Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 81 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Метаданни

Данни

Година
–1869 (Обществено достояние)
Език
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

История

  1. — Добавяне

III

Тъй наречената партизанска война започна от навлизането на неприятеля в Смоленск.

Още преди партизанската война да беше приета официално от нашето правителство, хиляди хора от неприятелската армия — изостанали мародери, фуражири — бяха унищожени от казаците и селяните, които избиваха тия хора също тъй несъзнателно, както кучетата несъзнателно разкъсват появило се бясно куче. Със своя руски усет Денис Давидов пръв разбра значението на тази страшна тояга, която, без да се интересува от правилата на военното изкуство, унищожаваше французите, и нему принадлежи славата на първата стъпка за узаконяването на тоя начин на война.

На 24 август бе учреден първият партизански отряд на Давидов и след него почнаха да се учредяват и други. Колкото повече продължаваше кампанията, толкова повече се увеличаваше броят на тия отряди.

Партизаните унищожаваха великата армия на части. Те събираха опадалите листа, които сами се отронваха от изсъхналото дърво — френската войска, и понякога раздрусваха това дърво. През октомври, тъкмо когато французите бягаха към Смоленск, тия отряди — от различни големини и характер — бяха стотици. Имаше отряди, които бяха възприели всички начини, по които воюваше армията — с пехота, артилерия, щабове и с удобства на живот; имаше само казашки, кавалерийски; имаше дребни, сборни, пеши и конни, имаше селски и помешчически, никому неизвестни. Имаше един псалт — началник на отряд, който за месец време взе няколкостотин пленници. Имаше една кметица Василиса, която изби стотици французи.

През последните дни на октомври беше най-големият разгар на партизанската война. Беше минал вече оня първи период на тая война, през който партизаните, учудени сами от дързостта си, всеки миг се страхуваха да не би французите да ги хванат или обкръжат и без да снемат седлата и почти без да слизат от конете, се криеха из горите, като очакваха, че всеки миг ще ги преследват. Сега вече тая война се бе очертала, на всички бе станало ясно какво можеше да се предприеме срещу французите и какво — не. Сега вече само ония началници на отряди, които с щабовете си според правилата се държаха надалеч от французите, смятаха много още неща за невъзможни. А дребните партизани, които бяха почнали отдавна работата си и следяха французите отблизо, смятаха за възможно онова, за което не смееха и да мислят началниците на големите отряди. А пък казаците и селяните, които се пъхаха между французите, смятаха, че сега вече всичко беше възможно.

На 22 октомври Денисов, един от партизаните, беше заедно с отряда си в пълния разгар на партизанското увлечение. От сутринта той заедно с отряда си беше на крак. Целия ден той дебнеше из горите, които стигаха до шосето, един голям френски транспорт с кавалерийски вещи и с руски пленници, който се бе отделил от другите войски и под силно прикритие се направляваше, както бяха узнали от разузнавачите и пленниците, към Смоленск. За тоя транспорт знаеха не само Денисов и Долохов (също тъй партизанин с малък отряд), който се движеше близо до Денисов, но и началниците от големите отряди: всички знаеха за тоя транспорт и, както казваше Денисов, точеха зъби за него. Двамата началници на тия големи отряди — единият поляк, другият немец — бяха изпратили на Денисов почти в едно и също време покани да се присъедини към тях — всеки говореше за своя отряд — за да нападнат транспорта.

— Не, пг’иятелю дг’аг, и аз не съм глупак — каза Денисов, като прочете писмата, и писа на немеца, че въпреки искреното си желание да служи под началството на такъв доблестен и знаменит генерал ще трябва да се лиши от това щастие, защото вече е постъпил под началството на генерала поляк. А на генерала поляк писа същото, като го уведоми, че е постъпил вече под началството на немеца.

