Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Как Галахад поел на път с щита и за това как крал Евелак получил този щит от Йосиф Ариматейски

— Сър Галахад — рекъл оръженосецът, — рицарят, който рани Багдемагус, ви поздравява и заръча да вземете този щит, защото с него ще извършите чудни подвизи.

— Да бъде благословена съдбата — рекъл Галахад. Сетне поискал доспехите си, яхнал коня, сложил щита на рамо и се простил с тях в името божие. А сър Юуейн рекъл, че иска да тръгне с него, ако това не е против волята му.

— Сър — рекъл Галахад, — ще ви откажа, тъй като трябва да вървя сам и никой друг освен този оръженосец не ще ме придружава.

И така се разделил със сър Юуейн.

И не след дълго Галахад стигнал до мястото, дето го чакал белият рицар край отшелническата обител, и те се поздравили любезно.

— Сър — рекъл Галахад, — чудотворен ли е този щит?

— Сър — отвърнал рицарят, — случило се, че трийсет и две години след кръстните мъки на Бога наш Иисуса Христа, славният рицар Йосиф Ариматейски, що свалил тялото Христово от светия кръст, напуснал Йерусалим, съпроводен от мнозина свои родственици. И пътували те сред изпитания и неволи, додето най-подир стигнали един град на име Сарас. А по времето, когато Йосиф стигнал в Сарас, там властвал крал на име Евелак, и той водел тежки войни срещу сарацините и особено срещу един сарацин, негов братовчед, богат и могъщ крал, който нападал земите му и се наричал Толем Лукави. И един ден те трябвало да се срещнат в голямо сражение.

Тогава Йосиф, синът на Йосиф Ариматейски, отишъл при крал Евелак и му открил, че ще бъде победен и убит, ако не се отрече от старата си вяра и не приеме новата. И посветил го Йосиф в правата вяра на Светата троица и той я приел от все сърце. И подир туй направили за крал Евелак щит в името на тоз, що умря на кръста. И благодарение на правата вяра той победил крал Толем. Защото крал Евелак се сражавал с този щит и той бил покрит с плат, ала когато изпаднал в най-голяма опасност, кралят свалил плата и враговете видели фигура на мъж, разпнат на кръст, и всички се обърнали в бягство.

И случило се, че на един от воините на крал Евелак отсекли ръката и той я държал в другата си ръка. Тогава Йосиф повикал този мъж и му казал да иде и с искрена молитва да докосне кръста. И щом той докоснал кръста, ръката му заздравяла, сякаш никога не е била отсечена. Сетне станало друго чудо — изведнъж кръстът на щита изчезнал и никой не разбрал къде е отишъл. И като свършила битката, крал Евелак се покръстил заедно с повечето свои поданици.

Скоро след туй Йосиф се приготвил да си върви и крал Евелак настоял да тръгне с него, макар и пряко волята му. И тъй, случило се, че най-подир те стигнали в тези земи, които тогава се наричали Голяма Британия. Ала тук ги пленил един зъл езичник и хвърлил Йосиф в тъмница. И случило се, че това узнал един достоен мъж на име Мондрам[1], който бил чувал за славните дела на Йосиф. Събрал той всичките си хора, дошъл в Голяма Британия, отнел властта на онзи зъл езичник, сразил войнството му и освободил Йосиф от тъмницата. И тогава целият тамошен народ се покръстил.

Бележки

[1] Мондрам, или Мордрен — всъщност това е името, прието от крал Евелак, когато се покръстил. Очевидно за Малори не е ясно, че Евелак и Мордрен са едно и също и че самият Евелак спасява Йосиф от затвора. Вж. и Книга седемнайсета, глава 4 и глава 18.