Лев Толстой
Война и мир (355)

Лев Толстой
Война и мир (355)

VI

Само изразяването на волята на божеството, което не зависи от времето, може да се отнася до цяла редица събития, които ще станат след няколко години или столетия, и само божеството, непредизвикано от нищо, може да определи единствено по собствената си воля посоката на движението на човечеството; човекът, действува във времето и сам участвува в събитията.

Като възстановим първото изпуснато условие — условието за времето, ще видим, че ни една заповед не може да бъде изпълнена, без да има предходна заповед, която прави възможно изпълнението на следващата.

Нито една заповед никога не се явява самопроизволно и не включва в себе си цяла редица събития; но всяка заповед произлиза от друга и никога не се отнася за цяла редица събития, а винаги само за един момент от събитието.

Когато казваме например, че Наполеон заповядал на войските да тръгнат на война, ние събираме в една еднократно изразена заповед редица последователни заповеди, които зависят една от друга. Наполеон не можеше да заповяда похода в Русия и никога не го е заповядвал. Той заповядваше да се напишат днес еди-какви си писма за Виена, Берлин и Петербург; утре — еди-какви си декрети и заповеди по армията, флотата и интендантството и т.н., и т.н. — милиони заповеди, от които бе съставена редица заповеди, съответствуващи на редицата събития, които пък доведоха френските войски в Русия.

Ако през цялото си царуване Наполеон издава заповеди за експедиция в Англия, ако ни за едно от своите начинания не изразходва толкова усилия и време и въпреки това през цялото си царуване ни веднъж дори не се опитва да изпълни намерението си, а прави експедиция в Русия, с която, според нееднократно изразяваното от него убеждение, той смята, че е по-изгодно да бъде в съюз, това става, защото първите заповеди не съответствуваха, а вторите съответствуваха на редица събития.

За да бъде заповедта сигурно изпълнена, трябва човек да даде такава заповед, която може да бъде изпълнена. А пък да се знае кое може и кое не може да бъде изпълнено, не е възможно не само за Наполеоновия поход в Русия, дето участвуват милиони, а и за най-простото събитие, защото за изпълнението и на едното, и на другото винаги могат да се срещнат милиони пречки. На всяка изпълнена заповед винаги се падат много неизпълнени. Всички невъзможни заповеди не се свързват със събитието и не биват изпълнени. Само ония, които са възможни, се свързват в последователни редици заповеди, които съответствуват на редици събития и биват изпълнени.

Нашата невярна представа, че заповедта, която е предхождала събитието, е причина на събитието, произлиза от това, че когато събитието е станало и от хилядите заповеди са се изпълнили само ония, които са се свързали със събитието, ние забравяме за ония, които не са се изпълнили, защото не са могли да бъдат изпълнени. Освен туй главният източник на нашата заблуда в това отношение е, че в историческото изложение цяла редица безброй различни най-дребни събития като например всичко, което е закарало френските войски в Русия, се обобщава в едно събитие според резултата, който е добит от тая редица събития, и съответно на това обобщение и цялата редица заповеди се обобщава в един израз на волята.

Ние казваме: Наполеон поиска и извърши похода в Русия. Всъщност в цялата дейност на Наполеон ние никога няма да намерим нищо подобно на така изразена воля, а ще видим редица заповеди или изрази на волята му, насочени по най-разнообразни и неопределени, начини. От безбройните неизпълнени Наполеонови заповеди бе съставена една определена редица от изпълнени заповеди за похода в 12-та година не защото тия заповеди се различават с каквото и да е от другите неизпълнени заповеди, а защото тая редица заповеди съвпадна с редицата събития, които доведоха френските войски в Русия; също както с шаблона се рисува една или друга фигура не в зависимост от това в коя посока й как е мазано с боя по него, а като се маже с боя върху изрязаната в шаблона фигура по всички посоки.

Така че, разглеждайки във времето отношението на заповедите към събитията, ще открием, че заповедта в никой случай не може да бъде причина на събитието, но че между тях съществува известна определена зависимост.

За да се разбере каква е тая зависимост, необходимо е да се възстанови другото изпуснато условие при всяка заповед, която излиза не от божество, а от човек и която се състои в това, че самият човек, който заповядва, участвува в събитието.

Тъкмо това отношение на заповядващия към ония, на които заповядва, е онова; което се нарича власт.

Това отношение се състои в следното:

За обща дейност хората винаги се подреждат в известни съединения, в които, въпреки разликата в целта, поставена за съвкупно действие, отношението между хората, участвуващи в действието, винаги е еднакво.

Като се подреждат в тия съединения, хората винаги се поставят помежду си в такова отношение, че най-големият брой хора приема най-голямо пряко участие и най-малкият брой хора — най-малко пряко участие в онова съвкупно действие, за което те се подреждат.

Измежду всички тия съединения; в които се подреждат хората, за да извършат съвкупни действия; едно от най-резките и най-определените е войската.

