Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
XVI
Изведнъж всичко се размърда, множеството заговори, сгъсти се, след това отново се раздвои и между двете отдръпнали се редици, под звуците на засвирилата музика, влезе царят. След него вървяха домакинът и домакинята. Царят вървеше бързо, като се покланяше надясно и наляво, сякаш се мъчеше колкото може по-скоро да се избави от тая първа минута на посрещането. Музикантите свиреха полонеза, известна тогава по думите, съчинени за царя. Думите почваха така: „Александър и Елисавета, вие ни възхищавате.“ Царят мина в салона, множеството се втурна към вратите; няколко души с променен израз на лицата бързо минаха напред-назад. Множеството отново се отля от вратата на салона, дето се появи царят, разговаряйки с домакинята. Някакъв младеж с объркано изражение: настъпваше през дамите с молба да сторят място. Няколко дами, с лица, изразяващи пълно забравяне на всички условия за държане във висшето общество, измачквайки тоалетите си, се натискаха най-напред. Мъжете почнаха да се приближават до дамите и да се нареждат в двойки за полонезата[1].
Всички се отдръпнаха и царят излезе от вратата на салона, като се усмихваше и водеше за ръка домакинята не в такт. След тях вървяха домакинът с М. А. Наришкина, след това посланици, министри, разни генерали, които Перонска изреждаше поименно, без да спира. Повече от половината дами имаха кавалери и отиваха или се приготвяха да отидат да играят полонезата. Наташа чувствуваше, че те заедно с майка си и Соня оставаха между малкото дами, изблъскани до стената и нетанцуващи полонезата. Тя бе застанала с отпуснати тънички ръце и с отмерено подигащи се, едва оформени гърди, като сдържаше дъха си и гледаше пред себе си с блестящи, уплашени очи, които изразяваха готовност за най-голяма радост и за най-голяма мъка. Не я интересуваха нито царят, нито всичките важни лица, които сочеше Перонска, тя имаше една мисъл: „Нима ще си остана тъй, без никой да ме покани, нима няма да танцувам между първите, нима няма да ме забележат всички тия мъже, които сега сякаш не ме виждат, а дори да ме гледат, гледат ме с такова изражение, като че искат да кажат: «А, това не е тя, затуй и няма какво да гледаме.» Не, това не може да бъде! — помисли тя. — Ами че те трябва да знаят колко ми се иска да танцувам, как отлично танцувам и колко ще им бъде весело да танцуват с мене.“
Звуците на полонезата, която продължаваше доста, почнаха вече да звучат в ушите на Наташа тъжно, като спомен. Доплака й се. Перонска се отдели от тях. Графът беше в другия край на залата, графинята, Соня и тя стояха сами, като в гора, сред това чуждо множество, за никого неинтересни и непотребни. Княз Андрей мина с някаква дама край тях, очевидно без да ги познае. Хубавецът Анатол, усмихнат, говореше нещо на дамата, която водеше, и погледна лицето на Наташа така, както се гледа стена. Борис мина два пъти край тях и двата пъти се извърна. Берг с жена си, които не танцуваха, отидоха при тях.
На Наташа й се стори оскърбително това семейно сближение тук, на бала, сякаш освен на бала нямаше друго място за семейни разговори. Тя не слушаше и не гледаше Вера, която й разправяше нещо за зелената си рокля.
Най-сетне царят спря с последната си дама (той танцува с три) и музиката млъкна; един адютант с угрижено лице се втурна до Ростови и ги помоли да отстъпят още, макар че те бяха застанали до стената, и от галерията се разнесоха ясните, предпазливи и увличащо-отмерени звуци на валс. Царят погледна усмихнат залата. Измина минута — никой още не почваше. Адютантът-разпоредител се приближи до графиня Безухова и я покани. Усмихвайки се, тя дигна ръка и я сложи на рамото на адютанта, без да го поглежда. Адютантът-разпоредител, майстор в тая работа, уверено, без да бърза, и отмерено, здраво прегърна дамата си, понесе се отначало в глисада, по края на кръга, сетне в ъгъла на залата подхвана лявата й ръка, обърна я и през все по-бързите и по-бързи звуци на музиката се чуваше само отмереното подрънкване на шпорите по бързите и пъргави нозе на адютанта, а при извиването след всеки три такта кадифената рокля на дамата му се развяваше тъй, като че пламваше. Наташа ги гледаше и бе готова да се разплаче, че не тя танцува тоя пръв тур на валса.
