Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори томВойна и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
XXVIII
Мнозина историци разправят, че Бородинското сражение не било спечелено от французите, защото Наполеон имал хрема, че ако нямал хрема, нарежданията му преди и през време на сражението щели да бъдат още по-гениални и Русия щяла да загине, et la face du monde eut ete changee[1]. За историците, които твърдят, че Русия се е създала по волята на един човек — Петър Велики, и че Франция от република се е превърнала в империя и френските войски са тръгнали за Русия по волята на един човек — Наполеон, разсъждението, че Русия е останала могъща, защото Наполеон на 26-и имал силна хрема, такова разсъждение е неизбежно последователно за такива историци.
Ако от волята на Наполеон е зависело да се даде или не Бородинското сражение и от неговата воля е зависело да се даде едно или друго нареждане, очевидно е, че хремата, която е имала влияние върху проявата на неговата воля, е могла да бъде причина за спасяването на Русия и че затова камердинерът, който забравил на 24-и да даде на Наполеон непромокаеми ботуши, е бил спасителят на Русия. По тоя път на мислене тоя извод е безспорен, толкова безспорен, колкото изводът, който, шегувайки се (без сам да знае с какво), е правел Волтер, като казвал, че Вартоломеевата нощ е причинена от стомашното разстройство на Карл IX. Но за хората, които не смятат, че Русия е създадена по волята на един човек — Петър I, и че френската империя се е установила и войната с Русия започнала по волята на един човек — Наполеон, това разсъждение изглежда не само невярно и неразумно, но и противно на цялото човешко същество. На въпроса кое е причината на историческите събития, изпъква друг отговор, който се заключава в това, че ходът на световните събития е предопределен отгоре, зависи от съвпаденията на всички своеволни действия на хората, участвуващи в тия събития, и че влиянието на Наполеон върху хода на тия събития е само външно и фиктивно.
Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, че Вартоломеевата нощ, заповедта за която е дадена от Карл IX, е станала не по негова воля и че нему само му се е струвало, че той е заповядал да се извърши това и че Бородинското унищожение на осемдесет хиляди души е станало не по волята на Наполеон (макар че той е давал заповедите за почването и за хода на сражението), и че само му се е струвало, че той е заповядал това — колкото и странно да изглежда това предположение, но човешкото достойнство, което ми казва, че всеки от нас ако не повече, в никой случай не е по-малко човек от великия Наполеон, налага да се допусне това решение на въпроса и историческите изследвания потвърждават това предположение.
В Бородинското сражение Наполеон не стреля срещу никого и никого не уби. Всичко това вършеха войниците. Значи, не той е убивал хора.
Войниците от френската армия отиваха в Бородинското сражение да убиват руските войници не поради заповедите на Наполеон, но по собствено желание. Цялата армия — французи, италианци, немци, поляци — гладни, окъсани и измъчени от похода, виждайки армията, която преграждаше от тях Москва, чувствуваха, че le vin est tire et il faut le boire[2]. Ако Наполеон би им забранил сега да се бият с русите, те биха го убили и биха тръгнали да се бият с русите, защото това им бе необходимо.
Когато слушаха заповедта на Наполеон, който им изтъкваше като утеха срещу тяхното осакатяване и смърт думите на потомството — че те са били в битката при Москва, те викаха: „Vive l’Empereur!“[3] също тъй, както викаха: „Vive l’Empereur!“, когато видяха образа на момченцето, което пробива земното кълбо с пръчка от билбоке; също тъй биха викали: „Vive l’Empereur!“ при всяка безсмислица, която биха им казали. На тях не им оставаше нищо друго, освен да викат: „Vive l’Empereur!“ и да отиват да се бият, за да намерят храна и почивка на победители в Москва. Значи, те убиваха себеподобните си не по заповед на Наполеон.
