Томас Малори
Смъртта на Артур (121)

Глава 1

Как Бомен^[1] пристигнал в двора на крал Артур и го помолил да изпълни три негови желания

Събрал крал Артур всички рицари на Кръглата маса и наредил Петдесетница да се празнува в замъка на един град, наричан в онези времена Кинкенадон^[2] и разположен сред песъчливите земи близо до Уелс. И имал кралят обичай тъкмо на Петдесетница от всички други празници през годината да не сяда да се храни, преди да види с очите си някое велико чудо или поне да чуе разказ за него. И заради този обичай много народ се стичал при крал Артур и всеки гледал да го смае с необикновени приключения на този ден. И тъй, малко преди пладне на Петдесетница сър Гауейн видял от прозореца трима рицари на коне, следвани пешком от едно джудже, и тримата мъже слезли от конете, а джуджето държало поводите им. И единият от тримата бил по-висок на ръст от другите двама с около две стъпки.

Отишъл тогава сър Гауейн при краля и рекъл:

— Сър, идете да обядвате, защото скоро ще научите за едно странно приключение.

И Артур седнал да обядва с много други крале. И там били всички рицари на Кръглата маса освен тези, дето били пленени или убити в сражение. На този голям празник винаги попълвали броя им до сто и петдесет, та да бъдат заети всички места около Кръглата маса.

И ето че скоро влезли в залата двама мъже в богати и пищни одежди, а на раменете им се облягал най-снажният и красив младеж, какъвто били виждали, и бил той висок и широкоплещест и с красиво лице, и имал най-хубавите и най-големите ръце, каквито били виждали, ала пристъпвал така, сякаш не можел да върви, нито дори да стои прав, ако не се обляга на раменете на другарите си. И щом Артур го видял, настъпила тишина и им сторили път, та тримата се приближили до високия престол на краля, без дума да продумат.

Тогаз младежът се отдръпнал крачка назад, изправил се пъргаво и рекъл:

— Кралю Артур, Бог да благослови вас и храбрите ви другари и най-вече рицарите на Кръглата маса. Чуйте по каква причина съм дошъл тук: дойдох да моля и да искам да изпълните три мои желания, и знайте, че те не са неразумни, не ще накърнят вашето достойнство и чест и не ще ви причинят никаква вреда и загуба. И първата милост и дар ще искам сега, а другите два дара ще поискам след една година там, дето наредите да се празнува този ден.

— Искай — отвърнал Артур — и ще получиш исканото.

— Сър, ето молбата ми за този празник — да ме храните и поите до насита през тези дванайсет месеца, а догодина на същия ден ще поискам другите дарове.

— Любезни ми синко — рекъл Артур, — съветвам те да искаш нещо повече, защото туй, дето го искаш, е твърде малко, а сърцето ми подсказва, че произхождаш от достоен род, и ако не съм изпаднал в тежка заблуда, уверен съм, че не след дълго ще се прославиш като много достоен мъж.

— Сър — рекъл той, — може и да е така, ала аз вече казах какво искам.

— Добре — рекъл кралят, — ядене и пиене ще имаш достатъчно. Това никому не съм отказвал, бил той приятел или враг. Ала искам да знам името ти.

— Не бих могъл да ви го кажа — рекъл той.

— Много чудно е това, че не си знаеш името — рекъл кралят, — а пък си най-личният младеж, когото съм виждал.

Тогаз кралят го предал на грижите на сенешала сър Кей и наредил да му дават най-хубава храна и пития и да го облекат и настанят като син на лорд.

— Няма нужда да правим такива разходи за него — рекъл сър Кей, — защото той несъмнено е роден селяк и няма да стане достоен мъж, тъй като, ако бе от благородна кръв, щеше да ви поиска кон и доспехи, а той пожела туй, което подхожда на човек като него. И понеже няма име, аз ще му дам име и то ще бъде Бомен, сиреч Красноръки. И ще го заведа в готварницата и там всеки ден ще яде тлъсти гозби, та до края на годината ще стане тлъст като шопар.