Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 10
Как Галахад поел на път с щита и за това как крал Евелак получил този щит от Йосиф Ариматейски
— Сър Галахад — рекъл оръженосецът, — рицарят, който рани Багдемагус, ви поздравява и заръча да вземете този щит, защото с него ще извършите чудни подвизи.
— Да бъде благословена съдбата — рекъл Галахад. Сетне поискал доспехите си, яхнал коня, сложил щита на рамо и се простил с тях в името божие. А сър Юуейн рекъл, че иска да тръгне с него, ако това не е против волята му.
— Сър — рекъл Галахад, — ще ви откажа, тъй като трябва да вървя сам и никой друг освен този оръженосец не ще ме придружава.
И така се разделил със сър Юуейн.
И не след дълго Галахад стигнал до мястото, дето го чакал белият рицар край отшелническата обител, и те се поздравили любезно.
— Сър — рекъл Галахад, — чудотворен ли е този щит?
— Сър — отвърнал рицарят, — случило се, че трийсет и две години след кръстните мъки на Бога наш Иисуса Христа, славният рицар Йосиф Ариматейски, що свалил тялото Христово от светия кръст, напуснал Йерусалим, съпроводен от мнозина свои родственици. И пътували те сред изпитания и неволи, додето най-подир стигнали един град на име Сарас. А по времето, когато Йосиф стигнал в Сарас, там властвал крал на име Евелак, и той водел тежки войни срещу сарацините и особено срещу един сарацин, негов братовчед, богат и могъщ крал, който нападал земите му и се наричал Толем Лукави. И един ден те трябвало да се срещнат в голямо сражение.
Тогава Йосиф, синът на Йосиф Ариматейски, отишъл при крал Евелак и му открил, че ще бъде победен и убит, ако не се отрече от старата си вяра и не приеме новата. И посветил го Йосиф в правата вяра на Светата троица и той я приел от все сърце. И подир туй направили за крал Евелак щит в името на тоз, що умря на кръста. И благодарение на правата вяра той победил крал Толем. Защото крал Евелак се сражавал с този щит и той бил покрит с плат, ала когато изпаднал в най-голяма опасност, кралят свалил плата и враговете видели фигура на мъж, разпнат на кръст, и всички се обърнали в бягство.
И случило се, че на един от воините на крал Евелак отсекли ръката и той я държал в другата си ръка. Тогава Йосиф повикал този мъж и му казал да иде и с искрена молитва да докосне кръста. И щом той докоснал кръста, ръката му заздравяла, сякаш никога не е била отсечена. Сетне станало друго чудо — изведнъж кръстът на щита изчезнал и никой не разбрал къде е отишъл. И като свършила битката, крал Евелак се покръстил заедно с повечето свои поданици.
Скоро след туй Йосиф се приготвил да си върви и крал Евелак настоял да тръгне с него, макар и пряко волята му. И тъй, случило се, че най-подир те стигнали в тези земи, които тогава се наричали Голяма Британия. Ала тук ги пленил един зъл езичник и хвърлил Йосиф в тъмница. И случило се, че това узнал един достоен мъж на име Мондрам[1], който бил чувал за славните дела на Йосиф. Събрал той всичките си хора, дошъл в Голяма Британия, отнел властта на онзи зъл езичник, сразил войнството му и освободил Йосиф от тъмницата. И тогава целият тамошен народ се покръстил.