Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 7
Как едно джудже укорило Балин за смъртта на Лансеор и как крал Марк Корнуолски намерил мъртвите тела и издигнал на гроба им паметник
— Сега да вървим — рекъл Балин — и Бог да бъде с нас!
А додето разговаряли, дошло откъм град Камелот едно джудже на кон, макар че с мъка се държало на седлото, и като видяло двете мъртви тела, заплакало, започнало да скубе косата си от скръб и рекло:
— Кой от вас, рицари, извърши това дело?
— Защо питаш? — рекъл Балин.
— Защото искам да знам — отвърнало джуджето.
— Аз убих този рицар в самозащита — рекъл Балин, — защото той ме преследваше и като ме настигна, трябваше или аз да убия него, или той мен. А тази девица се уби от любов към него и много ми е жал за това. Заради нея отсега нататък още повече ще уважавам всички жени.
— Горко ти! — рекло джуджето. — Голямо зло са сторил сам на себе си, защото този рицар бе един от най-храбрите мъже, които са живели нявга на земята, и, вярвай ми, Балин, близките му ще те преследват докрай света, додето те убият.
— Колкото за това — отвърнал Балин, — никак не ме е страх, ала съм дълбоко натъжен, задето разгневих крал Артур, като убих този рицар.
И додето разговаряли тъй, минал оттам на кон един корнуолски крал на име крал Марк. И като видял двете мъртви тела и научил от упоменатите двама рицари как са намерили смъртта си, много се натъжил заради вярната им любов и рекъл:
— Няма да си ида оттук, додето не вдигна на това място гробница.
И разпънал там шатрите си и търсил из цялата околност надгробен камък, а когато намерил в една църква хубава и богато украсена плоча[1], наредил да ги погребат и да изсекат имената им на плочата заедно с думите: ТУК ПОЧИВА ЛАНСЕОР, СИН НА ИРЛАНДСКИЯ КРАЛ, УБИТ ПО СВОЯ ВИНА ОТ РЪКАТА НА БАЛИН, а също и: КОЛОМБА, ДАМА НА СЪРЦЕТО МУ, КОЯТО СЕ УБИЛА С МЕЧА НА СВОЯ ЛЮБИМ ОТ СКРЪБ И МЪКА.