Всяка войска се съставя от низши по военното си звание членове: редници, които винаги са най-голям брой; от следващите, според военното звание чинове — капрали и унтерофицери, броят на които е по-малък от първите; от още по-висши; броят на които е още немалък, и т.н. — до най-висшата военна власт, която се съсредоточава в едно лице.

Военното устройство може съвсем точно да бъде изразено с фигура на конус, основата на който, с най-голям диаметър, ще бъдат редниците; сеченията над основата са все петорните чинове на армията и т.н. до върха на конуса, точката на който ще бъде пълководецът.

Войниците, които са най-много на брой, съставят низшите точки на конуса и основата му. Войникът сам непосредно муши, коли, пали, граби и за тия си действия винаги получава заповед от по-горестоящите лица; сам той никога не заповядва. Унтерофицерът (броят на унтерофицерите вече е по-малък) по-рядко от войника извършва самото действие, но вече заповядва. Офицерът още по-рядко извършва самото действие и още по-често заповядва. Генералът само заповядва на войските да вървят, посочва целта й почти никога не употребява оръжие. Пълководецът пък никога не може да вземе пряко участие в самото действие и дава само общи нареждания за движението на масите. Същото съотношение на лицата помежду им се очертава във всяко съединение на хората за обща дейност — в земеделието, в търговията и във всяко управление.

И така, без да разделяме изкуствено всички сливащи се точки на конуса — всичките чинове от армията или званията и положенията на което и да е управление, или обща работа, от низшите до висшите, ние виждаме един закон, според който хората, за да извършат съвкупни действия, винаги се подреждат в такова съотношение помежду си, че колкото по-непосредно участвуват в извършването на действието, толкова по-малко могат да заповядват и толкова по-голям е броят им; и колкото по-малко е прякото участие, което вземат в самото действие, толкова повече те заповядват и толкова по-малък е броят им; докато по тоя начин стигнем, възлизайки от низшите слоеве, до единия, до последния човек, който взема най-малко пряко участие в събитието, но повече от всички насочва дейността си към заповядване.

Тъкмо това отношение на лицата, които заповядват, към ония, на които заповядват, е същината на понятието, наричано власт.

Като възстановихме условията на времето, в което се извършват всички събития, ние виждаме, че заповедта се изпълнява само когато се отнася до съответната редица събития. А като възстановихме необходимото условие на връзката между оня, който заповядва, и другият, който изпълнява, видяхме, че по самото си качество ония, които заповядват, вземат най-малко участие в самото събитие и че тяхната дейност е насочена изключително към заповядване.

Глава VI

Только выражение воли божества, не зависящее от времени, может относиться к целому ряду событий, имеющему совершиться через несколько лет или столетий, и только божество, ничем не вызванное, по одной своей воле может определить направление движения человечества; человек же действует во времени и сам участвует в событии.

Восстановляя первое упущенное условие — условие времени, мы увидим, что ни одно приказание не может быть исполнено без того, чтобы не было предшествовавшего приказания, делающего возможным исполнение последнего.

Никогда ни одно приказание не появляется самопроизвольно и не включает в себя целого ряда событий; но каждое приказание вытекает из другого и никогда не относится к целому ряду событий, а всегда только к одному моменту события.

Когда мы говорим, например, что Наполеон приказал войскам идти на войну, мы соединяем в одно одновременно выраженное приказание ряд последовательных приказаний, зависевших друг от друга. Наполеон не мог приказать поход на Россию и никогда не приказывал его. Он приказал нынче написать такие-то бумаги в Вену, в Берлин и в Петербург; завтра — такие-то декреты и приказы по армии, флоту и интендантству и т. д., и т. д., — миллионы приказаний, из которых составился ряд приказаний, соответствующих ряду событий, приведших французские войска в Россию.

Если Наполеон во все свое царствование отдает приказания об экспедиции в Англию, ни на одно из своих предприятий не тратит столько усилий и времени и, несмотря на то, во все свое царствование даже ни разу не пытается исполнить своего намерения, а делает экспедицию в Россию, с которой он, по неоднократно высказываемому убеждению, считает выгодным быть в союзе, то это происходит оттого, что первые приказания не соответствовали, а вторые соответствовали ряду событий.

Для того чтобы приказание было наверное исполнено, надо, чтобы человек выразил такое приказание, которое могло бы быть исполнено. Знать же то, что может и что не может быть исполнено, невозможно не только для наполеоновского похода на Россию, где принимают участие миллионы, но и для самого несложного события, ибо для исполнения того и другого всегда могут встретиться миллионы препятствий. Всякое исполненное приказание есть всегда одно из огромного количества неисполненных. Все невозможные приказания не связываются с событием и не бывают исполнены. Только те, которые возможны, связываются в последовательные ряды приказаний, соответствующие рядам событий, и бывают исполнены.

