Томас Малори
Смъртта на Артур (263)

Глава 24

Как сър Ламорак споделил ложето на съпругата на крал Лот и как сър Гахерис убил родната си майка

Сега да се върнем към сър Ламорак, когото в двора твърде много възхвалявали. Скоро сър Гауейн и братята му изпратили вестоносци да повикат майка им в един замък недалеч от Камелот. И всичко това те сторили с намерение да убият сър Ламорак. И едва изминали няколко дни, откак кралицата на Оркни пристигнала там, сър Ламорак узнал, че тя е наблизо, и го обзела страст. И тъй, за да бъде разказът ни кратък, той й пратил вест и двамата си определили една нощ, през която да се срещнат.

Ала сър Гахерис узнал за това и отишъл в замъка по-рано същата нощ и там причакал сър Ламорак и го видял да идва в пълно въоръжение. И като слязъл от седлото, сър Ламорак завързал коня си при една тайна врата, влязъл в покоите и свалил доспехите си, а после легнал в постелята на кралицата. И голяма била радостта и на двама им, защото страстно се любели.

Тогава рицарят сър Гахерис изчакал сгоден момент, промъкнал се в пълно въоръжение до постелята с гол меч в ръка и изведнъж хванал майка си за косите и с един удар й отсякъл главата. И когато сър Ламорак усетил да го облива топлата кръв на таз, що толкова обичал, слисал се и се потресъл от печалното деяние на този рицар. И тозчас, както бил по риза, сър Ламорак скочил от леглото, обезумял от скръб, и рекъл:

— Ах, сър Гахерис, рицарю на Кръглата маса, позорно и долно дело извършихте за ваш срам. Уви, защо убихте майка си, която ви е родила? С по-голямо право трябваше да убиете мен!

— Ти ни нанесе тежко оскърбление — рекъл Гахерис, — а човек се ражда и живее да пази честта си! Трябваше да внимаваш с кого се захващаш, защото опозори мен и братята ми, а баща ти уби нашия баща. Сега пък те намерих в постелята на майка ни и това вече е голям позор за нас. Колкото до баща ти сър Пелинор, брат ми, сър Гауейн, и аз го убихме.

— Несправедливо сте постъпили — рекъл сър Ламорак, — тъй като не баща ми уби вашия баща, а Балин Свирепи^[1]. И за смъртта на баща ми още не е отмъстено.

— Остави тези приказки — отвърнал сър Гахерис, — понеже заради оскърбителните ти думи щях да те убия, ала тъй като си гол, срамувам се да го сторя. Все пак искам да знаеш, че където те намеря, ще те убия. А майка ми не ще ни позори повече. Върви, сложи си доспехите и се махай оттук.

Видял сър Ламорак, че няма друг изход, бързо се облякъл, яхнал коня си и потънал в скръб, напуснал замъка. Ала от срам и мъка не искал да се върне в двора на крал Артур, та поел в обратна посока.

И когато узнал, че Гахерис е убил майка си, кралят люто се разгневил и му заповядал да напусне двора. А трябва да знаете, че сър Гауейн също бил обзет от гняв, задето Гахерис убил майка им, а сър Ламорак оставил жив. И по тази причина кралят бил твърде разгневен, а с него и сър Ланселот, и много други рицари.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — това голямо зло и коварство е извършено с предумишлена измама, за да бъде сестра ви позорно убита. Смея да твърдя, че всичко туй е сторено най-предателски, и ще ви кажа още, а това е твърде жалко, че сега ще се лишите от храбрия рицар сър Ламорак. Знам и съм сигурен също, че ако сър Тристан научи за случилото се, никога вече не ще се върне в двора ви, а това ще причини голяма вреда на вас и на всичките ви рицари.

— Да не дава Бог да се лиша от сър Ламорак или от сър Тристан, защото така ще загубя двама от най-славните рицари на Кръглата маса.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — не ще и съмнение, че ще се лишите от сър Ламорак, защото сър Гауейн и братята му по един или друг начин ще го убият, тъй като са намислили и са се заклели да го погубят, когато намерят сгоден случай.

— Не ще допусна това — рекъл Артур.