерис, приближил се до него и му рекъл:

— Сър, вие престъпвате дълга си. Защото, сър, когато ви въздигнаха за рицар на Кръглата маса, вие дадохте дума, че никога няма по собствена воля да се биете срещу своите другари. Кълна се, сър Гахерис, този път ме познахте по щита, както и аз ви познах по вашия, ала макар вие да нарушавате клетвата си, аз никога няма да наруша своята. А тук никой, нито дори вие самият, няма да помисли, че се боя от вас — не ми липсва смелост да се сражавам с вас, макар да сме синове на две сестри.

При тези думи сър Гахерис се засрамил и двамата рицари се разделили. И скоро сър Юуейн продължил по пътя си.

Тогава крал Марк се въоръжил, яхнал кон, взел копието си и заедно с един оръженосец препуснал подир сър Юуейн. И при една теснина връхлетял ненадейно върху него, преди той да го усети, и го пронизал в гърдите, та върхът едва не се подал през гърба му, а сетне го оставил да лежи там и си отишъл.

Ала не след дълго минал наблизо сър Кей, намерил сър Юуейн и го попитал как е получил тази рана.

— Не знам — отвърнал сър Юуейн. — Нито знам защо, нито за какво, ала съм сигурен, че ме раниха най-коварно, защото ненадейно ме връхлетя един рицар, без да го усетя, и съвсем неочаквано ме прободе.

Тогаз дошъл сър Андред, който търсел крал Марк.

— Рицарю коварен — рекъл сър Кей, — ако бях сигурен, че ти си ранил предателски този благороден рицар, нямаше да останеш жив.

— Сър — отвърнал сър Андред, — не съм го ранил аз и съм готов да повторя тези думи пред него самия.

— Позор вам, подли рицари! — рекъл сър Кей. — Вие, корнуолците, сте страхливци.

И сър Кей наредил да занесат сър Юуейн в манастира „Черният кръст“ и там го излекували.

Тогаз сър Гахерис се сбогувал с крал Марк, ала преди да си тръгне, му рекъл:

— Кралю, вие опозорихте себе си и двора си, като изгонихте сър Тристан от тукашните земи, понеже, ако той беше при вас, нямаше да се боите от никой рицар на света.

И с тези думи си тръгнал.