Като се оправи по тоя начин, Денисов имаше намерение, без да донася за това на висшите началници, да атакува и да залови със свои малки сили, заедно с Долохов, тоя транспорт. На 22 октомври транспортът се движеше от село Микулино към село Шамшево. От Микулино до Шамшево по лявата страна на пътя имаше големи гори, които тук-там стигаха до самия път, а другаде се отдалечаваха на една верста и повече от пътя. Из тия гори именно вървеше през целия ден Денисов с отряда си, като ту влизаше навътре, ту излизаше на окрайнините им, без да изпуска от очи движещите се французи. Сутринта, близо до Микулино, там, дето гората приближаваше до пътя, казаците от отряда на Денисов заловиха две затънали в калта френски обозни каруци с кавалерийски седла и ги закараха в гората. След това чак до вечерта отрядът следеше движението на французите, без да ги напада. Трябваше, без да ги уплашват, да им позволят да стигнат спокойно до Шамшево и тогава, като се съединят с Долохов, който трябваше да бъде привечер до къщицата на горския пазач (на една верста от Шамшево), призори да се изсипят изневиделица от две страни и отведнъж да унищожат и заловят всички.

По-отзад, на две версти от Микулино, там, дето гората стигаше до самия път, оставиха шестима казаци, които трябваше веднага да донесат, щом се покажеха французите.

Пред Шамшево точно по същия начин Долохов трябваше да проучи пътя, за да знае на какво разстояние има други френски войски. Предполагаха, че с транспорта има хиляда и петстотин души. Денисов имаше двеста души и Долохов можеше да има толкова. Но по-големият брой не възпираше Денисов. Само едно нещо му трябваше да знае още: точно какви войски бяха тия; и за тая цел Денисов трябваше да улови език (тоест човек от неприятелската колона). При сутрешното нападение на обозните каруци работата стана тъй бързо, че избиха всички французи, които бяха с колите, и взеха жив само един хлапак барабанчик, който беше изостанал от друга част и не можеше да каже положително какви бяха войските в колоната.

Денисов смяташе за опасно да нападне втори път, за да не разтревожи цялата колона, и затова изпрати напреде в Шамшево селянина от своя отряд Тихон Щърбавия да хване, ако е възможно, поне едного от намиращите се там френски челни квартириери.

Глава III

Так называемая партизанская война началась со вступления неприятеля в Смоленск.

Прежде чем партизанская война была официально принята нашим правительством, уже тысячи людей неприятельской армии — отсталые мародеры, фуражиры — были истреблены казаками и мужиками, побивавшими этих людей так же бессознательно, как бессознательно собаки загрызают забеглую бешеную собаку. Денис Давыдов своим русским чутьем первый понял значение той страшной дубины, которая, не спрашивая правил военного искусства, уничтожала французов, и ему принадлежит слава первого шага для узаконения этого приема войны.

24-го августа был учрежден первый партизанский отряд Давыдова, и вслед за его отрядом стали учреждаться другие. Чем дальше подвигалась кампания, тем более увеличивалось число этих отрядов.

Партизаны уничтожали Великую армию по частям. Они подбирали те отпадавшие листья, которые сами собою сыпались с иссохшего дерева — французского войска, и иногда трясли это дерево. В октябре, в то время как французы бежали к Смоленску, этих партий различных величин и характеров были сотни. Были партии, перенимавшие все приемы армии, с пехотой, артиллерией, штабами, с удобствами жизни; были одни казачьи, кавалерийские; были мелкие, сборные, пешие и конные, были мужицкие и помещичьи, никому не известные. Был дьячок начальником партии, взявший в месяц несколько сот пленных. Была старостиха Василиса, побившая сотни французов.