Ложное представление наше о том, что предшествующее событию приказание есть причина события, происходит оттого, что когда событие совершилось и те одни из тысячи приказаний, которые связались с событиями, исполнились, то мы забываем о тех, которые не были, потому что не могли быть исполнены. Кроме того, главный источник заблуждения нашего в этом смысле происходит оттого, что в историческом изложении целый ряд бесчисленных, разнообразных, мельчайших событий, как, например, все то, что привело войска французские в Россию, обобщается в одно событие по тому результату, который произвел этот ряд событий, и соответственно этому обобщению обобщается и весь ряд приказаний в одно выражение воли.

Мы говорим: Наполеон захотел и сделал поход на Россию. В действительности же мы никогда не найдем во всей деятельности Наполеона ничего подобного выражению этой воли, а увидим ряды приказаний или выражении его воли, самым разнообразным и неопределенным образом направленных. Из бесчисленного ряда неисполненных наполеоновских приказаний составился ряд исполненных приказаний для похода 12-го года не потому, чтобы приказания эти чем-нибудь отличались от других, неисполненных приказаний, а потому, что ряд этих приказаний совпал с рядом событий, приведших французские войска в Россию; точно так же, как в трафарете нарисуется такая или другая фигура не потому, в какую сторону и как мазать по нем красками, а потому, что по фигуре, вырезанной в трафарете, во все стороны, было мазано краской.

Так что, рассматривая во времени отношение приказаний к событиям, мы найдем, что приказание ни в каком случае не может быть причиной событий, а что между тем и другим существует известная определенная зависимость.

Для того чтобы понять, в чем состоит эта зависимость, необходимо восстановить другое упущенное условие всякого приказания, исходящего не от божества, а от человека, и состоящее в том, что сам приказывающий человек участвует в событии.

Это-то отношение приказывающего к тем, кому он приказывает, и есть именно то, что называется властью. Отношение это состоит в следующем:

Для общей деятельности люди складываются всегда в известные соединения, в которых, несмотря на различие цели, поставленной для совокупного действия, отношение между людьми, участвующими в действии, всегда бывает одинаковое.

Складываясь в эти соединения, люди всегда становятся между собой в такое отношение, что наибольшее количество людей принимают наибольшее прямое участие и наименьшее количество людей — наименьшее прямое участие в том совокупном действии, для которого они складываются.

Из всех тех соединений, в которые складываются люди для совершения совокупных действий, одно из самых резких и определенных есть войско.

Всякое войско составляется из низших по военному званию членов: рядовых, которых всегда самое большое количество; из следующих по военному званию более высших чинов — капралов, унтер-офицеров, которых число меньше первого; еще высших, число которых еще меньше, и т. д. до высшей военной власти, которая сосредоточивается в одном лице.

Военное устройство может быть совершенно точно выражено фигурой конуса, в котором основание с самым большим диаметром будут составлять рядовые; высшее, меньшее основание, — высшие чины армии и т. д. до вершины конуса, точку которой будет составлять полководец.

Солдаты, которых наибольшее число, составляют низшие точки конуса и его основание. Солдат сам непосредственно колет, режет, жжет, грабит и всегда на эти действия получает приказание от вышестоящих лиц; сам же никогда не приказывает. Унтер-офицер (число унтер-офицеров уже меньше) реже совершает самое действие, чем солдат; но уже приказывает. Офицер еще реже совершает самое действие и еще чаще приказывает. Генерал уже только приказывает идти войскам, указывая цель, и почти никогда не употребляет оружия. Полководец уже никогда не может принимать прямого участия в самом действии и только делает общие распоряжения о движении масс. То же отношение лиц между собою обозначается во всяком соединении людей для общей деятельности, — в земледелии, торговле и во всяком управлении.

Итак, не разделяя искусственно всех сливающихся точек конуса и чинов армии, или званий и положений какого бы то ни было управления, или общего дела, от низших до высших, обозначается закон, по которому люди для совершения совокупных действий слагаются всегда между собой в таком отношении, что, чем непосредственнее люди участвуют в совершении действия, тем менее они могут приказывать и тем их большее число; и что, чем меньше то прямое участие, которое люди принимают в самом действии, тем они больше приказывают и тем число их меньше; пока не дойдем таким образом, восходя от низших слоев, до одного последнего человека, принимающего наименьшее прямое участие в событии и более всех направляющего свою деятельность на приказывание.

Это-то отношение лиц приказывающих к тем, которым они приказывают, и составляет сущность понятия, называемого властью.

Восстановив условия времени, при которых совершаются все события, мы нашли, что приказание исполняется только тогда, когда оно относится к соответствующему ряду событий. Восстановляя же необходимое условие связи между приказывающим и исполняющим, мы нашли, что по самому свойству своему приказывающие принимают наименьшее участие в самом событии и что деятельность их исключительно направлена на приказывание.