Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
XI
Историята разглежда свободните прояви на човека във връзка с външния свят във времето и в зависимост от причините, тоест определя тая свобода със законите на разума; и затова историята само дотолкова е наука, доколкото тая свобода е определена от тия закони.
За историята признаването на свободата на хората като сила, която може да влияе на историческите събития, тоест неподчинена на закони, е същото, което за астрономията е признаване, че силата на движението на небесните тела е свободно.
Това признаване унищожава възможността за съществуване на закони, тоест на каквото и да било знание. Ако съществува поне едно свободно движещо се тяло, тогава вече не съществуват законите на Кеплер и Нютон и не съществува вече никаква представа за движението на небесните тела. Ако има поне една свободна постъпка на човека, не съществува ни един исторически закон и никаква представа за исторически събития.
За историята съществуват линии на движението на човешките воли, единият край на които се крие в незнайното, а на другия техен край се движи в пространството, във времето и в зависимостта от причините съзнанието за свободата на хората в настоящето.
Колкото повече тая област на движението се разтваря пред очите ни, толкова по-очевидни са законите на това движение. Задача на историята е да схване и определи тия закони.
От гледището, с което се отнася сега науката към своя предмет, по тоя път, по който тя върви, търсейки причините на явленията в свободната воля на хората, невъзможно е извличане на закони за науката, тъй като колкото и да сме ограничили свободата на хората, щом сме я признали за сила, която не се подчинява на законите, съществуването на закон е невъзможно.
Само като се ограничи тая свобода до безкрайност, тоест разглеждайки я като безкрайно малка величина, ще се убедим в пълната недостъпност на причините и тогава вместо търсене на причините историята ще постави като своя задача търсене на законите.
Търсенето на тия закони е почнато отдавна и новите начини на мислене, които историята трябва да усвои, се изработват едновременно със самоунищожението, към което — раздробявайки непрекъснато причините на явленията — върви старата история.
Всички човешки науки са минали по тоя път. Математиката, най-точната измежду науките, като стига до безкрайно малкото, оставя процеса на раздробяване и пристъпва към нов процес на сумиране на неизвестните, на безкрайно малките. Отстъпвайки от понятието за причината, математиката търси закони, тоест свойства, общи за всички неизвестни безкрайно малки елементи.
Макар и в друга форма, но по същия път на мислене са вървели и другите науки. Когато Нютон изрази закона за земното привличане, той не каза, че слънцето или земята имат свойство да привличат; той каза, че всички тела от най-голямото до най-малкото имат като че ли свойството да се привличат едно друго, тоест като остави настрана въпроса за причината на движенията на телата, той изрази едно свойство, общо за всички тела, от безкрайно големите до безкрайно малките. Същото правят естествените науки: като оставят въпроса за причината, те търсят да открият закони. На същия път е и историята. И ако предметът на историята е изучаването на движенията на народите и на човечеството, а не описание на епизоди от живота на хората, тя трябва, като отмахне понятието за причините, да търси закони, общи за всички равни и неразделно свързани помежду си безкрайно малки елементи на свобода.
Глава XI
История рассматривает проявления свободы человека в связи с внешним миром во времени и в зависимости от причин, то есть определяет эту свободу законами разума, и потому история только настолько есть наука, насколько эта свобода определена этими законами.
Для истории признание свободы людей как силы, могущей влиять на исторические события, то есть не подчиненной законам, — есть то же, что для астрономии признание свободной силы движения небесных сил.
Признание это уничтожает возможность существования законов, то есть какого бы то ни было знания. Если существует хоть одно свободно двигающееся тело, то не существует более законов Кеплера и Ньютона и не существует более никакого представления о движении небесных тел. Если существует один свободный поступок человека, то не существует ни одного исторического закона и никакого представления об исторических событиях.
Для истории существуют линии движения человеческих воль, один конец которых скрывается в неведомом, а на другом конце которых движется в пространстве во времени и в зависимости от причин сознание свободы людей в настоящем.
Чем более раздвигается перед нашими глазами это поприще движения, тем очевиднее законы этого движения. Уловить и определить эти законы составляет задачу истории.
С той точки зрения, с которой наука смотрит теперь на свой предмет, по тому пути, по которому она идет, отыскивая причины явлений в свободной воле людей, выражение законов для науки невозможно, ибо как бы мы ни ограничивали свободу людей, как только мы ее признали за силу, не подлежащую законам, существование закона невозможно.
Только ограничив эту свободу до бесконечности, то есть рассматривая ее как бесконечно малую величину, мы убедимся в совершенной недоступности причин, и тогда вместо отыскания причин история поставит своей задачей отыскание законов.
Отыскание этих законов уже давно начато, и те новые приемы мышления, которые должна усвоить себе история, вырабатываются одновременно с самоуничтожением, к которому, все дробя и дробя причины явлений, идет старая история.
По этому пути шли все науки человеческие. Придя к бесконечно малому, математика, точнейшая из наук, оставляет процесс дробления и приступает к новому процессу суммования неизвестных, бесконечно малых. Отступая от понятия о причине, математика отыскивает закон, то есть свойства, общие всем неизвестным бесконечно малым элементам.
Хотя и в другой форме, но по тому же пути мышления шли и другие науки. Когда Ньютон высказал закон тяготения, он не сказал, что солнце или земля имеет свойство притягивать; он сказал, что всякое тело, от крупнейшего до малейшего, имеет свойство как бы притягивать одно другое, то есть, оставив в стороне вопрос о причине движения тел, он выразил свойство, общее всем телам, от бесконечно великих до бесконечно малых. То же делают естественные науки: оставляя вопрос о причине, они отыскивают законы. На том же пути стоит и история. И если история имеет предметом изучения движения народов и человечества, а не описание эпизодов из жизни людей, то она должна, отстранив понятие причин, отыскивать законы, общие всем равным и неразрывно связанным между собою бесконечно малым элементам свободы.