И не Наполеон се разпореждаше с хода на сражението, защото нищо от неговата диспозиция не беше изпълнено и през време на сражението той не знаеше онова, което ставаше напред. Значи, и начинът, по който тия хора се убиваха един друг, ставаше не по волята на Наполеон, а се вършеше независимо от него, по волята на стотици хиляди хора, които участвуваха в общата работа. На Наполеон само му се струваше, че цялата работа става по негова воля. И затуй въпросът дали Наполеон е имал, или не хрема, не е по-интересен за историята от въпроса за хремата на последния обозен войник.
Наполеоновата хрема на 26-и август още повече няма значение, защото свидетелствуванията на писателите, че уж поради хремата диспозицията на Наполеон и нарежданията му през време на сражението не били тъй добри, както предишните — са съвсем неверни.
Приписаната тук диспозиция съвсем не беше по-лоша, а е дори по-добра от всички по-раншни диспозиции, по които се спечелваха сраженията. Мнимите нареждания през време на сражението също не бяха по-лоши от предишните, а досущ такива, каквито биваха всякога. Но тая диспозиция и нарежданията изглеждат по-лоши от предишните, защото Бородинското сражение бе първото, което Наполеон не спечели. Всичките най-прекрасни и дълбокомислени диспозиции и нареждания изглеждат много лоши и всеки учен военен ги критикува многозначително, когато сражението, за което се отнасят, не е спечелено; а най-лошите диспозиции и нареждания изглеждат много добри и сериозни хора доказват в цели томове качествата на лошите нареждания, когато сражението, за което са издадени, е спечелено.
Диспозицията, съставена от Вайротер за Аустерлицкото сражение, беше образец на съвършенство в съчиненията от тоя род, но тя все пак бе осъдена за съвършенството й и за прекалено големите й подробности.
В Бородинското сражение Наполеон, като представител на властта, изпълняваше работата си тъй добре и още по-добре, отколкото в другите сражения. Той не направи нищо вредно за хода на сражението; съгласяваше се с мнението на по-благоразумните; не бъркаше, не си противоречеше сам, не се уплаши и не избяга от полесражението, а със своя голям такт и опит от войната спокойно и достойно изпълняваше своята роля на човек, който привидно началствува.
Глава XXVIII
Многие историки говорят, что Бородинское сражение не выиграно французами потому, что у Наполеона был насморк, что ежели бы у него не было насморка, то распоряжения его до и во время сражения были бы еще гениальнее, и Россия бы погибла, et la face du monde eut été changée.[1] Для историков, признающих то, что Россия образовалась по воле одного человека — Петра Великого, и Франция из республики сложилась в империю, и французские войска пошли в Россию по воле одного человека — Наполеона, такое рассуждение, что Россия осталась могущественна потому, что у Наполеона был большой насморк 26-го числа, такое рассуждение для таких историков неизбежно последовательно.
Ежели от воли Наполеона зависело дать или не дать Бородинское сражение и от его воли зависело сделать такое или другое распоряжение, то очевидно, что насморк, имевший влияние на проявление его воли, мог быть причиной спасения России и что поэтому тот камердинер, который забыл подать Наполеону 24-го числа непромокаемые сапоги, был спасителем России. На этом пути мысли вывод этот несомненен, — так же несомненен, как тот вывод, который, шутя (сам не зная над чем), делал Вольтер, говоря, что Варфоломеевская ночь произошла от расстройства желудка Карла IX. Но для людей, не допускающих того, чтобы Россия образовалась по воле одного человека — Петра I, и чтобы Французская империя сложилась и война с Россией началась по воле одного человека — Наполеона, рассуждение это не только представляется неверным, неразумным, но и противным всему существу человеческому. На вопрос о том, что составляет причину исторических событий, представляется другой ответ, заключающийся в том, что ход мировых событий предопределен свыше, зависит от совпадения всех произволов людей, участвующих в этих событиях, и что влияние Наполеонов на ход этих событий есть только внешнее и фиктивное.