Княз Андрей в своя бял (кавалерийски) мундир, с дълги чорапи и пантофки, оживен и весел, бе застанал в първите редици на кръга недалеч от Ростови. Барон Фирхоф разговаряше с него за утрешното предполагаемо първо заседание на Държавния съвет. Като близък човек на Сперански и участник в работата на законодателната комисия княз Андрей можеше да даде точни сведения за утрешното заседание, за което се разправяха различни неща. Ала той не слушаше какво му казва Фирхоф и гледаше ту царя, ту кавалерите, които се канеха да танцуват, но не се решаваха да влязат в кръга на танцуващите.
Княз Андрей наблюдаваше тия плахи, поради присъствието на царя, кавалери и дами, умиращи от желание да бъдат поканени.
Пиер се приближи до княз Андрей и го хвана за ръката.
— Вие винаги танцувате. Тук имам едно protegée, младата Ростова, поканете я — рече той.
— Де? — попита Болконски. — Извинете — рече той, обръщайки се към барона, — ще довършим тоя разговор другаде, а на бал трябва да се танцува. — Той излезе напред, по посоката, която показа Пиер. В очите на княз Андрей се хвърли отчаяното, замиращо лице на Наташа. Той я позна, долови нейното усещане, разбра, че тя сега е начинаеща, спомни си думите й на прозореца и с весело изражение се приближи до графиня Ростова.
— Позволете ми да ви запозная с дъщеря си — рече графинята, като се изчерви.
— Аз имам удоволствието да се познавам, ако графинята ме помни — каза княз Андрей с учтив и дълбок поклон, който бе в пълно противоречие с думите на Перонска за грубостта му, като се приближи до Наташа и дигна ръка, за да обгърне кръста й, преди да бе изказал поканата си. Той й предложи един тур от валса. Замиращият израз на лицето на Наташа, готово и за отчаяние, и за възторг, изведнъж светна от щастлива, благодарна, детска усмивка.
„Отдавна те чаках“ — сякаш каза това уплашено и щастливо девойче с усмивката, която засия през готовите да бликнат сълзи, дигна ръка и я сложи върху рамото на княз Андрей. Те бяха втората двойка, влязла в кръга. Княз Андрей бе един от най-добрите танцьори на времето си. Наташа танцуваше превъзходно. Крачетата й в балните атлазени пантофки вършеха своята работа бързо, леко и независимо от нея, а лицето й светеше от възторг на щастие. Голите й ръце и шия бяха слаби и некрасиви. Сравнени с раменете на Елен, нейните рамене бяха слаби, гърдите неоформени, ръцете тънки: но по Елен сякаш имаше лак от хилядите погледи, които се бяха плъзгали по тялото й, а Наташа изглеждаше девойче, което за пръв път бяха оголили и което много би се срамувало, ако не бяха го уверили, че това е необходимо.
Княз Андрей обичаше да танцува и тъй като желаеше по-скоро да се откъсне от политическите и умни разговори, за които всички се обръщаха към него, и тъй като желаеше по-скоро да разкъса тоя неприятен кръг от смущение, създаден от присъствието на царя, реши да танцува и избра Наташа, защото Пиер му я посочи и защото от хубавичките жени тя първа попадна пред погледа му; но щом прегърна тая тънка, подвижна, трептяща снага и тя замърда съвсем близо до него и му се усмихна съвсем близо, виното на нейната прелест го удари в главата: той се почувствува съживен и подмладен, когато, след като си пое дъх и я остави, спря и се загледа в танцуващите.
