Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Книга четиринайсета
Глава 1
Как сър Персивал отишъл при една отшелница да й поиска съвет и как тя му казала, че е негова леля
Сетне, разказва историята, когато сър Ланселот тръгнал подир сър Галахад, който преживял всички тези, споменати по-горе, приключения, сър Персивал се върнал при отшелницата, тъй като се надявал да узнае от нея вести за рицаря, когото сър Ланселот се отправил да търси. И той коленичил пред прозореца й, а тя го отворила и попитала сър Персивал какво желае.
— Отшелнице — рекъл той, — аз съм рицар от двора на крал Артур и името ми е сър Персивал Уелски.
Като чула отшелницата името му, твърде се възрадвала, защото отдавна го обичала повече от всеки друг рицар, а тъй и трябвало да бъде, понеже била негова леля. И тогава заповядала да отворят портите, приела го най-радушно и сторила всичко, каквото било по силите й, та нищо не му липсвало. А на сутринта сър Персивал отишъл при отшелницата и я запитал познава ли рицаря с белия щит.
— Сър — рекла тя, — защо искате да узнаете това?
— Повярвайте, света жено — рекъл сър Персивал, — никога не ще намеря покой, додето не науча къде е този рицар и не се сражавам с него. Не мога тъй лесно да му простя стореното, защото той твърде ме посрами.
— Ах, Персивал — рекла тя, — нима сте намислили да се сражавате с него? Виждам, че вие искате като баща си да бъдете убит просто от неблагоразумие.
— Света жено — рекъл Персивал, — по думите ви изглежда, че знаете кой съм.
— Тъй е — рекла тя, — добре ви познавам, защото съм ваша леля, макар да живея в тази отшелническа обител. Някога ме наричаха Кралицата на Пустите земи и се славех като една от най-богатите владетелки на света. Ала всичките ми богатства не ме радваха тъй, както ме радва сега бедността ми.
И като разбрал Персивал, че тя му е леля, разплакал се от жал.
— Ах, любезни племеннико — рекла тя, — кога за последен път сте имали вести за майка си?
— Вести не съм имал — рекъл той, — ала твърде често я виждам в съня си и не знам жива ли е или мъртва.
— Истина ви казвам, любезни племеннико — рекла тя, — майка ви е мъртва, защото подир раздялата си с вас тя толкоз се наскърби, че почина, след като се изповяда.
— Бог да се смили над душата й — рекъл сър Персивал, — твърде ми е мъчно за нея, ала всеки от нас един ден ще се прости с този живот. А сега, любезна лельо, кажете ми кой е онзи рицар? Струва ми се, че е същият, що носеше червените доспехи на Петдесетница.
— Уверявам ви — рекла тя, — тъкмо той е, а доспехите му са червени и винаги ще бъдат червени. И знайте, че този рицар няма равен на себе си, тъй като ръката му е водена от божията воля и никой смъртен рицар не ще го победи.