Как ни странно кажется с первого взгляда предположение, что Варфоломеевская ночь, приказанье на которую отдано Карлом IX, произошла не по его воле, а что ему только казалось, что он велел это сделать, и что Бородинское побоище восьмидесяти тысяч человек произошло не по воле Наполеона (несмотря на то, что он отдавал приказания о начале и ходе сражения), а что ему казалось только, что он это велел, — как ни странно кажется это предположение, но человеческое достоинство, говорящее мне, что всякий из нас ежели не больше, то никак не меньше человек, чем великий Наполеон, велит допустить это решение вопроса, и исторические исследования обильно подтверждают это предположение.
В Бородинском сражении Наполеон ни в кого не стрелял и никого не убил. Все это делали солдаты. Стало быть, не он убивал людей.
Солдаты французской армии шли убивать русских солдат в Бородинском сражении не вследствие приказания Наполеона, но по собственному желанию. Вся армия: французы, итальянцы, немцы, поляки — голодные, оборванные и измученные походом, — в виду армии, загораживавшей от них Москву, чувствовали, что le vin est tiré et qu’il faut le boire.[2] Ежели бы Наполеон запретил им теперь драться с русскими, они бы его убили и пошли бы драться с русскими, потому что это было им необходимо.
Когда они слушали приказ Наполеона, представлявшего им за их увечья и смерть в утешение слова потомства о том, что и они были в битве под Москвою, они кричали «Vive l’Empereur!» точно так же, как они кричали «Vive l’Empereur!» при виде изображения мальчика, протыкающего земной шар палочкой от бильбоке; точно так же, как бы они кричали «Vive l’Empereur!» при всякой бессмыслице, которую бы им сказали. Им ничего больше не оставалось делать, как кричать «Vive l’Empereur!» и идти драться, чтобы найти пищу и отдых победителей в Москве. Стало быть, не вследствие приказания Наполеона они убивали себе подобных.
И не Наполеон распоряжался ходом сраженья, потому что из диспозиции его ничего не было исполнено и во время сражения он не знал про то, что происходило впереди его. Стало быть, и то, каким образом эти люди убивали друг друга, происходило не по воле Наполеона, а шло независимо от него, по воле сотен тысяч людей, участвовавших в общем деле. Наполеону казалось только, что все дело происходило по воле его. И потому вопрос о том, был ли или не был у Наполеона насморк, не имеет для истории большего интереса, чем вопрос о насморке последнего фурштатского солдата.
Тем более 26-го августа насморк Наполеона не имел значения, что показания писателей о том, будто вследствие насморка Наполеона его диспозиция и распоряжения во время сражения были не так хороши, как прежние, — совершенно несправедливы.
Выписанная здесь диспозиция нисколько не была хуже, а даже лучше всех прежних диспозиций, по которым выигрывались сражения. Мнимые распоряжения во время сражения были тоже не хуже прежних, а точно такие же, как и всегда. Но диспозиция и распоряжения эти кажутся только хуже прежних потому, что Бородинское сражение было первое, которого не выиграл Наполеон. Все самые прекрасные и глубокомысленные диспозиции и распоряжения кажутся очень дурными, и каждый ученый-военный с значительным видом критикует их, когда сражение по ним не выиграно, и самые плохие диспозиции и распоряжения кажутся очень хорошими, и серьезные люди в целых томах доказывают достоинства плохих распоряжений, когда по ним выиграно сражение.
Диспозиция, составленная Вейротером в Аустерлицком сражении, была образец совершенства в сочинениях этого рода, но ее все-таки осудили, осудили за ее совершенство, за слишком большую подробность.
Наполеон в Бородинском сражении исполнял свое дело представителя власти так же хорошо, и еще лучше, чем в других сражениях. Он не сделал ничего вредного для хода сражения; он склонялся на мнения более благоразумные; он не путал, не противоречил сам себе, не испугался и не убежал с поля сражения, а с своим большим тактом и опытом войны спокойно и достойно исполнял свою роль кажущегося начальствованья.