Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Как Криводрешко се сражавал срещу сто рицари и как се спасил благодарение на една дама

И ето че в миг го заобиколили сто рицари и го нападнали. И като видял, че ще убият коня му, сър Криводрешко слязъл, хвърлил юздите под краката му и го пуснал през портата. И като сторил това, хвърлил се срещу рицарите, ала все гледал гърбът му да е защитен от стената на покоите на една дама, и си, рекъл, че е по-добре да умре достойно, нежели отново да търпи хулите на Злоезичната девица.

И додето той стоял там и се сражавал, дамата, чиито били покоите, тихичко излязла през тайната врата, намерила пред замъка коня на Криводрешко, хванала го за поводите и го вързала зад страничната порта. Сетне все така тихичко се върнала в стаята си, за да гледа как един рицар се бие срещу сто. И след като дълго го наблюдавала, отишла на един прозорец зад гърба му и рекла:

— Рицарю, ти се сражаваш с чудна храброст, ала накрая все пак ще трябва да умреш, освен ако успееш благодарение на голямата си сила да се добереш до ей оназ странична врата, дето съм вързала коня ти да те чака. Ала знай, че трябва да мислиш за рицарската си чест, а не за смъртта, защото не ще можеш да стигнеш до оная врата, ако не събереш всичките си сили и мъжество.

Като я чул да говори така, Криводрешко стиснал здраво в ръце меча си, вдигнал щита пред гърдите си и се хвърлил сред най-гъстите редици на нападателите. Ала когато най-подир се добрал до страничната врата, там го чакали четирима рицари. Тогава той с първите два удара убил двама от тях, а другите избягали. И тъй, яхнал Криводрешко коня си и препуснал надалеч оттам. И цялата тази случка била разказана в двора на крал Артур — как убил дванайсет рицари в Замъка на горделивите и всичко останало.

И тъй, сър Криводрешко продължил по пътя си.

А в туй време девицата говорела на сър Мордред:

— Мисля, че моят глупав рицар или е убит, или е пленен.

Ала ето че го видели да приближава на кои. И като стигнал той при тях, разправил им какво му се случило и как надвил всичките си противници и се избавил.

— И някои от най-храбрите сред тях вече не ще могат нищо да разкажат.

— Лъжецо безочлив — рекла девицата, — сигурна съм, че като са видели колко си глупав и страхлив и как позориш рицарството, са те пуснали да си вървиш.

— Можете да проверите — отвърнал Криводрешко.

Тогава тя изпратила един свой вестител, който винаги я придружавал, да разбере истината. И той бързо отишъл там и попитал как и по какъв начин Криводрешко се е измъкнал от замъка. И в отговор всички рицари почнали да го проклинат и рекли:

— Това не е човек, а демон, защото уби дванайсет от най-добрите ни рицари, а до днес смятахме, че дори сър Ланселот от Езерото и сър Тристан Лионски не са способни на такъв подвиг. И знайте, че той успя да си иде оттук въпреки всичките ни усилия и пряко волята ни.

С този отговор пратеникът се върнал при господарката си, Злоезичната девица, и разказал за всички подвизи, които сър Криводрешко извършил в Замъка на горделивите. Тогава тя навела глава и нищо не продумала.

— Кълна се в живота си — рекъл сър Мордред на девицата, — твърде зле постъпвате, като го хулите тъй, понеже откровено ви казвам — смел рицар е и не се съмнявам, че един ден ще стане благороден мъж. Вярно, все още не може да се държи здраво на кон, тъй като онзи, който иска да стане добър ездач, се нуждае от много упражнения и опитност. Ала стигне ли се до удари с меч, той е мъжествен и могъщ. Това са разбрали сър Блеоберис и сър Паломид, защото трябва да ви кажа, че са изпитани воини и щом видят млад рицар, начаса познават по ездата му ще могат ли да го повалят от коня, или да му нанесат тежък удар. Ала и двамата в повечето случаи отказват да се бият пешком с млади рицари, тъй като те са яки и юначни с оръжието. Дори и сър Ланселот от Езерото, когато най-сетне бе посветен в рицарство, често губеше битката на кон, ала пешком винаги възвръщаше славата си и така уби и посрами много рицари на Кръглата маса. И тези победи на сър Ланселот над мнозина рицари карат най-смелите мъже да се пазят, защото често съм виждал как стари изпитани рицари биват победени или убити от съвсем млади воини.

И тъй, те продължили да яздят по пътя и да разговарят.

Сега нека прекъснем за малко този разказ и да поговорим за сър Ланселот от Езерото.