Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 27

Как крал Артур дошъл на турнира с рицарите си, с какви почести го приела господарката и как започнала битката

И тъй, потеглил на път крал Артур със сър Гауейн и братята му Агравейн и Гахерис, и придружавали го също сър Юуейн Белоръки, сър Агловал, сър Тор, сър Персивал Уелски и сър Ламорак Уелски. После дошъл сър Ланселот от Езерото със своите братя и братовчеди — сър Лионел, сър Ектор де Марис, сър Борс де Ганис, сър Галиходин, сър Галихуд и много други от рода на сър Ланселот, а също сър Динадан и брат му, храбрият рицар Криводрешко, и храбрият рицар сър Саграмор, и почти всички рицари на Кръглата маса.

С Артур дошли също следните рицари: кралят на Ирландия, крал Агуизанс, кралят на Шотландия, крал Карадос, и крал Уриенс, владетел на Гор, крал Багдемагус със сина си сър Мелиагант и благородният принц сър Галахалт. И всички тези крале, принцове, графове, барони и други благородни рицари като сър Брандилес, сър Юуейн Отчаяни, сър Кей, сър Бедивер, сър Мелиот де Логрис, сър Петипас от Уинчълси, сър Годелак — всички тези и много други, които не можем да изброим, дошли с крал Артур.

Сега да оставим тези крале и рицари и да разкажем за големите приготовления вътре в замъка и вън от него на двете войнства. Лейди Лионес наредила да се приготви подслон за нейните благородни рицари и много храна била донесена по суша и по море, та да не липсва нищо на хората й, нито на противната страна, и всичко в изобилие можели да си набавят рицарите на крал Артур срещу злато и сребро. И дошъл скоро вестител и съобщил, че крал Артур идва със своите крале, херцози, графове, барони и рицари.

И тогаз сър Гарет помолил лейди Лионес и Червения рицар от Червените ливади, а също и сър Персант и брат му, и сър Грингамор в никакъв случай да не издават името му и да се отнасят с него като с най-обикновен рицар.

— Защото — рекъл той — не желая да ме вземат ни за по-славен воин, ни за по-безславен, и нито в началото, нито накрая.

Тогаз лейди Лионес рекла на сър Гарет:

— Сър, ще ви дам един пръстен, ала от сърце ви моля да ми го върнете, когато свърши турнирът, защото този пръстен ме прави по-красива, отколкото съм в действителност. И този пръстен притежава свойството зеленото да прави червено, а червеното да превръща в зелено, синьото да прави бяло, бялото пък синьо и тъй изменя всички цветове[1]. И който носи моя пръстен, никога не ще загуби и капка кръв, затова от голяма любов към вас ви го давам.

— Сполай ви, господарко моя — рекъл Бомен. — Този пръстен е много подходящ за мен, тъй като той ще ме промени от главата до петите и така никой не ще ме познае.

Сетне пък сър Грингамор снабдил сър Гарет е отличен кон, изпитан в много битки, и му дал прекрасни и здрави доспехи, а също и славен меч, който нявга бащата на сър Грингамор бил отнел от един победен тиранин неверник. И тъй, всички рицари се готвели за турнира по подобен начин.

И крал Артур пристигнал при замъка два дни преди Успение Богородично и водил със себе си всички кралски менестрели[2]. И дошли с него също кралица Гуиневир и кралицата на Оркни, майката на сър Гарет. И на празника Успение Богородично, когато свършила утринната литургия, заповядали на вестителите с тръби да призоват всички на полето.

И излязъл от замъка сър Епиногрус, син на краля на Нортъмбърланд, и се спуснал срещу сър Саграмор Похотливи, та от удара копията и на двамата се счупили в ръцете им. Сетне от замъка излязъл сър Паломид и насреща му се спуснал сър Гауейн и двамата си нанесли такива тежки удари, че и славните рицари, и конете им паднали наземи. И тогаз бързо се притекли рицари и от двете войнства и ги вдигнали на крака. После излезли сър Сафер и сър Сегуарид, братя на сър Паломид, и сър Агравейн се сражавал със сър Сафер, а сър Гахерис — със сър Сегуарид. И сър Сафер повалил Агравейн, брата на сър Гауейн, а сър Сегуарид — другия му брат. А сър Малгрин, рицар от замъка, се сражавал със сър Юуейн Белоръки и сър Юуейн повалил сър Малгрин, та той едва не си счупил врата.

Бележки

[1] Рицар, който изменя цветовете на доспехите си, се среща в ирландския фолклор, а в артуровския цикъл — и във връзка с Гауейн. Интересно е, че съвременникът на Малори, Ричард Бийчам, на един турнир в Кале се явил три пъти с доспехи в различен цвят. Според някои изследователи това потвърждава предположението, че именно Ричард Бийчам е прототип на Гарет. По-вероятно е обаче да се предположи, че в по-ново време рицарите съзнателно са подражавали на идеалните герои от артуровските легенди.

[2] Менестрели — в средновековието странстващи поети-музиканти.