Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Как Луций изпратил съгледвачи да устроят засада и да освободят пленените му рицари и как им попречили да сторят това

Сега да се върнем при римския император, който научил, че пленниците ще бъдат заведени в Париж, и тозчас изпратил рицари и принцове с шейсет хиляди воини да устроят засада и да освободят пленените рицари и лордове.

И тъй, на сутринта Ланселот и сър Кадор, предводители и военачалници на онези, които придружавали пленниците, трябвало да минат през една гора, та сър Ланселот проводил напред рицари да огледат дали няма някой в гората, който да им попречи. И когато споменатите рицари навлезли в гората, начаса зърнали и забелязали голямата засада, та се върнали и казали на сър Ланселот, че там ги чакат шейсет хиляди римляни.

Тогаз сър Ланселот и неговите рицари, на брой десет хиляди, се приготвили в боен ред и завързали сражение с тях и се били мъжки, та убили и ранили много римляни и много рицари, и военачалници от войнството на римляните и сарацините. Убили краля на Лили и трима велики лордове — Алидук, Хералд и Херингдал. А сър Ланселот се сражавал тъй достойно, че никой не можел да устои на удара на десницата му, и където и да идел, показвал своята храброст и сила и сеел смърт на вси страни, та римляните и сарацините бягали от него като овце пред вълк или лъв, и тъй той принудил всички, дето били останали живи, да избягат.

И толкоз дълго траяло сражението, че до крал Артур стигнала вест за него и той се приготвил и отишъл там, дето се водела битката, и като видял, че неговите рицари са победили, прегърнал ги всичките един по един и рекъл:

— Достойни сте вие за най-голяма почит и уважение. Нивга до днес друг крал не е имал такива благородни рицари като моите.

— Сър — рекъл Кадор, — никой от нас не остави другаря си в беда, ала за храбростта и мъжеството на сър Ланселот ще се разказват най-големи чудеса, а също и за родствениците му, които извършиха днес безброй велики подвизи.

И сър Кадор му казал също кои от неговите рицари са убити, а те били сър Берел и храбрите рицари сър Морис и сър Морел.

Тогаз кралят заплакал и като избърсал очи с кърпичка, рекъл:

— Вашата смелост едва не е станала причина да загинете. И да се бяхте върнали назад, нямаше да накърните достойнството си, защото смятам, че е безумие рицари да се сражават при голямо надмощие на врага.

— Не е вярно — отвърнали сър Ланселот и другите, — защото веднъж посрамиш ли се, срамът не се заличава.