Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Книга двайсета

Глава 1

Как сър Агравейн и сър Мордред придумвали сър Гауейн да разкрие любовта между сър Ланселот и кралица Гуиневир

През месец май всяко младо сърце се съживява и разцъфтява, защото това годишно време радва взора и ободрява душата, и всеки мъж и жена ликува и се наслаждава на идващото лято и свежите му цветя. А зимата със студените си бурни ветрове кара всички хора да се крият на топло и свиват край огнището.

И тъй, през това годишно време, месец май, станали големи раздори и злощастия, които не спрели, додето не бил унищожен и погубен цветът на рицарството в целия свят. И причина за всичко това били двама злополучни рицари на име Агравейн и сър Мордред, братя на сър Гауейн. Защото сър Агравейн и сър Мордред изпитвали дълбока и тайна ненавист към кралицата лейди Гуиневир и към сър Ланселот, та ден и нощ дебнели сър Ланселот.

И случило се веднъж за зла чест, че сър Гауейн и всичките му братя били в покоите на крал Артур. И тогаз сър Агравейн рекъл на всеослушание, без да се крие, та мнозина рицари го чули:

— Чудя се как всички ние не се срамуваме, като знаем и виждаме как сър Ланселот и денем, и нощем лежи в постелята на кралицата. Всички знаем това и най-позорно търпим такъв благороден крал като крал Артур да бъде тъй опозоряван.

Ала обадил се сър Гауейн и рекъл:

— Братко сър Агравейн, моля ви и ви заповядвам да не говорите подобни неща пред мен, защото трябва да знаете, че не съм съгласен с вас.

— Кълнем се в Бога — рекли сър Гахерис и сър Гарет, — и ние не желаем да слушаме подобни хули.

— Аз пък желая — рекъл сър Мордред.

— Уверен съм в това — рекъл сър Гауейн, — тъй като вие сте готов на всякакво недостойно дело, братко сър Мордред. Ала, моля ви, отхвърлете тези помисли и не започвайте подобна разпра, защото добре знаем до какъв край ще ни изведе тя.

— Да става каквото ще — рекъл сър Агравейн, — аз ще разкрия всичко на краля.

— Не ви съветвам — рекъл сър Гауейн, — защото, ако настане вражда и раздор между сър Ланселот и нас, трябва да знаете, братко, че мнозина крале и могъщи лордове ще вземат страната на сър Ланселот. И трябва да си припомните също, братко сър Агравейн, колко пъти сър Ланселот е избавял от беда и краля, и кралицата, а и най-храбрите от нас отдавна щяха да са студени трупове, ако сър Ланселот не бе се показал по-храбър от всички ни не веднъж и дваж. Колкото до мен самия — рекъл сър Гауейн, — аз никога няма да отида против сър Ланселот заради този ден, в който той ме избави от крал Карадос[1] при Печалната кула, уби го и спаси живота ми. Също така, братя мои сър Агравейн и сър Мордред, сър Ланселот избави и вас, и още шейсет и двама рицари от сър Таркуин[2]. Мисля, братко, че такива добрини и такова благородство не бива да се забравят.

— Постъпете според волята си — рекъл сър Агравейн, — аз повече няма да отлагам.

При тези думи дошъл крал Артур.

— Братко, замълчете — рекъл сър Гауейн.

— Няма да мълчим — рекли сър Агравейн и сър Мордред.

— Така ли? — рекъл сър Гауейн. — Тогава Господ да ви е на помощ, защото не желая да слушам хулите ви.

— Нито пък ние — рекли сър Гарет и сър Гахерис, — тъй като никога не ще кажем лоша дума за този мъж. Сър Ланселот ме посвети в рицарство — рекъл сър Гарет — и честта не ми позволява да говоря зло за него.

И с тези думи тримата си отишли дълбоко наскърбени.

— Уви — рекъл сър Гауейн на сър Гарет, — загива нашето кралство и благородното братство на Кръглата маса ще се разпилее.

И те си отишли.

Бележки

[1] Вж. Книга осма, глава 28.

[2] Вж. Книга шеста, глава 9.