Томас Малори
Смъртта на Артур (19)

Глава 18

Как крал Артур, крал Бан и крал Борс избавили крал Лодегранс и за други случки

И тогава крал Артур, крал Бан и крал Борс тръгнали с двайсетхилядна войска и след шест дни стигнали в Камелерд и там избавили крал Лодегранс и убили много хора на крал Риенс, на брой около десет хиляди, и обърнали войските му в бягство.

След това тримата крале били посрещнати с голяма радост от крал Лодегранс и благодарил им той за голямата добрина и за това, че отмъстили за него на враговете му. И там Артур за първи път зърнал Гуиневир, дъщерята на крал Лодегранс, и я обикнал навеки. По-късно те се оженили, както се разказва в книгата. Ала, накратко, скоро тримата се сбогували, за да се върнат в собствените си земи, защото крал Клаудас жестоко опустошавал владенията им.

— Ще дойда с вас — рекъл крал Артур.

— Не — отвърнали кралете, — този път няма да дойдете, тъй като имате още много грижи тук. Затова ние ще си отидем и с големите богатства, които ни дарихте, ще платим на храбри рицари и ще се защитим от злостта на крал Клаудас. И ако, по волята божия, имаме нужда от вас, ще пратим да ви искаме помощ. А ако вие имате нужда, повикайте ни и ние няма да се забавим, кълнем ви се.

— Няма да стане нужда да воювате повече тук — рекъл Мерлин. — Ала знам, че крал Артур няма дълго да бъде далеч от вас, тъй като след една-две години ще изпаднете в голяма беда. И тогава той ще срази враговете ви, както вие сразихте неговите. Защото тези единайсет рицари ще бъдат погубени в един ден благодарение на голямата сила и воинска храброст на двама смели рицари (както ще разкажем по-късно) и имената им са Балин Свирепи и брат му Балан, двама от най-прекрасните рицари, които светът познава.

Сега да се върнем при единайсетте крале, които отишли в един град на име Сорхот в земите на крал Уриенс и там си починали, доколкото могли, и накарали лекари да прегледат раните им, и горко скърбели за смъртта на своите хора.

Явил се тогава при тях пратеник и им разказал, че в техните земи са нахлули орди сарацини, хора, незнаещи що е закон, цели четирийсет хиляди.

— Те палят и убиват безжалостно всекиго, що срещнат. И са обсадили крепостта Уондесборо.

— Горко ни! — рекли единайсетте крале. — Беда след беда! Ако не бяхме воювали срещу крал Артур, както направихме, той скоро щеше да отмъсти за нас. За Лодегранс и дума не може да става, защото той обича Артур повече, отколкото нас, а що се отнася до крал Риенс, той пък си има достатъчно грижи с крал Лодегранс, който е обсадил крепостта му.

И тъй, решили те да бранят всички заедно границите на Корнуол, на Уелс и на Севера. Най-напред изпратили крал Идрис в град Нант в Бретан да пази морето и сушата е четири хиляди воини. А в град Уиндесан пратили крал Нантрес Гарлотски с четири хиляда воини да пази морето и сушата. Събрали също повече от осем хиляди воини да пазят крепостите по границите на Корнуол. Пратили и други рицари по всички граници на Уелс и на Шотландия с много смели воини и така защищавали земите си цели три години, като се съюзявали с могъщи крале, херцози и лордове. Към тях се присъединили и крал Риенс от Северен Уелс, който бил храбър воин, и Неро, също голям храбрец. И през цялото време подготвяли добри воини и събирали храна и всякакви бойни; припаси, за да си отмъстят за битката при Бедегрейн, както се разказва в следващата книга с приключения.