Томас Малори
Смъртта на Артур (447)

Глава 16

Как сър Борс търсел Ланселот и го намерил в дома на отшелника и за жалбите им

Сега да се върнем при сър Борс де Ганис, който отишъл в Уинчестър да търси братовчед си сър Ланселот. Ала сър Лавейн бил поставил хора да следят дали няма да се яви такъв човек и щом сър Борс стигнал там, те начаса известили господаря си. Тогава сър Лавейн препуснал към Уинчестър, намерил сър Борс и му открил кой е, как се казва и за кого се грижи.

— Любезни сър — рекъл сър Борс, — моля ви да ме заведете при моя господар сър Ланселот.

— Сър — рекъл сър Лавейн, — яхнете коня и след един час ще бъдете при него.

И тъй, поели те назад и отишли в дома на отшелника. И щом сър Борс видял сър Ланселот да лежи бледен и изпит в постелята, сърцето му се свило, та от мъка и болка не могъл да проговори, а дълго плакал от жал. Когато най-сетне успял да проговори, рекъл:

— О, господарю сър Ланселот, Бог да ви благослови и да ви изпрати бързо изцеление. Много ми тежи тази беда и злочестие и дълбоко страдам. И боя се, че съм разгневил Бога, затуй ме наказва да се покрия с този позор и да раня вас, цвета на рицарството, когото всички дълбоко почитаме, затова се наричам аз злочест. Уви, как се случи тъй, че такъв нищожен рицар като мен има сила за зла чест да рани най-благородния рицар на света. И когато така позорно ви нападнах и предизвиках гнева ви, вие можехте да ме убиете, ала ме пощадихте. А аз не постъпих тъй и заедно с всички ваши родственици се хвърлих с все сили да ви погубя. Чудя се как сърцето и кръвта ми допуснаха да сторя това. Затуй, господарю мой сър Ланселот, простете ми.

— Любезни братовчеде — рекъл сър Ланселот, — давам ви прошката си. И ще ви кажа още, че тежки думи изрекохте за себе си от любов към мен, ала те не ме зарадваха, защото и моят грях не е по-лек от вашия. И аз в гордостта си исках да победя всички ви и тази гордост едва не ме погуби, ала вината за това е само моя, тъй като можех да ви дам знак кой съм и тогава нямаше да получа тази рана. Защото една стара поговорка казва, че когато брат излезе срещу брата и другар срещу другаря, те не знаят що е милост, а се бият на живот и смърт. И тъй, любезни братовчеде, да не говорим повече за туй и да приемем смирено участта, що Бог ни отреди. Да забравим злото и да говорим за нещо радостно, защото стореното не може да се поправи. И нека се помъчим да намерим лек, та по-скоро да оздравея.

Тогава сър Борс се навел над постелята на сър Ланселот и му разказал колко разгневена била кралицата, задето е носил червен ръкав на големия турнир. И казал му още сър Борс как сър Гауейн разкрил всичко по щита, който той оставил при Прекрасната девица от Астолат.

— Нима кралицата е разгневена? — рекъл сър Ланселот. — Това твърде ме наскърбява, тъй като не заслужавам нейния гняв, а всичко туй сторих само за да не ме познаят.

— И аз се опитах да й обясня същото — рекъл сър Борс, — ала напразно. И трябва да знаете, че тя ми наговори много по-тежки думи от тези, що ви предадох. Ала кажете ми, девицата, дето тук се грижи толкова за вас, не е ли онази, която хората наричат Прекрасната девица от Астолат?

— Тя е — отвърнал сър Ланселот, — и по никакъв начин не мога да я накарам да се отдели от мен.

— Защо да се отделя от вас? — рекъл сър Борс. — Тя е прекрасна девица, богата и добре възпитана. И дано даде Бог да я обикнете, любезни братовчеде, макар по този въпрос нито смея, нито мога да ви поучавам. Ала като я гледам с какво усърдие се грижи за вас, разбирам, че тя ви обича с цялото си сърце.

— Това твърде ме наскърбява — рекъл сър Ланселот.

— Сър — рекъл сър Борс, — тази девица не е първата, която напразно ви дава любовта си, и затуй е още по-жалко.

И така разговаряли те за много други неща. И след два-три дни сър Ланселот отново се почувствал здрав и силен.