Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Книга петнайсета

Глава 1

Как сър Ланселот отишъл в един параклис, дето намерил мъртъв един стогодишен монах, облечен в бяла риза

След като сър Ланселот прекарал при отшелника три дни, светият старец му намерил кон, шлем и меч. И тъй, по пладне той си тръгнал оттам и не след дълго видял една къщурка. Ала като се доближил, разбрал, че това е параклис и до него седял старец, облечен с богати бели одежди. Тогава сър Ланселот рекъл:

— Бог да ви пази.

— Да ви закриля Бог — отвърнал светият старец — и дано станете славен рицар.

После сър Ланселот скочил от коня и влязъл в параклиса и видял там да лежи мъртъв старец, облечен в риза от най-тънко бяло платно.

— Сър — рекъл старецът, — не подобава на този мъртвец да носи одеянието, в което го виждате, защото наруши клетвата на своя орден, макар повече от сто лета да бе служител на вярата.

И като влезли светият старец и сър Ланселот в параклиса, старецът сложил стола[1] на шията си, взел една Библия и изрекъл някакви заклинания над нея. И тозчас пред тях се явило страховито и ужасно същество, пред което би трепнал дори най-смелият и сърцат мъж. И този дявол рекъл:

— Защо нарушаваш тъй дръзко покоя ми? Кажи ми какво желаеш от мен?

— Желая да ми кажеш — рекъл светият старец — как умря моят другар и дали душата му е спасена или прокълната.

А онзи отвърнал със страховит глас:

— Спасена е, не е прокълната.

— Как е възможно? — рекъл светият старец. — Мислех, че не е живял праведно, тъй като наруши клетвата на ордена си и облече риза, макар орденът да забранява това, а който нарушава своята клетва, не върши добро.

— Не е тъй — отвърнал дяволът. — Този мъж, де го лежи тук мъртъв, бе от издигнат род. И един владетел на име граф Де Вал водил тежки войни срещу племенника му, който се казвал Агарус. Ала този Агарус разбрал, че графът е по-силен от него, и отишъл да потърси съвет от чичо си, когото виждате тук мъртъв. Тогаз той поискал разрешение от ордена и напуснал отшелническата обител, за да подкрепи племенника си срещу могъщия граф. И станало тъй, че тоз, когото виждате да лежи тук мъртъв, благодарение на мъдростта и силата си успял да срази графа и да го плени заедно с трима негови васали.

Бележки

[1] Столата на католическите свещеници съответства на епитрахила на източноправославните.