Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори томВойна и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
XXXIII
Главното действие на Бородинското сражение се разви в едно пространство от хиляда сажена между Бородино и флешите на Багратион. (Извън това пространство русите направиха, от една страна, по пладне, демонстрация с кавалерията на Уваров, а от друга — имаше сблъскване между Понятовски и Тучков; но това бяха две отделни и слаби действия в сравнение с онова, което ставаше в средата на полесражението.) В полето между Бородино и флешите, край гората, на откритото пространство, което се виждаше и от двете страни, стана главното действие на сражението по най-прост, безхитростен начин.
Сражението почна с канонада от двете страни от няколкостотин оръдия.
Сетне, когато димът застла цялото поле, в тоя дим тръгнаха (от страната на французите) отдясно две дивизии — на Десе и на Компан, срещу флешите, а отляво полковете на вицекраля — срещу Бородино.
От Шевардинския редут, дето беше Наполеон, флешите бяха на разстояние около една верста, а Бородино — на повече от две версти по права линия и затова Наполеон не можеше да види какво става там, толкова повече, че димът, който се сливаше с мъглата, скриваше цялата местност. Войниците от дивизията на Десе, тръгнали към флешите, се виждаха само докато се спуснаха в дола, който ги делеше от флешите. Щом слязоха в дола, димът от изстрелите — топовни и пушечни — от флешите стана толкова гъст, че застла изцяло насрещния бряг на дола. През дима там се мяркаше нещо черно, навярно хора, и от време на време — блясък на щикове. Но движеха ли се, или стояха, французи ли бяха, или руси — това не можеше да се види от Шевардинския редут.
Слънцето изгря и удари направо с полегатите си лъчи лицето на Наполеон, който гледаше към флешите, като си пазеше сянка с ръка. Пред флешите се стелеше дим и изглеждаше, че ту димът се движи, ту войската се движи. През изстрелите се чуваха понякога викове на хора, но не можеше да се разбере какво правеха те там.
Застанал на могилата, Наполеон гледаше с далекоглед и в малкия кръг на тръбата виждаше дим и хора, понякога — свои, понякога — руси, но когато гледаше с просто око, не знаеше де беше това, което виждаше.
Той слезе от могилата и почна да се разхожда напред-назад пред нея.
От време на време се спираше, вслушваше се в изстрелите и се заглеждаше в полесражението.
Не само от мястото долу, дето беше застанал, не само от могилата, дето сега стояха неколцина негови генерали, но и от самите флеши, дето сега бяха заедно и се сменяха ту руски, ту френски, мъртви, ранени и живи, уплашени или обезумели войници, не можеше да се проумее какво става на това място. В продължение на няколко часа на това място сред незамлъкващата пушечна и топовна стрелба ту се появяваха само руси, ту само французи, ту пехотни, ту кавалерийски войници; появяваха се, падаха, стреляха, сблъскваха се, не знаейки какво да правят един с друг, викаха и бягаха назад.
От полесражението непрекъснато препускаха до Наполеон изпратените от него адютанти и ординарците на неговите маршали с доклади за вървежа на работата; но всички тия доклади бяха лъжливи; и затова, че в разгара на сражението не е възможно да се каже какво става в дадена минута, и затова, че мнозина адютанти не стигаха до истинското място на сражението, а предаваха онова, което бяха чули от други; и още затуй, че докато адютантът изминеше ония две-три версти, които го отделяха от Наполеон, обстоятелствата се променяха и съобщението, което носеше, ставаше невярно. Така от вицекраля пристигна адютант с известие, че Бородино е завзето и мостът на Колоча е в ръцете на французите. Адютантът питаше Наполеон — ще заповяда ли да минават войските? Наполеон заповяда да се строят на отвъдната страна и да чакат; ала не само когато Наполеон даваше тая заповед, но дори когато адютантът току-що бе излязъл от Бородино, мостът бе вече отново превзет и изгорен от русите в същото онова сблъскване, в което бе участвувал Пиер още в началото на сражението.
Адютантът, който пристигна от флешите, препускайки с бледо уплашено лице, донесе на Наполеон, че атаката е отблъсната, че Компан е ранен и Даву убит, а всъщност флешите бяха заети от друга войскова част тъкмо когато казваха на адютанта, че французите са отблъснати, и Даву беше жив, само леко контузен. Като се съобразяваше с подобни неизбежно лъжливи донесения, Наполеон даваше нарежданията си, които или бяха изпълнени, преди още да ги е дал, или пък не можеха да бъдат и не биваха изпълнени.
