Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 81 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Метаданни

Данни

Година
–1869 (Обществено достояние)
Език
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

История

  1. — Добавяне

XX

Още от оная първа вечер, когато Пиер си отиде и Наташа с радостно-насмешлива усмивка каза на княжна Маря, че той сякаш току-що е излязъл от баня, да, току-що е излязъл от баня, и сюртучето му, и подстриган, от тоя миг нещо скрито, непознато и на самата нея, но непреодолимо се пробуди в душата й.

Всичко: лице, вървеж, поглед, глас — всичко в нея изведнъж се промени. Силата на живота и надеждите за щастие — неочаквани за самата нея, изплуваха на повърхността и искаха да бъдат задоволени. Още от първата вечер Наташа сякаш бе забравила какво бе преживяла. Оттогава тя ни веднъж не се оплака от положението си, не каза ни една дума за миналото и не се страхуваше вече да прави весели планове за бъдещето. Тя малко приказваше за Пиер, но когато княжна Маря го споменаваше, отдавна загасналият пламък светваше в очите й и устните й се сбърчваха в странна усмивка.

Отначало станалата в Наташа промяна учуди княжна Маря; но когато разбра какво значеше тя, тая промяна я огорчи. „Нима толкова малко е обичала брат ми, че тъй скоро можа да го забрави“ — помисли княжна Маря, когато обмисляше сама станалата промяна. Но когато биваше с Наташа, не й се сърдеше и не я укоряваше. Пробудената сила на живота, обхванала Наташа, беше очевидно толкова неудържима и тъй неочаквана и за самата нея, че в присъствието на Наташа княжна Маря чувствуваше, че няма право да я укорява дори в душата си.

Наташа се бе отдала цялата на новото чувство с такава пълнота и искреност, че не се и опитваше да скрива, че сега не й беше тъжно, а радостно и весело.

Когато след нощното обяснение с Пиер княжна Маря се върна в стаята си, Наташа я посрещна на прага.

— Каза ли? Да? Каза ли? — повтори тя. И по лицето на Наташа замря радостно и в същото време жалко изражение, което молеше прошка за радостта си.

— Аз щях да подслушвам до вратата; но знаех, че ти ще ми кажеш.

Колкото и ясен и трогателен да беше за княжна Маря погледът, който Наташа бе устремила в нея, колкото и мъчно да й бе, като виждаше вълнението й, думите на Наташа в първия миг я оскърбиха. Тя си спомни брат си и неговата любов.

„Но какво да се прави! Тя не може иначе“ — помисли княжна Маря; и с тъжно и малко строго лице предаде на Наташа всичко, каквото й бе казал Пиер. Като чу, че той се готви да отива в Петербург, Наташа се смая.

— В Петербург? — повтори тя, сякаш не разбираше. Но като се вгледа в тъжното изражение по лицето на княжна Маря, тя се сети за причината на тъгата й и изведнъж заплака. — Мари — каза тя, — научи ме какво да правя. Страхувам се да не стана лоша. Каквото кажеш, ще го направя; научи ме.

— Обичаш ли го?

— Да — прошепна Наташа.

— Защо плачеш? Аз съм щастлива за тебе — каза княжна Маря, която заради тия сълзи бе простила вече напълно радостта на Наташа.

— То няма да бъде скоро, а някога. Помисли какво щастие ще бъде, когато аз ще съм негова жена, а ти ще се омъжиш за Nicolas.

— Наташа, аз те молих да не говорим за това. Нека говорим за тебе.

Те млъкнаха за малко.

— Само че за какво в Петербург? — каза изведнъж Наташа и сама бързо си отговори: — Не, не, тъй трябва… Нали, Мари? Тъй трябва…

Глава XX

С первого того вечера, когда Наташа, после отъезда Пьера, с радостно-насмешливой улыбкой сказала княжне Марье, что он точно, ну точно из бани, и сюртучок, и стриженый, с этой минуты что-то скрытое и самой ей неизвестное, но непреодолимое проснулось в душе Наташи.

Все: лицо, походка, взгляд, голос — все вдруг изменилось в ней. Неожиданные для нее самой — сила жизни, надежды на счастье всплыли наружу и требовали удовлетворения. С первого вечера Наташа как будто забыла все то, что с ней было. Она с тех пор ни разу не пожаловалась на свое положение, ни одного слова не сказала о прошедшем и не боялась уже делать веселые планы на будущее. Она мало говорила о Пьере, но когда княжна Марья упоминала о нем, давно потухший блеск зажигался в ее глазах и губы морщились странной улыбкой.

Перемена, происшедшая в Наташе, сначала удивила княжну Марью; но когда она поняла ее значение, то перемена эта огорчила ее. «Неужели она так мало любила брата, что так скоро могла забыть его», — думала княжна Марья, когда она одна обдумывала происшедшую перемену. Но когда она была с Наташей, то не сердилась на нее и не упрекала ее. Проснувшаяся сила жизни, охватившая Наташу, была, очевидно, так неудержима, так неожиданна для нее самой, что княжна Марья в присутствии Наташи чувствовала, что она не имела права упрекать ее даже в душе своей.

Наташа с такой полнотой и искренностью вся отдалась новому чувству, что и не пыталась скрывать, что ей было теперь не горестно, а радостно и весело.

Когда, после ночного объяснения с Пьером, княжна Марья вернулась в свою комнату, Наташа встретила ее на пороге.

— Он сказал? Да? Он сказал? — повторила она. И радостное и вместе жалкое, просящее прощения за свою радость, выражение остановилось на лице Наташи.

— Я хотела слушать у двери; но я знала, что ты скажешь мне.

Как ни понятен, как ни трогателен был для княжны Марьи тот взгляд, которым смотрела на нее Наташа; как ни жалко ей было видеть ее волнение; но слова Наташи в первую минуту оскорбили княжну Марью. Она вспомнила о брате, о его любви.

«Но что же делать! она не может иначе», — подумала княжна Марья; и с грустным и несколько строгим лицом передала она Наташе все, что сказал ей Пьер. Услыхав, что он собирается в Петербург, Наташа изумилась.

— В Петербург? — повторила она, как бы не понимая. Но, вглядевшись в грустное выражение лица княжны Марьи, она догадалась о причине ее грусти и вдруг заплакала. — Мари, — сказала она, — научи, что мне делать. Я боюсь быть дурной. Что ты скажешь, то я буду делать; научи меня…

— Ты любишь его?

— Да, — прошептала Наташа.

— О чем же ты плачешь? Я счастлива за тебя, — сказала княжна Марья, за эти слезы простив уже совершенно радость Наташи.

— Это будет не скоро, когда-нибудь. Ты подумай, какое счастие, когда я буду его женой, а ты выйдешь за Nicolas.

— Наташа, я тебя просила не говорить об этом. Будем говорить о тебе.

Они помолчали.

— Только для чего же в Петербург! — вдруг сказала Наташа, и сама же поспешно ответила себе: — Нет, нет, это так надо… Да, Мари? Так надо…