Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
XI
На другия ден фелдмаршалът даде обяд и бал, които царят удостои с присъствието си. Кутузов бе награден с „Георгий“ 1-ва степен; царят му отдаваше най-високи почести; но недоволството на царя от фелдмаршала бе известно на всекиго. Пазеше се приличие и царят пръв даваше пример на това; но всички знаеха, че старецът е виновен и че не го бива за нищо. Когато на бала по стар, от времето на Екатерина обичай Кутузов заповяда при влизането на царя в балната зала да наведат в краката му взетите знамена, царят се намръщи неприятно и промълви думи, между които някои чуха: „Стар комедиант.“
Недоволството на царя от Кутузов се увеличи във Вилна особено защото Кутузов очевидно не искаше или не можеше да разбере значението на предстоящата кампания.
Когато на другия ден сутринта царят каза на събраните при него офицери: „Вие спасихте не само Русия; вие спасихте Европа“ — всички още тогава разбраха, че войната не е свършена.
Единствен Кутузов не искаше да разбира това и открито изказваше мнението си, че новата война няма да подобри положението и да увеличи славата на Русия, а може само да влоши положението й и да понижи оная висша степен на слава, дето според него беше стигнала сега Русия. Той се мъчеше да докаже на царя, че е невъзможно да се съберат нови войски; говори за тежкото положение на населението, за възможни несполуки и така нататък.
При такова настроение фелдмаршалът естествено беше само пречка и спирачка за предстоящата война.
За да се избягнат спречквания със стареца, намери се от само себе си изход, който беше в това, че, както в Аустерлиц и както в началото на кампанията с Барклай, измъкнаха изпод нозете на главнокомандуващия, без да го безпокоят и без да му съобщават за това, почвата на властта, върху която стоеше той, и я преместиха под самия цар.
За тази цел реформираха малко щаба и цялата съществена сила на Кутузовия щаб беше унищожена и прехвърлена върху царя. Тол, Коновницин и Ермолов получиха други назначения. Всички на висок глас разправяха, че фелдмаршалът е много отслабнал и е с разстроено здраве.
Той трябваше да бъде със слабо здраве, за да отстъпи мястото си на оня, който щеше да го замести. И наистина здравето му беше слабо.
Както естествено, просто и постепенно се бе явил Кутузов от Турция във финансовата палата в Петербург, за да събира опълчението, и сетне в армията тъкмо когато бе необходим, също тъй естествено, постепенно и просто сега, когато ролята на Кутузов бе изиграна, на неговото място се яви нов, нужен деец.
Войната през 1812 година освен своето скъпо за руското сърце народно значение трябваше да има и друго — европейско.
След движението на народите от запад към изток трябваше да последва движение на народите от изток към запад и за тая нова война бе потребен нов деец, който имаше по-други, не като тия на Кутузов качества и схващания и който бе движен от други подбуди.
За движението на народите от изток към запад и за възстановяването границите на народите Александър Първи беше толкова необходим, колкото бе необходим Кутузов за спасението и славата на Русия.
Кутузов не разбираше какво значи Европа, равновесие, Наполеон. Той не можеше да разбира това. След като врагът бе унищожен, Русия освободена и издигната на най-високата степен на славата си, представителят на руския народ, русинът — като русин, нямаше какво повече да върши. На представителя на народната война не оставаше нищо друго освен смърт. И той умря.
Глава XI
На другой день были у фельдмаршала обед и бал, которые государь удостоил своим присутствием. Кутузову пожалован Георгий 1-й степени; государь оказывал ему высочайшие почести; но неудовольствие государя против фельдмаршала было известно каждому. Соблюдалось приличие, и государь показывал первый пример этого; но все знали, что старик виноват и никуда не годится. Когда на бале Кутузов, по старой екатерининской привычке, при входе государя в бальную залу велел к ногам его повергнуть взятые знамена, государь неприятно поморщился и проговорил слова, в которых некоторые слышали: «старый комедиант».
Неудовольствие государя против Кутузова усилилось в Вильне в особенности потому, что Кутузов, очевидно, не хотел или не мог понимать значение предстоящей кампании.
Когда на другой день утром государь сказал собравшимся у него офицерам: «Вы спасли не одну Россию; вы спасли Европу», — все уже тогда поняли, что война не кончена.
Один Кутузов не хотел понимать этого и открыто говорил свое мнение о том, что новая война не может улучшить положение и увеличить славу России, а только может ухудшить ее положение и уменьшить ту высшую степень славы, на которой, по его мнению, теперь стояла Россия. Он старался доказать государю невозможность набрания новых войск; говорил о тяжелом положении населений, о возможности неудач и т. п.
При таком настроении фельдмаршал, естественно, представлялся только помехой и тормозом предстоящей войны.
Для избежания столкновений со стариком сам собою нашелся выход, состоящий в том, чтобы, как в Аустерлице и как в начале кампании при Барклае, вынуть из-под главнокомандующего, не тревожа его, не объявляя ему о том, ту почву власти, на которой он стоял, и перенести ее к самому государю.
С этою целью понемногу переформировался штаб, и вся существенная сила штаба Кутузова была уничтожена и перенесена к государю. Толь, Коновницын, Ермолов — получили другие назначения. Все громко говорили, что фельдмаршал стал очень слаб и расстроен здоровьем.
Ему надо было быть слабым здоровьем, для того чтобы передать свое место тому, кто заступал его. И действительно, здоровье его было слабо.
Как естественно, и просто, и постепенно явился Кутузов из Турции в казенную палату Петербурга собирать ополчение и потом в армию, именно тогда, когда он был необходим, точно так же естественно, постепенно и просто теперь, когда роль Кутузова была сыграна, на место его явился новый, требовавшийся деятель.
Война 1812-го года, кроме своего дорогого русскому сердцу народного значения, должна была иметь другое — европейское.
За движением народов с запада на восток должно было последовать движение народов с востока на запад, и для этой новой войны нужен был новый деятель, имеющий другие, чем Кутузов, свойства, взгляды, движимый другими побуждениями.
Александр Первый для движения народов с востока на запад и для восстановления границ народов был так же необходим, как необходим был Кутузов для спасения и славы России.
Кутузов не понимал того, что значило Европа, равновесие, Наполеон. Он не мог понимать этого. Представителю русского народа, после того как враг был уничтожен, Россия освобождена и поставлена на высшую степень своей славы, русскому человеку, как русскому, делать больше было нечего. Представителю народной войны ничего не оставалось, кроме смерти. И он умер.