Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
XXI
Руските войски минаваха през Москва от два часа през нощта до два часа през деня и увличаха със себе си последните заминаващи жители и ранени.
Най-голямата блъсканица през време на движението на войските ставаше по Каменния, Московорецкия и Яузкия мост.
Докато, раздвоени около Кремъл, войските се струпаха на Москворецкия и Каменния мост, грамаден брой войници, възползувани от спирането и теснотата, се връщаха обратно от мостовете и скришом и мълчешката се шмугваха покрай Василий Блажени и през Боровинките порти нагоре към Червения площад, дето по някакъв усет долавяха, че лесно могат да вземат чужди вещи. Тълпа, каквато обикновено има при продажба на евтини стоки, изпълваше Покрития пазар по всичките му улички и завои. Ала нямаше ги сладко-любезните, примамващи гласове на продавачите, нямаше ги амбулантните търговци и пъстрото женско множество на купувачки — имаше само мундири и шинели на безоръжни войници, които излизаха натоварени, а влизаха в пазара с празни ръце. Търговците и продавачите (те бяха малко) се разхождаха между войниците като загубени, отваряха и затваряха дюкяните си и сами, заедно с момчетата, изнасяха нанякъде стоките си. На площада пред Покрития пазар бяха застанали барабанчици и биеха сбор. Но звукът на барабана караше войниците-грабители не да тичат нататък както по-рано, а, напротив, да бягат по-далеч от барабана. Между войниците, в дюкяните и уличките на пазара, се виждаха хора в сиви кафтани и с бръснати глави. Двама офицери, единият с шарф върху мундира, яхнал мършав тъмносив кон, другият в шинел, пеша, бяха застанали на ъгъла на Илинка и приказваха нещо. Трети офицер, препускайки с кон, отиде при тях.
— Генералът заповяда на всяка цена да се изгонят всички. Че това на нищо не прилича! Половината войници се разбягаха.
— Ти къде?… Вие къде?… — викна той на трима пехотни войници, които без пушки, хванали полите на шинелите си, се промъкнаха край него в пазара. — Стой, мошенико!
— Да, съберете ги, ако обичате! — отговори другият офицер. — Човек не може ги събра; трябва да вървим по-бърже, та да не избягат и последните, това е!
— Че как да вървим? Там спряха, струпали са се на моста и не мърдат. Или да поставим верига, за да не избягат и последните?
— Идете там! Изгонете ги де! — извика старшият офицер.
Офицерът с шарфа слезе от коня, извика барабанчика и отиде с него под арката. Няколко войници хукнаха да бягат вкупом. Един търговец с червени пъпки по бузите около носа, със спокойно-непоколебимо сметкаджийско изражение на охраненото лице се приближи бързо и наперено до офицера, като размахваше ръце.
— Ваше благородие — рече той, — съжалете ни, защитете ни. Ние не правим сметка за някакви си дреболии, напротив, — ние с удоволствие! Заповядайте, ей сега ще изнеса сукно, за такъв благороден човек дори две парчета, с голямо удоволствие! Защото ние разбираме, а пък това какво е — чист грабеж! Заповядайте! Стража да бяхте поставили, поне да можем да затворим…
Няколко търговци се струпаха около офицера.
— Е! Празни приказки! — каза един от тях, слаб, със строго лице. — Отишла главата, той плаче за кожата. Вземайте кой каквото ще! — И той енергично махна с ръка и се извърна с една страна към офицера.
— Лесно ти е тебе, Иван Сидорич, да приказваш — рече сърдито първият търговец. — Вие заповядайте, ваше благородие.
— Какво ще приказвам! — извика слабият. — Аз имам тук, в трите дюкяна, за сто хиляди стока. Та мигар ще я опазя, щом войската се е оттеглила! Е-ех, хора, не се изгражда с ръце Божата власт!
— Заповядайте, ваше благородие — рече първият търговец, като се кланяше. Офицерът стоеше в недоумение и по лицето му бе изписана нерешителност.
— Че какво ми влиза в работата! — извика той неочаквано и тръгна с бързи крачки из пазара. В един отворен дюкян се чуваха удари и ругатни и когато офицерът наближи до него, от вратата изскочи един изблъскан човек в сив кафтан и с бръсната глава.
Тоя човек изтича приведен покрай търговците и офицера. Офицерът се нахвърли върху войниците, които бяха в дюкяна. Но в това време от Москворецкия мост се чуха страшни викове на грамадна тълпа и офицерът се затича към площада.
— Какво има? Какво има? — питаше той, но другарят му вече препускаше край Василий Блажени по посока на виковете. Офицерът яхна коня и препусна подире му. Когато стигна до моста, видя два топа, откачени от предниците, пехота, която минаваше по моста, няколко катурнати каруци, няколко уплашени лица и смеещи се лица на войници. До топовете имаше товарна кола, запретната с чифт коне. Зад колелата се притискаха четири хрътки с нашийници. В колата бяха натрупани цяла планина неща и най-отгоре, до едно детско, обърнато с краката нагоре столче, седеше жена, която пищеше пронизително и отчаяно. Другарите на офицера му разправяха, че викът на тълпата и писъците на жената бяха поради това, че генерал Ермолов, който се бе натъкнал на тая тълпа, като научил, че войниците се пръскат из дюкяните, а тълпи от жителите задръстват моста, заповядал да откачат оръдията от предниците и да ги нагласят тъй, като че ще стрелят по моста. Тълпата съборила каруците, почнала да се натиска и да вика отчаяно и като се засилила, разчистила моста и войските потеглили напред.