Маршалите и генералите, които се намираха на по-близки разстояния до полесражението, но също както Наполеон не участвуваха в самото сражение, а само от време на време навлизаха под огъня на куршумите, даваха нареждания, без да питат Наполеон, и заповядваха накъде и отде да се стреля и накъде да вървят конните, и накъде да тичат пешите войници. Но дори и техните нареждания, също както нарежданията на Наполеон, се привеждаха в изпълнение рядко и в съвсем слаба степен. В повечето случаи излизаше обратното на онова, което те заповядваха. Войниците, на които беше заповядано да вървят напред, като попадаха под картечни изстрели, бягаха назад; войниците, на които бе заповядано да стоят на мястото си, изведнъж, като видеха насреща си неочаквано показали се руси, някой път бягаха назад, друг път се втурваха напред, а конницата препускаше без заповед да догонва бягащите руси. Тъй два полка кавалерия препуснаха през Семьоновския дол и едва изкачили възвишението, завиха обратно и хукнаха с все сила назад. Също тъй се движеха и пехотинците, като се втурваха понякога съвсем не там, дето им бе заповядано. Всички нареждания за къде и кога да се придвижат топовете, кога да се изпратят пехотинците да стрелят и кога конниците да тъпчат руските пехотинци, всички тия нареждания се даваха от най-близките началници на частите, които бяха в редиците, без да питат не само Наполеон, но дори Ней, Даву и Мюра. Те не се страхуваха от мъмрене за неизпълнение на заповеди или за самоволно разпореждане, защото в сраженията работата се отнася за най-скъпото на човека — собствения му живот, и понякога изглежда, че спасението е в бягството назад, друг път — в бягството напред, и тия хора, които се намираха в самия разгар на сражението, постъпваха съобразно настроението на момента. Но всъщност всички тия движения напред и назад не облекчаваха и не променяха положението на войските. Всичките им нападения и втурвания един срещу друг почти не им нанасяха вреда, а вредата — смърт и осакатявания, се нанасяше от гюллетата и куршумите, крито хвърчаха, из цялото пространство, дето се мятаха тия хора. Щом тия хора излизаха от пространството, над което хвърчаха гюллета и куршуми, началниците им, които бяха зад тях, веднага ги подреждаха, подчиняваха ги на дисциплината и под влиянието на тая дисциплина ги вкарваха отново в района на огъня, дето те отново (под влиянието на страха от смъртта) загубваха дисциплината и се мятаха насам-нататък по случайното настроение на тълпата.
Глава XXXIII
Главное действие Бородинского сражения произошло на пространстве тысячи сажен между Бородиным и флешами Багратиона. (Вне этого пространства с одной стороны была сделана русскими в половине дня демонстрация кавалерией Уварова, с другой стороны, за Утицей, было столкновение Понятовского с Тучковым; но это были два отдельные и слабые действия в сравнении с тем, что происходило в середине поля сражения.) На поле между Бородиным и флешами, у леса, на открытом и видном с обеих сторон протяжении, произошло главное действие сражения, самым простым, бесхитростным образом.
Сражение началось канонадой с обеих сторон из нескольких сотен орудий.
Потом, когда дым застлал все поле, в этом дыму двинулись (со стороны французов) справа две дивизии, Дессе и Компана, на флеши, и слева полки вице-короля на Бородино.
От Шевардинского редута, на котором стоял Наполеон, флеши находились на расстоянии версты, а Бородино более чем в двух верстах расстояния по прямой линии, и поэтому Наполеон не мог видеть того, что происходило там, тем более что дым, сливаясь с туманом, скрывал всю местность. Солдаты дивизии Дессе, направленные на флеши, были видны только до тех пор, пока они не спустились под овраг, отделявший их от флеш. Как скоро они спустились в овраг, дым выстрелов орудийных и ружейных на флешах стал так густ, что застлал весь подъем той стороны оврага. Сквозь дым мелькало там что-то черное — вероятно, люди, и иногда блеск штыков. Но двигались ли они или стояли, были ли это французы или русские, нельзя было видеть с Шевардинского редута.
Солнце взошло светло и било косыми лучами прямо в лицо Наполеона, смотревшего из-под руки на флеши. Дым стлался перед флешами, и то казалось, что дым двигался, то казалось, что войска двигались. Слышны были иногда из-за выстрелов крики людей, но нельзя было знать, что они там делали.
Наполеон, стоя на кургане, смотрел в трубу, и в маленький круг трубы он видел дым и людей, иногда своих, иногда русских; но где было то, что он видел, он не знал, когда смотрел опять простым глазом.
