Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 2

Как сър Агравейн разкрил на крал Артур за любовта на кралицата и сър Ланселот и как крал Артур им разрешил да го заловят

Тогава крал Артур ги запитал за какво спорят.

— Господарю мой — рекъл Агравейн, — ще ви кажа това, което не мога повече да крия. Аз и брат ми сър Мордред напомнихме на брат ни сър Гауейн, на сър Гахерис и сър Гарет туй, що всички знаем — че сър Ланселот се радва на ласките на вашата кралица, и то отдавна. А ние сме ваши сестрини синове и не можем да търпим вече това, тъй като вие стоите над сър Ланселот, вие сте кралят, който го посвети в рицарство, и затуй сме готови да докажем, че той е предател и изменник спрямо вашата особа.

— Ако е вярно това, което казвате — рекъл сър Артур, — той наистина е изменник, ала аз не мога да приема думите ви, без да имам доказателства. Защото всички знаете, че сър Ланселот е смел рицар и няма сред нас друг, равен по сила нему, та ако не бъде уличен на самото място, той ще се сражава с този, който го обвини с голи думи, и аз не познавам рицар, що може да му устои. Затуй, ако е вярно това, което казвате, бих искал да го заловите в покоите на кралицата.

Както се казва във френската книга, на краля никак не му се искало да се ширят слухове за сър Ланселот и кралицата му, тъй като и той самият подозирал нещо, ала не желаел да се говори за това[1], понеже сър Ланселот бил направил толкоз много за него и за кралицата, и то неведнъж, че кралят твърде го обичал.

— Господарю — рекъл сър Агравейн, — идете утре на лов и ще видите, че сър Ланселот няма да дойде с вас. А като се свечери, изпратете вест на кралицата, че ще пренощувате в гората и затова да изпратят при вас готвачите ви. И заклевам ви се, под страх от смъртно наказание, тази нощ ще го хванем при кралицата и ще ви го доведем жив или мъртъв.

— Тъй да бъде — рекъл крал Артур, — ала съветвам ви да вземете със себе си надеждни другари.

— Сър — отвърнал Агравейн, — брат ми сър Мордред и аз ще вземем дванайсет рицари на Кръглата маса.

— Пазете се — рекъл крал Артур, — защото, предупреждавам ви, той е твърде могъщ рицар.

— Оставете това на нас — рекли сър Агравейн и сър Мордред.

И тъй, на сутринта крал Артур излязъл на лов и пратил вест на кралицата, че няма да се върне цяла нощ. Тогава сър Агравейн и сър Мордред събрали дванайсет рицари на Кръглата маса и се скрили в покоите на замъка в Карлайл. Имената им били: сър Колгреванс, сър Мадор де ла Порт, сър Гингалин, сър Мелиот де Логрис, сър Петипас от Уинчълси, сър Галерон от Голуей, сър Мелион от Планината, сър Астамор сър Громор Сомирски, сър Курселен, сър Флоренс и сър Ловел. Тези дванайсет рицари отишли със сър Агравейн и те всички били шотландци, родственици на сър Агравейн или приятели на братята му.

И ето че, като настъпила нощта, сър Ланселот казал на сър Борс, че ще иде да разговаря с кралицата.

— Сър — рекъл сър Борс, — съветвам ви да не правите това тази нощ.

— Защо? — запитал сър Ланселот.

— Сър — отвърнал сър Борс, — страхувам се от сър Агравейн, който ви дебне отдавна, за да посрами и вас, и всички ни. И никога сърцето ми не е било тъй натежало, като сте отивали при кралицата, както е сега. Боя се, че кралят отсъства тази вечер, защото може би е устроил някаква клопка за вас и за кралицата. Затуй безкрайно много се страхувам от предателство.

— Не бойте се — рекъл сър Ланселот, — ще ида за малко и ще се върна, без да се бавя.

— Сър — рекъл сър Борс, — това твърде ме наскърбява и се страхувам, че вашата дързост да идете там тази вечер ще погуби всички ни.

— Любезни племеннико — отвърнал сър Ланселот, — много ми е чудно, че говорите така. Кралицата изпрати да ме повикат и трябва да знаете, че няма да се проявя като страхливец и тя ще се убеди колко ценя благоволението й.

— Бог да ви е на помощ — рекъл сър Борс — и дано се върнете оттам здрав и читав.

Бележки

[1] Твърдението, че крал Артур съзнателно си е затварял очите за вината на Ланселот, говори за реалистичното отношение на Малори към повествованието, тъй като нито сюжетно, нито психологически е вероятно кралят да не е подозирал нищо относно любовта между Ланселот и кралицата. Въпреки че Малори се позовава пак на „френската книга“, в установените от изследователите източници за тази част на „Смъртта на Артур“ не се среща подобно твърдение. В действителност Артур, както сам заявява в глава 9 на тази книга, много повече държи на своето рицарско братство, отколкото на кралицата си.