Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 12
Как сър Ланселот яздил, предрешен като сър Кей, и как повалил един рицар
Сега да се върнем при сър Ланселот, който дълго яздил през вековна гора и най-подир стигнал в една долина с пълноводни реки и тучни ливади. И видял той пред себе си дълъг мост, а отвъд него били разпънати три шатъра от скъпа разноцветна коприна. И пред шатрите висели три бели щита, закачени на копия, и яки, дълги копия стърчали наблизо, а на входа на всеки шатър стояли трима млади оръженосци. И сър Ланселот минал край тях, ала не казал нито дума.
И като отминал, тримата рицари помислили, че това е горделивият сър Кей, и рекли:
— Смята се той за най-силен от всички рицари, ала на дело често се оказва обратното.
— Бога ми — рекъл единият от рицарите на име сър Гаутер, — ще препусна подире му и ще го предизвикам на двубой заради тази негова горделивост, а вие гледайте как ще го победя.
И тъй, сър Гаутер се въоръжил, сложил щит на рамо, яхнал едър кон, взел копне в ръка и препуснал подир сър Ланселот. И като се приближил до него, викнал:
— Спри се, горделиви рицарю сър Кей, защото не ще минеш по-нататък току-тъй.
Обърнал се тогава сър Ланселот и двамата затъкнали копия и връхлетели един срещу друг с все сила и копието на сър Гаутер се счупило, а сър Ланселот го ударил със своето и го повалил заедно с коня.
И като видели сър Гаутер на земята, братята му рекли:
— Онзи рицар не е сър Кей, защото е по-едър от него.
— Залагам главата си — рекъл сър Гилмер, — че онзи рицар е убил сър Кей и му е взел коня и доспехите.
— Каквато и да е истината — рекъл сър Арнолд, третият брат, — хайде сега да яхнем конете и да идем да избавим брат си, сър Гаутер, че иначе ще загине. И няма да ни бъде лесно да надвием онзи рицар, понеже, като съдя по вида му, той е или сър Ланселот, или сър Тристан, или благородният рицар сър Пелеас.
Тозчас яхнали те конете и настигнали сър Ланселот. Насочил тогава сър Гилмер копието си и се втурнал към сър Ланселот, ала още с първия удар сър Ланселот го повалил и той изгубил свяст.
— Благородни рицарю — рекъл сър Арнолд, — силна е десницата ти и струва ми се, че уби моите двама братя, та сърцето ми е изпълнено с омраза към теб. Знай, че ако можех да избегна двубоя с теб, без да опетня честта си, бих го сторил, ала достойнството ми повелява да последвам примера им, затова, рицарю, брани се!
И тъй, те връхлетели един върху друг с такава сила, че копията им се строшили. Сетне изтеглили мечове и си разменили безчет настървени удари.
Изправил се тогаз сър Гаутер, отишъл при брат си, сър Гилмер, и му рекъл:
— Стани да помогнем на брат си сър Арнолд, който тъй храбро се сражава с онзи рицар.
И веднага скочили те на конете си и се нахвърлили върху сър Ланселот. А той, като ги видял, нанесъл тежък удар на сър Арнолд, та го съборил от коня, а сетне замахнал към двамата братя и с два удара ги повалил наземи.
Тогаз отново се надигнал сър Арнолд, макар да бил с окървавена глава, и се насочил към сър Ланселот.
— Възпри ръката си — рекъл сър Ланселот, — бях недалеч от теб, сър Арнолд, когато те посветиха в рицарство и знам, че си храбър рицар, та не ми се ще да те убивам.
— Сполай ви за добрината — отвърнал сър Арнолд. — И смея да кажа от мое име и от името на братята ми, че нямаме нищо против да се признаем за победени, ала искаме първо да узнаем името ви, тъй като виждаме, че не сте сър Кей.
— Колкото за това, може и да е тъй, ала вие идете при кралица Гуиневир и я молете за милост и гледайте да бъдете при нея на Света троица и като се предадете като нейни пленници, кажете й, че сър Кей ви праща.
Тогаз те се заклели, че ще изпълнят повелята му, и сър Ланселот продължил пътя си, а тримата братя си превързали един другиму раните доколкото могли.