Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Книга петнайсета
Глава 1
Как сър Ланселот отишъл в един параклис, дето намерил мъртъв един стогодишен монах, облечен в бяла риза
След като сър Ланселот прекарал при отшелника три дни, светият старец му намерил кон, шлем и меч. И тъй, по пладне той си тръгнал оттам и не след дълго видял една къщурка. Ала като се доближил, разбрал, че това е параклис и до него седял старец, облечен с богати бели одежди. Тогава сър Ланселот рекъл:
— Бог да ви пази.
— Да ви закриля Бог — отвърнал светият старец — и дано станете славен рицар.
После сър Ланселот скочил от коня и влязъл в параклиса и видял там да лежи мъртъв старец, облечен в риза от най-тънко бяло платно.
— Сър — рекъл старецът, — не подобава на този мъртвец да носи одеянието, в което го виждате, защото наруши клетвата на своя орден, макар повече от сто лета да бе служител на вярата.
И като влезли светият старец и сър Ланселот в параклиса, старецът сложил стола[1] на шията си, взел една Библия и изрекъл някакви заклинания над нея. И тозчас пред тях се явило страховито и ужасно същество, пред което би трепнал дори най-смелият и сърцат мъж. И този дявол рекъл:
— Защо нарушаваш тъй дръзко покоя ми? Кажи ми какво желаеш от мен?
— Желая да ми кажеш — рекъл светият старец — как умря моят другар и дали душата му е спасена или прокълната.
А онзи отвърнал със страховит глас:
— Спасена е, не е прокълната.
— Как е възможно? — рекъл светият старец. — Мислех, че не е живял праведно, тъй като наруши клетвата на ордена си и облече риза, макар орденът да забранява това, а който нарушава своята клетва, не върши добро.
— Не е тъй — отвърнал дяволът. — Този мъж, де го лежи тук мъртъв, бе от издигнат род. И един владетел на име граф Де Вал водил тежки войни срещу племенника му, който се казвал Агарус. Ала този Агарус разбрал, че графът е по-силен от него, и отишъл да потърси съвет от чичо си, когото виждате тук мъртъв. Тогаз той поискал разрешение от ордена и напуснал отшелническата обител, за да подкрепи племенника си срещу могъщия граф. И станало тъй, че тоз, когото виждате да лежи тук мъртъв, благодарение на мъдростта и силата си успял да срази графа и да го плени заедно с трима негови васали.