Он сошел с кургана и стал взад и вперед ходить перед ним.
Изредка он останавливался, прислушивался к выстрелам и вглядывался в поле сражения.
Не только с того места внизу, где он стоял, не только с кургана, на котором стояли теперь некоторые его генералы, но и с самых флешей, на которых находились теперь вместе и попеременно то русские, то французские, мертвые, раненые и живые, испуганные или обезумевшие солдаты, нельзя было понять того, что делалось на этом месте. В продолжение нескольких часов на этом месте, среди неумолкаемой стрельбы, ружейной и пушечной, то появлялись одни русские, то одни французские, то пехотные, то кавалерийские солдаты; появлялись, падали, стреляли, сталкивались, не зная, что делать друг с другом, кричали и бежали назад.
С поля сражения беспрестанно прискакивали к Наполеону его посланные адъютанты и ординарцы его маршалов с докладами о ходе дела; но все эти доклады были ложны: и потому, что в жару сражения невозможно сказать, что происходит в данную минуту, и потому, что многие адъютанты не доезжали до настоящего места сражения, а передавали то, что они слышали от других; и еще потому, что пока проезжал адъютант те две-три версты, которые отделяли его от Наполеона, обстоятельства изменялись и известие, которое он вез, уже становилось неверно. Так от вице-короля прискакал адъютант с известием, что Бородино занято и мост на Колоче в руках французов. Адъютант спрашивал у Наполеона, прикажет ли он переходить войскам? Наполеон приказал выстроиться на той стороне и ждать; но не только в то время как Наполеон отдавал это приказание, но даже когда адъютант только что отъехал от Бородина, мост уже был отбит и сожжен русскими, в той самой схватке, в которой участвовал Пьер в самом начале сраженья.
Прискакавший с флеш с бледным испуганным лицом адъютант донес Наполеону, что атака отбита и что Компан ранен и Даву убит, а между тем флеши были заняты другой частью войск, в то время как адъютанту говорили, что французы были отбиты, и Даву был жив и только слегка контужен. Соображаясь с таковыми необходимо ложными донесениями, Наполеон делал свои распоряжения, которые или уже были исполнены прежде, чем он делал их, или же не могли быть и не были исполняемы.
Маршалы и генералы, находившиеся в более близком расстоянии от поля сражения, но так же, как и Наполеон, не участвовавшие в самом сражении и только изредка заезжавшие под огонь пуль, не спрашиваясь Наполеона, делали свои распоряжения и отдавали свои приказания о том, куда и откуда стрелять, и куда скакать конным, и куда бежать пешим солдатам. Но даже и их распоряжения, точно так же как распоряжения Наполеона, точно так же в самой малой степени и редко приводились в исполнение. Большей частью выходило противное тому, что они приказывали. Солдаты, которым велено было идти вперед, подпав под картечный выстрел, бежали назад; солдаты, которым велено было стоять на месте, вдруг, видя против себя неожиданно показавшихся русских, иногда бежали назад, иногда бросались вперед, и конница скакала без приказания догонять бегущих русских. Так, два полка кавалерии поскакали через Семеновский овраг и только что въехали на гору, повернулись и во весь дух поскакали назад. Так же двигались и пехотные солдаты, иногда забегая совсем не туда, куда им велено было. Все распоряжение о том, куда и когда подвинуть пушки, когда послать пеших солдат — стрелять, когда конных — топтать русских пеших, — все эти распоряжения делали сами ближайшие начальники частей, бывшие в рядах, не спрашиваясь даже Нея, Даву и Мюрата, не только Наполеона. Они не боялись взыскания за неисполнение приказания или за самовольное распоряжение, потому что в сражении дело касается самого дорогого для человека — собственной жизни, и иногда кажется, что спасение заключается в бегстве назад, иногда в бегстве вперед, и сообразно с настроением минуты поступали эти люди, находившиеся в самом пылу сражения. В сущности же, все эти движения вперед и назад не облегчали и не изменяли положения войск. Все их набегания и наскакивания друг на друга почти не производили им вреда, а вред, смерть и увечья наносили ядра и пули, летавшие везде по тому пространству, по которому метались эти люди. Как только эти люди выходили из того пространства, по которому летали ядра и пули, так их тотчас же стоявшие сзади начальники формировали, подчиняли дисциплине и под влиянием этой дисциплины вводили опять в область огня, в которой они опять (под влиянием страха смерти) теряли дисциплину и метались по случайному настроению толпы.