Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Как крал Артур се сражавал с тях и ги победил и как убил петимата крале, а останалите обърнал в бягство

Вслушали се петимата крале в този съвет, прекосили с войските си Северен Уелс, стигнали през нощта в лагера на Артур и нападнали войската му, додето кралят и рицарите му спели в шатрите си. И сам крал Артур бил свалил доспехите си и бил легнал да почива с кралица Гуиневир.

— Сър — рекъл сър Кей, — не е разумно, дето сте свалили доспехите си.

— Няма да има нужда от тях — рекли сър Гауейн и сър Грифлет, които спели в малък шатър, недалеч от кралския.

Ала тогаз чули голям шум и мнозина викнали: „Предателство, предателство!“

— Горко ни! — рекъл крал Артур. — Предадени сме! — А сетне викнал: — На оръжие, другари!

И всички бързо грабнали оръжие в ръка.

Дошъл тогаз при краля един ранен рицар и рекъл:

— Спасявайте се с кралицата, защото войската ни е унищожена и много народ е избит.

И тозчас кралят, кралицата и тримата рицари яхнали конете и препуснали към река Хъмбър, за да преминат на другия бряг, ала водата била толкова буйна, че не посмели да минат.

— Сега трябва да изберете дали да останете на този бряг — рекъл крал Артур. — Ако попаднете в плен, ще ви убият.

— Предпочитам да загина във водата — рекла кралицата, — нежели да падна в ръцете на враговете и да ме убият.

И както стояли и приказвали, сър Кей съгледал петимата крале да препускат сами право към тях с копия в ръка.

— Я вижте — рекъл сър Кей, — ей там идат петимата крале. Хайде да ги пресрещнем и да се сражаваме с тях.

— Това не би било разумно — рекъл сър Гауейн, — защото те са петима, а ние сме трима.

— Истина е — рекъл сър Грифлет.

— Това да не ви плаши — отвърнал сър Кей, — аз ще се заема с двама от тях, а вие — с другите трима.

И с тези думи сър Кей се втурнал е най-голяма бързина срещу тях и тъй ударил единия с копието си, че то пробило щита и се забило дълбоко в тялото му, та кралят рухнал мъртъв наземи. Видял това сър Гауейн и се втурнал с все сила срещу друг крал и го промушил през тялото. Тогава крал Артур се хвърлил срещу трети и го пронизал с копието си, та кралят паднал мъртъв. В миг сър Грифлет се спуснал срещу четвърти крал и тъй устремно го повалил от седлото, че вратът му се счупил. И сър Кей се нахвърлил срещу петия крал и го ударил така силно по шлема, че и шлемът, и главата се търколили на земята.

Добър удар бе това — рекъл крал Артур — и ти достойно изпълни обещанието си, затуй ще те тача, додето съм жив.

Сетне настанили кралицата в една лодка край брега на река Хъмбър, а Гуиневир възхвалила сър Кей за делата му и рекла:

— Ако любите някоя дама, а тя не отвърне на любовта ви, много ще сгреши. И аз ще прославям благородното ви име сред дамите, защото вие дадохте голям обет и го изпълнихте достойно.

И с тези думи кралицата отплавала. Тогава кралят и тримата рицари поели обратно към гората, защото се надявали там да узнаят нещо за воините, които са се спасили. И намерил там кралят по-голямата част от хората си и им казал, че петимата крале са мъртви.

— Затова нека почакаме всички заедно, додето съмне, и когато техните войски узнаят, че предводителите им са убити, така ще се наскърбят, че не ще могат да се защитават.

И станало точно както рекъл кралят, защото, щом разбрали, че петимата крале са мъртви, воините така се наскърбили, че не можели да се държат на конете си. Спуснал се тогаз върху им крал Артур с малък отряд воини и секли те наляво и надясно, така че почти никои не се спасил, и всички били избити, на брой около трийсет хиляди души. И когато сражението свършило, кралят коленичил и смирено благодарил Богу. Сетне изпратил да доведат кралицата и тя скоро пристигнала и много се зарадвала, че битката е свършила с победа.