Томас Малори
Смъртта на Артур (365)

Глава 10

Как Галахад поел на път с щита и за това как крал Евелак получил този щит от Йосиф Ариматейски

— Сър Галахад — рекъл оръженосецът, — рицарят, който рани Багдемагус, ви поздравява и заръча да вземете този щит, защото с него ще извършите чудни подвизи.

— Да бъде благословена съдбата — рекъл Галахад. Сетне поискал доспехите си, яхнал коня, сложил щита на рамо и се простил с тях в името божие. А сър Юуейн рекъл, че иска да тръгне с него, ако това не е против волята му.

— Сър — рекъл Галахад, — ще ви откажа, тъй като трябва да вървя сам и никой друг освен този оръженосец не ще ме придружава.

И така се разделил със сър Юуейн.

И не след дълго Галахад стигнал до мястото, дето го чакал белият рицар край отшелническата обител, и те се поздравили любезно.

— Сър — рекъл Галахад, — чудотворен ли е този щит?

— Сър — отвърнал рицарят, — случило се, че трийсет и две години след кръстните мъки на Бога наш Иисуса Христа, славният рицар Йосиф Ариматейски, що свалил тялото Христово от светия кръст, напуснал Йерусалим, съпроводен от мнозина свои родственици. И пътували те сред изпитания и неволи, додето най-подир стигнали един град на име Сарас. А по времето, когато Йосиф стигнал в Сарас, там властвал крал на име Евелак, и той водел тежки войни срещу сарацините и особено срещу един сарацин, негов братовчед, богат и могъщ крал, който нападал земите му и се наричал Толем Лукави. И един ден те трябвало да се срещнат в голямо сражение.

Тогава Йосиф, синът на Йосиф Ариматейски, отишъл при крал Евелак и му открил, че ще бъде победен и убит, ако не се отрече от старата си вяра и не приеме новата. И посветил го Йосиф в правата вяра на Светата троица и той я приел от все сърце. И подир туй направили за крал Евелак щит в името на тоз, що умря на кръста. И благодарение на правата вяра той победил крал Толем. Защото крал Евелак се сражавал с този щит и той бил покрит с плат, ала когато изпаднал в най-голяма опасност, кралят свалил плата и враговете видели фигура на мъж, разпнат на кръст, и всички се обърнали в бягство.

И случило се, че на един от воините на крал Евелак отсекли ръката и той я държал в другата си ръка. Тогава Йосиф повикал този мъж и му казал да иде и с искрена молитва да докосне кръста. И щом той докоснал кръста, ръката му заздравяла, сякаш никога не е била отсечена. Сетне станало друго чудо — изведнъж кръстът на щита изчезнал и никой не разбрал къде е отишъл. И като свършила битката, крал Евелак се покръстил заедно с повечето свои поданици.

Скоро след туй Йосиф се приготвил да си върви и крал Евелак настоял да тръгне с него, макар и пряко волята му. И тъй, случило се, че най-подир те стигнали в тези земи, които тогава се наричали Голяма Британия. Ала тук ги пленил един зъл езичник и хвърлил Йосиф в тъмница. И случило се, че това узнал един достоен мъж на име Мондрам^[1], който бил чувал за славните дела на Йосиф. Събрал той всичките си хора, дошъл в Голяма Британия, отнел властта на онзи зъл езичник, сразил войнството му и освободил Йосиф от тъмницата. И тогава целият тамошен народ се покръстил.