Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 5

Как сър Борс принудил сър Педивер да се предаде, а също за чудните му приключения и как ги извършил

Тогава сър Борс решил, че няма да допусне онзи рицар да иде пак да почива в покоите си и застанал между него и вратата. И там сър Борс го повалил и рицарят се предал.

— Как се казвате? — запитал сър Борс.

— Сър — рекъл той, — името ми е Педивер от Проливните земи.

И тъй, сър Борс го накарал да се закълне, че идната Петдесетница ще се яви в двора на крал Артур и ще се предаде там в плен като рицар, победен от ръката на сър Борс. Тъй си отишъл сър Педивер от Проливните земи.

И тогава сър Борс легнал да си почине, ала чул и доловил голям шум и видял да се сипят в покоите му — не разбрал от прозорците ли или през вратите — безчет дълги и къси стрели и много от тях го улучили и ранили по незащитените места на тялото.

После сър Борс съгледал да влиза страховит лъв. Хвърлил се той срещу звяра и лъвът тозчас изскубнал щита от ръката му, ала сър Борс с меча си отсякъл главата на лъва.

Сетне сър Борс в миг зърнал в двора на замъка ужасен дракон и на челото му сякаш блестели златни букви, та на сър Борс се сторило, че там е изписано името на крал Артур.

И ето че се появил ужасен стар леопард и двата звяра дълго се били и люта била битката им. И най-подир драконът избълвал от своята паст сто малки дракона, а малките дракони тозчас убили стария дракон и го разкъсали на парчета.

Сетне в залата при сър Борс влязъл един старец и седнал на богато украсен стол, а около шията му сякаш се виели две усойници. После старецът взел арфа и изпял стара балада, която разказвала как Йосиф Ариматейски дошъл в тези земи. И като свършил песента, старецът заръчал на сър Борс да си върви и рекъл:

— Защото тук не ще намерите повече приключения. Вие излязохте с чест от всички изпитания и още по-голяма чест ще заслужите от днес насетне.

И тогава на сър Борс се сторило, че видял отново бялата гълъбица със златната кадилница в човката. И в миг стихнала и престанала бурята, що дотогава страховито бушувала. И целият замък се изпълнил с благоухания. После сър Борс съгледал четири деца, които носели четири сияйни свещи, а сред децата вървял старец с кадилница в едната ръка и с копие в другата и това копие се наричало Копие на възмездието.