Томас Малори
Смъртта на Артур (471)

Глава 2

Как сър Агравейн разкрил на крал Артур за любовта на кралицата и сър Ланселот и как крал Артур им разрешил да го заловят

Тогава крал Артур ги запитал за какво спорят.

— Господарю мой — рекъл Агравейн, — ще ви кажа това, което не мога повече да крия. Аз и брат ми сър Мордред напомнихме на брат ни сър Гауейн, на сър Гахерис и сър Гарет туй, що всички знаем — че сър Ланселот се радва на ласките на вашата кралица, и то отдавна. А ние сме ваши сестрини синове и не можем да търпим вече това, тъй като вие стоите над сър Ланселот, вие сте кралят, който го посвети в рицарство, и затуй сме готови да докажем, че той е предател и изменник спрямо вашата особа.

— Ако е вярно това, което казвате — рекъл сър Артур, — той наистина е изменник, ала аз не мога да приема думите ви, без да имам доказателства. Защото всички знаете, че сър Ланселот е смел рицар и няма сред нас друг, равен по сила нему, та ако не бъде уличен на самото място, той ще се сражава с този, който го обвини с голи думи, и аз не познавам рицар, що може да му устои. Затуй, ако е вярно това, което казвате, бих искал да го заловите в покоите на кралицата.

Както се казва във френската книга, на краля никак не му се искало да се ширят слухове за сър Ланселот и кралицата му, тъй като и той самият подозирал нещо, ала не желаел да се говори за това^[1], понеже сър Ланселот бил направил толкоз много за него и за кралицата, и то неведнъж, че кралят твърде го обичал.

— Господарю — рекъл сър Агравейн, — идете утре на лов и ще видите, че сър Ланселот няма да дойде с вас. А като се свечери, изпратете вест на кралицата, че ще пренощувате в гората и затова да изпратят при вас готвачите ви. И заклевам ви се, под страх от смъртно наказание, тази нощ ще го хванем при кралицата и ще ви го доведем жив или мъртъв.

— Тъй да бъде — рекъл крал Артур, — ала съветвам ви да вземете със себе си надеждни другари.

— Сър — отвърнал Агравейн, — брат ми сър Мордред и аз ще вземем дванайсет рицари на Кръглата маса.

— Пазете се — рекъл крал Артур, — защото, предупреждавам ви, той е твърде могъщ рицар.

— Оставете това на нас — рекли сър Агравейн и сър Мордред.

И тъй, на сутринта крал Артур излязъл на лов и пратил вест на кралицата, че няма да се върне цяла нощ. Тогава сър Агравейн и сър Мордред събрали дванайсет рицари на Кръглата маса и се скрили в покоите на замъка в Карлайл. Имената им били: сър Колгреванс, сър Мадор де ла Порт, сър Гингалин, сър Мелиот де Логрис, сър Петипас от Уинчълси, сър Галерон от Голуей, сър Мелион от Планината, сър Астамор сър Громор Сомирски, сър Курселен, сър Флоренс и сър Ловел. Тези дванайсет рицари отишли със сър Агравейн и те всички били шотландци, родственици на сър Агравейн или приятели на братята му.

И ето че, като настъпила нощта, сър Ланселот казал на сър Борс, че ще иде да разговаря с кралицата.

— Сър — рекъл сър Борс, — съветвам ви да не правите това тази нощ.

— Защо? — запитал сър Ланселот.

— Сър — отвърнал сър Борс, — страхувам се от сър Агравейн, който ви дебне отдавна, за да посрами и вас, и всички ни. И никога сърцето ми не е било тъй натежало, като сте отивали при кралицата, както е сега. Боя се, че кралят отсъства тази вечер, защото може би е устроил някаква клопка за вас и за кралицата. Затуй безкрайно много се страхувам от предателство.

— Не бойте се — рекъл сър Ланселот, — ще ида за малко и ще се върна, без да се бавя.

— Сър — рекъл сър Борс, — това твърде ме наскърбява и се страхувам, че вашата дързост да идете там тази вечер ще погуби всички ни.

— Любезни племеннико — отвърнал сър Ланселот, — много ми е чудно, че говорите така. Кралицата изпрати да ме повикат и трябва да знаете, че няма да се проявя като страхливец и тя ще се убеди колко ценя благоволението й.

— Бог да ви е на помощ — рекъл сър Борс — и дано се върнете оттам здрав и читав.