Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 77

Как сър Тристан си тръгнал с Хубавата Изолда и как сър Паломид поел след него и му се извинил

Сетне известили с рог края на битката и кралица Изолда била отведена в шатъра й. Ала трябва да знаете, че тя била извънмерно разгневена на сър Паломид, тъй като знаела коварните му деяния от начало до край. А през цялото време нито сър Тристан, нито пък сър Гарет и сър Динадан знаели за измяната на сър Паломид. Ала ще разберете по-късно, че между сър Тристан и сър Паломид станала голяма свада.

И тъй, като свършил турнирът, сър Тристан, Гарет и Динадан поели с Хубавата Изолда към шатрите си. А сър Паломид все яздел с тях, както си бил предрешен. Ала сър Тристан познал, че това е същият рицар със сребърния щит, който тъй яростно се сражавал с него този ден, и рекъл:

— Благородни рицарю, трябва да знаете, че никой тук не желае да дружи с вас, затова, моля ви, идете си.

А сър Паломид отвърнал тъй, сякаш не подозирал, че това е сър Тристан:

— Знайте, благородни рицарю, че никога не ще се отделя от тази дружина, тъй като един от най-славните рицари на света ми е заповядал да вървя с нея, и додето той не ме освободи от това задължение, няма да си отида.

От тези думи сър Тристан разбрал, че това е сър Паломид.

— Ах, сър Паломид — рекъл храбрият рицар сър Тристан, — такъв рицар ли сте били вие? Не сте достоен за славното си име, защото до този ден ви смятахме за благороден рицар, ала днес постъпихте твърде неблагородно с мен, тъй като заради вас едва не бях погубен. Колкото до вас самия, щях с чест да ви угодя, ала двамата със сър Ланселот бяхте твърде силни за мен. Защото не познавам рицар на света, когото сър Ланселот не може да срази, ако реши да се бие с цялата си мощ.

— Горко ми — рекъл сър Паломид, — нима вие сте моят господар сър Тристан?

— Тъй е, сър, и вие добре знаете това.

— Кълна се в рицарската си чест — рекъл Паломид, — до този миг не бях ви познал. Мислех, че сте кралят на Ирландия, тъй като носите неговите доспехи.

— Истина е, че нося неговите доспехи — рекъл сър Тристан — и твърде високо ги ценя, защото ги заслужих в честен бой с един благороден рицар на име сър Мархаус. И с голяма мъка победих в този двубой, ала нямах друг избор, а сър Мархаус умря от ръцете на несръчни лечители, по не пожела да проси милост.

— Сър — рекъл Паломид, — аз си мислех, че сте преминали в дружината на сър Ланселот и по тази причина се присъединих към тях.

— Щом е тъй — рекъл сър Тристан, — вярвам ви и ви прощавам.

И не след дълго те стигнали в шатрите си и като слезли от конете, свалили доспехите си, измили си ръцете и лицето и отишли да вечерят и там седнали на трапезата.

Ала когато Изолда видяла сър Паломид, пламнала и от гняв не могла да проговори. Тогава сър Тристан забелязал изражението й и рекъл:

— Господарко, защо се гневите тъй? Твърде тежки изпитания понесохме днес във ваша чест.

— Господарю мой — рекла Хубавата Изолда, — за Бога, не ми се сърдете. Не мога да постъпя инак, защото днес видях как ви измамиха и едва не ви погубиха. Истината ви казвам, сър, всичко видях кое как стана и затова, сър, как мога да търпя във ваше присъствие този злодей и предател сър Паломид. Със собствените си очи го видях как ви следваше, като напуснахте полесражението. И през цялото време остана неподвижен на коня си, додето ви съгледа да се връщате. Сетне го видях как начаса отиде при ранения рицар и смени доспехите си с неговите, а подир туй, без да се бази, препусна обратно към полето на турнира. И щом ви намери, връхлетя върху ви и тъй нарочно влезе в бой с вас. Колкото до него, не се боях, че ще успее да ви стори зло, ала твърде се страхувах от сър Ланселот, понеже той не знаеше кой сте.

— Господарко — рекъл Паломид, — ваше право е да говорите каквото пожелаете и аз не мога да докажа противното, ала кълна се в рицарската си чест, не познах сър Тристан.

— Сър Паломид — отвърнал сър Тристан, — приемам извинението ви и макар да знам, че се бихте твърде свирепо с мен, все пак от моя страна всичко е простено.

Тогава Хубавата Изолда свела глава и нищо повече не рекла.