Последние числа октября было время самого разгара партизанской войны. Тот первый период этой войны, во время которого партизаны, сами удивляясь своей дерзости, боялись всякую минуту быть пойманными и окруженными французами и, не расседлывая и почти не слезая с лошадей, прятались по лесам, ожидая всякую минуту погони, — уже прошел. Теперь уже война эта определилась, всем стало ясно, что можно было предпринять с французами и чего нельзя было предпринимать. Теперь уже только те начальники отрядов, которые с штабами, по правилам ходили вдали от французов, считали еще многое невозможным. Мелкие же партизаны, давно уже начавшие свое дело и близко высматривавшие французов, считали возможным то, о чем не смели и думать начальники больших отрядов. Казаки же и мужики, лазившие между французами, считали, что теперь уже все было возможно.

22-го октября Денисов, бывший одним из партизанов, находился с своей партией в самом разгаре партизанской страсти. С утра он с своей партией был на ходу. Он целый день по лесам, примыкавшим к большой дороге, следил за большим французским транспортом кавалерийских вещей и русских пленных, отделившимся от других войск и под сильным прикрытием, как это было известно от лазутчиков и пленных, направлявшимся к Смоленску. Про этот транспорт было известно не только Денисову и Долохову (тоже партизану с небольшой партией), ходившему близко от Денисова, но и начальникам больших отрядов с штабами: все знали про этот транспорт и, как говорил Денисов, точили на него зубы. Двое из этих больших отрядных начальников — один поляк, другой немец — почти в одно и то же время прислали Денисову приглашение присоединиться каждый к своему отряду, с тем чтобы напасть на транспорт.

— Нет, бг’ат, я сам с усам, — сказал Денисов, прочтя эти бумаги, и написал немцу, что, несмотря на душевное желание, которое он имел служить под начальством столь доблестного и знаменитого генерала, он должен лишить себя этого счастья, потому что уже поступил под начальство генерала-поляка. Генералу же поляку он написал то же самое, уведомляя его, что он уже поступил под начальство немца.

Распорядившись таким образом, Денисов намеревался, без донесения о том высшим начальникам, вместе с Долоховым атаковать и взять этот транспорт своими небольшими силами. Транспорт шел 22 октября от деревни Микулиной к деревне Шамшевой. С левой стороны дороги от Микулина к Шамшеву шли большие леса, местами подходившие к самой дороге, местами отдалявшиеся от дороги на версту и больше. По этим-то лесам целый день, то углубляясь в середину их, то выезжая на опушку, ехал с партией Денисов, не выпуская из виду двигавшихся французов. С утра, недалеко от Микулина, там, где лес близко подходил к дороге, казаки из партии Денисова захватили две ставшие в грязи французские фуры с кавалерийскими седлами и увезли их в лес. С тех пор и до самого вечера партия, не нападая, следила за движением французов. Надо было, не испугав их, дать спокойно дойти до Шамшева и тогда, соединившись с Долоховым, который должен был к вечеру приехать на совещание к караулке в лесу (в версте от Шамшева), на рассвете пасть с двух сторон как снег на голову и побить и забрать всех разом.

Позади, в двух верстах от Микулина, там, где лес подходил к самой дороге, было оставлено шесть казаков, которые должны были донести сейчас же, как только покажутся новые колонны французов.

Впереди Шамшева точно так же Долохов должен был исследовать дорогу, чтобы знать, на каком расстоянии есть еще другие французские войска. При транспорте предполагалось тысяча пятьсот человек. У Денисова было двести человек, у Долохова могло быть столько же. Но превосходство числа не останавливало Денисова. Одно только, что еще нужно было знать ему, это то, какие именно были эти войска; и для этой цели Денисову нужно было взять языка (то есть человека из неприятельской колонны). В утреннее нападение на фуры дело сделалось с такою поспешностью, что бывших при фурах французов всех перебили и захватили живым только мальчишку-барабанщика, который был отсталый и ничего не мог сказать положительно о том, какие были войска в колонне.

Нападать другой раз Денисов считал опасным, чтобы не встревожить всю колонну, и потому он послал вперед в Шамшево бывшего при его партии мужика Тихона Щербатого — захватить, ежели можно, хоть одного из бывших там французских передовых квартиргеров.