Глава XVI
Вдруг всё зашевелилось, толпа заговорила, подвинулась, опять раздвинулась, и между двух расступившихся рядов, при звуках заигравшей музыки, вошел государь. За ним шли хозяин и хозяйка. Государь шел быстро, кланяясь направо и налево, как бы стараясь скорее избавиться от этой первой минуты встречи. Музыканты играли Польской, известный тогда по словам, сочиненным на него. Слова эти начинались: «Александр, Елизавета, восхищаете вы нас…» Государь прошел в гостиную, толпа хлынула к дверям; несколько лиц с изменившимися выражениями поспешно прошли туда и назад. Толпа опять отхлынула от дверей гостиной, в которой показался государь, разговаривая с хозяйкой. Какой-то молодой человек с растерянным видом наступал на дам, прося их посторониться. Некоторые дамы с лицами, выражавшими совершенную забывчивость всех условий света, портя свои туалеты, теснились вперед. Мужчины стали подходить к дамам и строиться в пары Польского.
Всё расступилось, и государь, улыбаясь и не в такт ведя за руку хозяйку дома, вышел из дверей гостиной. За ним шли хозяин с М. А. Нарышкиной, потом посланники, министры, разные генералы, которых не умолкая называла Перонская. Больше половины дам имели кавалеров и шли или приготовлялись итти в Польской. Наташа чувствовала, что она оставалась с матерью и Соней в числе меньшей части дам, оттесненных к стене и не взятых в Польской. Она стояла, опустив свои тоненькие руки, и с мерно-поднимающейся, чуть определенной грудью, сдерживая дыхание, блестящими, испуганными глазами глядела перед собой, с выражением готовности на величайшую радость и на величайшее горе. Ее не занимали ни государь, ни все важные лица, на которых указывала Перонская — у ней была одна мысль: «неужели так никто не подойдет ко мне, неужели я не буду танцовать между первыми, неужели меня не заметят все эти мужчины, которые теперь, кажется, и не видят меня, а ежели смотрят на меня, то смотрят с таким выражением, как будто говорят: А! это не она, так и нечего смотреть. Нет, это не может быть!» — думала она. — «Они должны же знать, как мне хочется танцевать, как я отлично танцую, и как им весело будет танцевать со мною».
Звуки Польского, продолжавшегося довольно долго, уже начинали звучать грустно, — воспоминанием в ушах Наташи. Ей хотелось плакать. Перонская отошла от них. Граф был на другом конце залы, графиня, Соня и она стояли одни как в лесу в этой чуждой толпе, никому неинтересные и ненужные. Князь Андрей прошел с какой-то дамой мимо них, очевидно их не узнавая. Красавец Анатоль, улыбаясь, что-то говорил даме, которую он вел, и взглянул на лицо Наташе тем взглядом, каким глядят на стены. Борис два раза прошел мимо них и всякий раз отворачивался. Берг с женою, не танцевавшие, подошли к ним.
Наташе показалось оскорбительно это семейное сближение здесь, на бале, как будто не было другого места для семейных разговоров, кроме как на бале. Она не слушала и не смотрела на Веру, что-то говорившую ей про свое зеленое платье.
Наконец государь остановился подле своей последней дамы (он танцевал с тремя), музыка замолкла; озабоченный адъютант набежал на Ростовых, прося их еще куда-то посторониться, хотя они стояли у стены, и с хор раздались отчетливые, осторожные и увлекательно-мерные звуки вальса. Государь с улыбкой взглянул на залу. Прошла минута — никто еще не начинал. Адъютант-распорядитель подошел к графине Безуховой и пригласил ее. Она улыбаясь подняла руку и положила ее, не глядя на него, на плечо адъютанта. Адъютант-распорядитель, мастер своего дела, уверенно, неторопливо и мерно, крепко обняв свою даму, пустился с ней сначала глиссадом, по краю круга, на углу залы подхватил ее левую руку, повернул ее, и из-за всё убыстряющихся звуков музыки слышны были только мерные щелчки шпор быстрых и ловких ног адъютанта, и через каждые три такта на повороте как бы вспыхивало развеваясь бархатное платье его дамы. Наташа смотрела на них и готова была плакать, что это не она танцует этот первый тур вальса.
