Томас Малори
Смъртта на Артур (97)

Глава 7

Как Луций изпратил съгледвачи да устроят засада и да освободят пленените му рицари и как им попречили да сторят това

Сега да се върнем при римския император, който научил, че пленниците ще бъдат заведени в Париж, и тозчас изпратил рицари и принцове с шейсет хиляди воини да устроят засада и да освободят пленените рицари и лордове.

И тъй, на сутринта Ланселот и сър Кадор, предводители и военачалници на онези, които придружавали пленниците, трябвало да минат през една гора, та сър Ланселот проводил напред рицари да огледат дали няма някой в гората, който да им попречи. И когато споменатите рицари навлезли в гората, начаса зърнали и забелязали голямата засада, та се върнали и казали на сър Ланселот, че там ги чакат шейсет хиляди римляни.

Тогаз сър Ланселот и неговите рицари, на брой десет хиляди, се приготвили в боен ред и завързали сражение с тях и се били мъжки, та убили и ранили много римляни и много рицари, и военачалници от войнството на римляните и сарацините. Убили краля на Лили и трима велики лордове — Алидук, Хералд и Херингдал. А сър Ланселот се сражавал тъй достойно, че никой не можел да устои на удара на десницата му, и където и да идел, показвал своята храброст и сила и сеел смърт на вси страни, та римляните и сарацините бягали от него като овце пред вълк или лъв, и тъй той принудил всички, дето били останали живи, да избягат.

И толкоз дълго траяло сражението, че до крал Артур стигнала вест за него и той се приготвил и отишъл там, дето се водела битката, и като видял, че неговите рицари са победили, прегърнал ги всичките един по един и рекъл:

— Достойни сте вие за най-голяма почит и уважение. Нивга до днес друг крал не е имал такива благородни рицари като моите.

— Сър — рекъл Кадор, — никой от нас не остави другаря си в беда, ала за храбростта и мъжеството на сър Ланселот ще се разказват най-големи чудеса, а също и за родствениците му, които извършиха днес безброй велики подвизи.

И сър Кадор му казал също кои от неговите рицари са убити, а те били сър Берел и храбрите рицари сър Морис и сър Морел.

Тогаз кралят заплакал и като избърсал очи с кърпичка, рекъл:

— Вашата смелост едва не е станала причина да загинете. И да се бяхте върнали назад, нямаше да накърните достойнството си, защото смятам, че е безумие рицари да се сражават при голямо надмощие на врага.

— Не е вярно — отвърнали сър Ланселот и другите, — защото веднъж посрамиш ли се, срамът не се заличава.