Глава XXI
Русские войска проходили через Москву с двух часов ночи и до двух часов дня и увлекали за собой последних уезжавших жителей и раненых.
Самая большая давка во время движения войск происходила на мостах Каменном, Москворецком и Яузском.
В то время как, раздвоившись вокруг Кремля, войска сперлись на Москворецком и Каменном мостах, огромное число солдат, пользуясь остановкой и теснотой, возвращались назад от мостов и украдчиво и молчаливо прошныривали мимо Василия Блаженного и под Боровицкие ворота назад в гору, к Красной площади, на которой по какому-то чутью они чувствовали, что можно брать без труда чужое. Такая же толпа людей, как на дешевых товарах, наполняла Гостиный двор во всех его ходах и переходах. Но не было ласково-приторных, заманивающих голосов гостинодворцев, не было разносчиков и пестрой женской толпы покупателей — одни были мундиры и шинели солдат без ружей, молчаливо с ношами выходивших и без ноши входивших в ряды. Купцы и сидельцы (их было мало), как потерянные, ходили между солдатами, отпирали и запирали свои лавки и сами с молодцами куда-то выносили свои товары. На площади у Гостиного двора стояли барабанщики и били сбор. Но звук барабана заставлял солдат-грабителей не, как прежде, сбегаться на зов, а, напротив, заставлял их отбегать дальше от барабана. Между солдатами, по лавкам и проходам, виднелись люди в серых кафтанах и с бритыми головами. Два офицера, один в шарфе по мундиру, на худой темно-серой лошади, другой в шинели, пешком, стояли у угла Ильинки и о чем-то говорили. Третий офицер подскакал к ним.
— Генерал приказал во что бы то ни стало сейчас выгнать всех. Что та, это ни на что не похоже! Половина людей разбежалась.
— Ты куда?… Вы куда?… — крикнул он на трех пехотных солдат, которые, без ружей, подобрав полы шинелей, проскользнули мимо него в ряды. — Стой, канальи!
— Да, вот извольте их собрать! — отвечал другой офицер. — Их не соберешь; надо идти скорее, чтобы последние не ушли, вот и всё!
— Как же идти? там стали, сперлися на мосту и не двигаются. Или цепь поставить, чтобы последние не разбежались?
— Да подите же туда! Гони ж их вон! — крикнул старший офицер.
Офицер в шарфе слез с лошади, кликнул барабанщика и вошел с ним вместе под арки. Несколько солдат бросилось бежать толпой. Купец, с красными прыщами по щекам около носа, с спокойно-непоколебимым выражением расчета на сытом лице, поспешно и щеголевато, размахивая руками, подошел к офицеру.
— Ваше благородие, — сказал он, — сделайте милость, защитите. Нам не расчет пустяк какой ни на есть, мы с нашим удовольствием! Пожалуйте, сукна сейчас вынесу, для благородного человека хоть два куска, с нашим удовольствием! Потому мы чувствуем, а это что ж, один разбой! Пожалуйте! Караул, что ли, бы приставили, хоть запереть дали бы…
Несколько купцов столпилось около офицера.
— Э! попусту брехать-то! — сказал один из них, худощавый, с строгим лицом. — Снявши голову, по волосам не плачут. Бери, что кому любо! — И он энергическим жестом махнул рукой и боком повернулся к офицеру.
— Тебе, Иван Сидорыч, хорошо говорить, — сердито заговорил первый купец. — Вы пожалуйте, ваше благородие.
— Что говорить! — крикнул худощавый. — У меня тут в трех лавках на сто тысяч товару. Разве убережешь, когда войско ушло. Эх, народ, божью власть не руками скласть!
— Пожалуйте, ваше благородие, — говорил первый купец, кланяясь. Офицер стоял в недоумении, и на лице его видна была нерешительность.
— Да мне что за дело! — крикнул он вдруг и пошел быстрыми шагами вперед по ряду. В одной отпертой лавке слышались удары и ругательства, и в то время как офицер подходил к ней, из двери выскочил вытолкнутый человек в сером армяке и с бритой головой.
Человек этот, согнувшись, проскочил мимо купцов и офицера. Офицер напустился на солдат, бывших в лавке. Но в это время страшные крики огромной толпы послышались на Москворецком мосту, и офицер выбежал на площадь.
— Что такое? Что такое? — спрашивал он, но товарищ его уже скакал по направлению к крикам, мимо Василия Блаженного. Офицер сел верхом и поехал за ним. Когда он подъехал к мосту, он увидал снятые с передков две пушки, пехоту, идущую по мосту, несколько поваленных телег, несколько испуганных лиц и смеющиеся лица солдат. Подле пушек стояла одна повозка, запряженная парой. За повозкой сзади колес жались четыре борзые собаки в ошейниках. На повозке была гора вещей, и на самом верху, рядом с детским, кверху ножками перевернутым стульчиком сидела баба, пронзительно и отчаянно визжавшая. Товарищи рассказывали офицеру, что крик толпы и визги бабы произошли оттого, что наехавший на эту толпу генерал Ермолов, узнав, что солдаты разбредаются по лавкам, а толпы жителей запружают мост, приказал снять орудия с передков и сделать пример, что он будет стрелять по мосту. Толпа, валя повозки, давя друг друга, отчаянно кричала, теснясь, расчистила мост, и войска двинулись вперед.