Князь Андрей в своем полковничьем, белом (по кавалерии) мундире, в чулках и башмаках, оживленный и веселый, стоял в первых рядах круга, недалеко от Ростовых. Барон Фиргоф говорил с ним о завтрашнем, предполагаемом первом заседании государственного совета. Князь Андрей, как человек близкий Сперанскому и участвующий в работах законодательной комиссии, мог дать верные сведения о заседании завтрашнего дня, о котором ходили различные толки. Но он не слушал того, что ему говорил Фиргоф, и глядел то на государя, то на сбиравшихся танцевать кавалеров, не решавшихся вступить в круг.
Князь Андрей наблюдал этих робевших при государе кавалеров и дам, замиравших от желания быть приглашенными.
Пьер подошел к князю Андрею и схватил его за руку.
— Вы всегда танцуете. Тут есть моя protégée,[1] Ростова молодая, пригласите ее, — сказал он.
— Где? — спросил Болконский. — Виноват, — сказал он, обращаясь к барону, — этот разговор мы в другом месте доведем до конца, а на бале надо танцевать. — Он вышел вперед, по направлению, которое ему указывал Пьер. Отчаянное, замирающее лицо Наташи бросилось в глаза князю Андрею. Он узнал ее, угадал ее чувство, понял, что она была начинающая, вспомнил ее разговор на окне и с веселым выражением лица подошел к графине Ростовой.
— Позвольте вас познакомить с моей дочерью, — сказала графиня, краснея.
— Я имею удовольствие быть знакомым, ежели графиня помнит меня, — сказал князь Андрей с учтивым и низким поклоном, совершенно противоречащим замечаниям Перонской о его грубости, подходя к Наташе, и занося руку, чтобы обнять ее талию еще прежде, чем он договорил приглашение на танец. Он предложил тур вальса. То замирающее выражение лица Наташи, готовое на отчаяние и на восторг, вдруг осветилось счастливой, благодарной, детской улыбкой.
«Давно я ждала тебя», как будто сказала эта испуганная и счастливая девочка, своей проявившейся из-за готовых слез улыбкой, поднимая свою руку на плечо князя Андрея. Они были вторая пара, вошедшая в круг. Князь Андрей был одним из лучших танцоров своего времени. Наташа танцевала превосходно. Ножки ее в бальных атласных башмачках быстро, легко и независимо от нее делали свое дело, а лицо ее сияло восторгом счастия. Ее оголенные шея и руки были худы и некрасивы. В сравнении с плечами Элен, ее плечи были худы, грудь неопределенна, руки тонки; но на Элен был уже как будто лак от всех тысяч взглядов, скользивших по ее телу, а Наташа казалась девочкой, которую в первый раз оголили, и которой бы очень стыдно это было, ежели бы ее не уверили, что это так необходимо надо.
Князь Андрей любил танцевать, и желая поскорее отделаться от политических и умных разговоров, с которыми все обращались к нему, и желая поскорее разорвать этот досадный ему круг смущения, образовавшегося от присутствия государя, пошел танцевать и выбрал Наташу, потому что на нее указал ему Пьер и потому, что она первая из хорошеньких женщин попала ему на глаза; но едва он обнял этот тонкий, подвижной стан, и она зашевелилась так близко от него и улыбнулась так близко ему, вино ее прелести ударило ему в голову: он почувствовал себя ожившим и помолодевшим, когда, переводя дыханье и оставив ее, остановился и стал глядеть на танцующих.