Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Как Криводрешко повалил кралския шут сър Дагонет и как девицата го обсипала с обиди

Тогава сър Кей заповядал на сър Дагонет, шута на крал Артур, да препусне подир Криводрешко и наредил да му дадат кон и доспехи, и му заповядал да догони Криводрешко и да го предизвика на двубой, и той се подчинил.

И тъй, настигнал шутът Криводрешко и му викнал да се приготви за двубой. И сър Криводрешко повалил сър Дагонет през задницата на коня му.

Тогава девицата започнала да се присмива на Криводрешко и рекла:

— Срам и позор! Сега си опозорен навеки пред двора на крал Артур, защото изпратиха шут да се бие с теб, а това ти бе първият двубой.

И тя продължила да язди и да го хули. И не след дълго срещнали храбрия рицар сър Блеоберис и той се сражавал с Криводрешко и го ударил с такава сила, че и конят, и ездачът паднали наземи. Тогава Криводрешко пъргаво скочил на крака, вдигнал щит, изтеглил меч и искал да се бие с него до смърт, толкова люто бил разярен.

— Не съм съгласен — отвърнал сър Блеоберис де Ганис, — този път не желая да се сражавам с теб пешком.

Тогава Злоезичната девица започнала да го хули с най-груби думи и рекла:

— Махни се оттук, страхливецо!

— Ах, девице — рекъл той, — моля ви се, имайте милост и не ме укорявайте повече, тъй като и без това съм достатъчно опечален. Ала знайте, че не се смятам за недостоен рицар, затова, че синът на една кобила се огъна под мен, нито пък затова, че ме е повалил рицар като сър Блеоберис.

И тъй, продължил той да язди с нея още два дни. И случило се, че минал край тях сър Паломид и влязъл в двубой с него и сър Криводрешко го сполетяла същата участ както в битката със сър Блеоберис.

— Защо вървиш още с мен? — рекла Злоезичната девица. — Не можеш да устоиш на кон пред рицар, нито можеш да удържиш на удар, освен ако насреща ти е сър Дагонет.

— Ах, любезна девице — отвърнал той, — не е голяма беда, че ме повали сър Паломид, и не съм много посрамен, тъй като нито сър Блеоберис, нито пък сър Паломид се съгласиха да се бият с мен пешком.

— Колкото за това — рекла девицата, — бъди уверен, че и двамата те презират и намират за недостойно да слязат от конете си, за да се сражават с такъв жалък рицар.

В туй време минал оттам сър Мордред, братът на сър Гауейн, и също тръгнал със Злоезичната девица.

И не след дълго стигнали пред Замъка на горделивите, а там имало обичай, че всеки рицар, който минел наблизо, трябвало или да се бие, или да бъде взет в плен, или най-малкото да загуби коня и доспехите си.

И тогава се задали насреща им двама рицари и сър Мордред влязъл в двубой с първия и рицарят от замъка повалил сър Мордред от коня. После Криводрешко се бил с втория, та и двамата паднали наземи с все конете. И когато се изправили на крака, в бързината си разменили конете.

Сетне Криводрешко се спуснал към рицаря, който повалил сър Мордред, и започнал двубой с него. И сър Криводрешко го ударил и ранил така тежко, че го повалил полумъртъв на земята. После се обърнал към рицаря, с когото се бил отначало, а онзи побягнал към замъка. Тогава сър Криводрешко препуснал след него, влязъл в замъка и го убил.