Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Как по пътя, додето нощувал, крал Пелинор чул разговора на двама рицари, и за други приключения

И тозчас си сложил бронята. И скоро тъкмо пред него спрели двама рицари, единият идел откъм Камелот, а другият — откъм север. И като се срещнали, те се поздравили.

— Какви вести носите от Камелот? — попитал единият.

— Кълна се в живота си — отвърнал другият, — бях там и видях двора на крал Артур и там е събрана такава вярна дружина, та нищо не е в състояние да я разедини и почти целият свят е на страната на крал Артур, тъй като при него е цветът на рицарството. По тази причина съм поел сега на север, та да разкажа на нашите вождове за дружината, сплотена около крал Артур.

— Колкото за това — рекъл другият, — аз нося у себе си лек — най-силната отрова, що светът познава. И ще я занеса в Камелот, дето имам приятел, човек, приближен на крал Артур и обичан от него. Той ще отрови крал Артур, както е дал дума на нашите вождове, понеже е получил от тях скъпи дарове, за да го стори.

— Пазете се от Мерлин — рекъл другият рицар, — защото с помощта на дяволското си изкуство той знае всичко.

— Няма да се издам — отвърнал другият и те се разделили.

Тозчас Пелинор и дамата се приготвили за път и тръгнали към Камелот. И като минали край извора, дето оставил да лежат раненият рицар и дамата му, намерили и двамата разкъсани от лъвове или други диви зверове, тъй че само главите им били непокътнати. И Пелинор дълбоко се наскърбил, горко заридал и рекъл:

— Уви! Можех да спася живота й, ала така горях от нетърпение да изпълня заръката на крал Артур, че не се съгласих да се спра.

— Защо се опечалихте толкоз? — запитала дамата.

— Не знам — отвърнал Пелинор, — ала сърцето ми горко жали за смъртта й, понеже тя бе прекрасна дама и много млада.

— Чуйте тогава съвета ми — рекла дамата. — Вземете този рицар и го погребете край някоя отшелническа обител, а главата на дамата носете със себе си в двора на крал Артур.

И тъй, крал Пелинор вдигнал мъртвия рицар на гръб и го занесъл при един отшелник, кому го поверил трупа и заръчал да отслужи заупокойна молитва за рицаря.

— И вземете доспехите му за труда си — рекъл Пелинор.

— Ще сторя всичко, което искате — рекъл отшелникът. — Бог ми е свидетел.