Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
XX
Но сега Москва беше празна. В нея имаше още хора, в нея беше останала една петдесета от всичките й предишни жители, но тя беше празна. Беше празна, както е празен умиращ, останал без царица кошер.
В кошер, останал без царица, няма вече живот, но при повърхностен поглед той изглежда толкова жив, колкото другите.
В знойните лъчи на обедното слънце също тъй весело се въртят пчелите около останалия без царица кошер, както и около другите живи кошери; също тъй отдалеч той мирише на мед, също тъй влитат и излитат от него пчелите. Но стига само да се вгледа човек в него и ще разбере, че в тоя кошер няма вече живот. Не така летят пчелите, както в живите кошери, не същият мирис и не същият звук поразяват пчеларя. Когато пчеларят почука по стената на болния кошер, вместо по-раншния, мигновен, дружен отговор, съскане на десетки хиляди пчели, които дигат застрашително задниците и с бързите удари на крилете си произвеждат тоя въздушен жизнен звук — сега му отговарят отделни бръмчения, които кънтят в разните ъгли на празния кошер. От дупката за излитане не се носи както по-рано спиртен, ароматен мирис на мед и на отрова, не лъха оттам топлота на пълен кошер, а към мириса на мед е примесен мирис на пустота и гнилота. До дупката ги няма вече приготвилите се да загинат при защита, дигнали нагоре задници стражи, които тръбят тревога. Няма го вече оня равен и тих звук, трепета на труда, който звучи като кипене, а се чува нестроен, пресекващ шум на безредие. В кошера и от кошера плахо, хайдушки влитат и излитат черни, продълговати, омазани с мед пчели-грабителки; те не жилят, а се измъкват от опасността. По-рано влизаха само натоварени, а излизаха празни пчели, сега излизат натоварени. Пчеларят отваря долния капак и се вглежда в долната част на кошера. Вместо предишните, повиснали по медената пита от долното дъно черни, укротени от работата плетеници пчели, които се държат една друга за краката и с непрекъснат шепот на труд източват вощина — сънни, съсухрени пчели се разхождат разсеяно на разни страни по дъното и по стените на кошера. Вместо под, чисто залепен с лепило и преметен от ветрилата на крилете, на дъното — трохи вощина, изпражнения от пчели, полумъртви, едва мърдащи с крачета и съвсем умрели, неприбрани пчели.
Пчеларят отваря горния капак и оглежда връхната част на кошера. Вместо гъсти редици пчели, които са облепили всичките клетки на питите и топлят яйцата, той вижда изкусно направените пчелни пити, но вече не в оня девствен вид както по-рано. Всичко е запуснато и замърсено. Грабителките — черни пчели — сноват бързо и тихомълком по питите; пчелите от кошера, съсухрени, смалени, отпаднали като стари, бавно ходят, без да пречат никому, без да искат нещо, изгубили съзнанието си за живот. Търтеи, стършели, земни пчели, пеперуди хвърчат и безсмислено се удрят в стените на кошера. Тук-там, между вощината с мъртвите яйца и мед, се чува от време на време сърдито бръмчене; някъде две пчели, по стар навик и спомен, чистейки гнездото на кошера усърдно и свръх силите си мъкнат някоя умряла обикновена или земна пчела, за да я изхвърлят, без сами да знаят защо правят това. В друг ъгъл други две стари пчели лениво се бият или се чистят, или се хранят една друга, без сами да знаят дали враждебно или дружелюбно правят това. На трето място множество пчели се натискат една друга и нападат някаква жертва, бият я и я душат. И изнемощялата или убита пчела бавно, леко като пух пада отгоре върху купчината трупове. Пчеларят дига две средни восъчни пити, за да види гнездото. Вместо предишните плътни черни кръгове от хиляди пчели, наредени гръб до гръб, за да пазят висшите тайни на раждането, той вижда стотици отпаднали, полуживи и заспали скелети на пчели. Почти всички са умрели, без да знаят това, кацнали върху светинята, която са пазили и която не съществува вече! От тях лъха на гнилота и смърт. Само някои от тях мърдат, дигат се, отпаднало хвърчат и кацват върху ръката на врага си, безсилни да умрат, като го ужилят, а останалите, умрели, леко се изсипват надолу като рибени люспи. Пчеларят затваря капака, отбелязва с тебешир кошера и като намери сгодно време, изкъртва вътрешната му част и го обгаря с огън.
Така празна беше Москва, когато Наполеон, уморен, неспокоен и навъсен, се разхождаше напред-назад до Камерколежкия насип, като очакваше макар и външното, но необходимо според него спазване на приличието — депутация.
В разните кътчета на Москва имаше още хора, които само безсмислено мърдаха, спазвайки старите навици, без да разбират какво правят.
Когато с необходимата предпазливост обясниха на Наполеон, че Москва е празна, той погледна ядосано оня, който му доложи това, извърна се и продължи да се разхожда мълчаливо.
— Да дойде екипажът ми — рече той. Седна в каретата заедно с дежурния адютант и отиде в предградието.
„Moscou deserte! Quel evenement invraisemblable“![1] — каза си той.
Той не отиде в града, а отседна в странноприемницата на Дорогомиловското предградие.
Le coup de theatre avait rate.[2]
Глава XX
Москва между тем была пуста. В ней были еще люди, в ней оставалась еще пятидесятая часть всех бывших прежде жителей, но она была пуста. Она была пуста, как пуст бывает домирающий обезматочивший улей.
В обезматочившем улье уже нет жизни, но на поверхностный взгляд он кажется таким же живым, как и другие.
Так же весело в жарких лучах полуденного солнца вьются пчелы вокруг обезматочившего улья, как и вокруг других живых ульев; так же издалека пахнет от него медом, так же влетают и вылетают из него пчелы. Но стоит приглядеться к нему, чтобы понять, что в улье этом уже нет жизни. Не так, как в живых ульях, летают пчелы, не тот запах, не тот звук поражают пчеловода. На стук пчеловода в стенку больного улья вместо прежнего, мгновенного, дружного ответа, шипенья десятков тысяч пчел, грозно поджимающих зад и быстрым боем крыльев производящих этот воздушный жизненный звук, — ему отвечают разрозненные жужжания, гулко раздающиеся в разных местах пустого улья. Из летка не пахнет, как прежде, спиртовым, душистым запахом меда и яда, не несет оттуда теплом полноты, а с запахом меда сливается запах пустоты и гнили. У летка нет больше готовящихся на погибель для защиты, поднявших кверху зады, трубящих тревогу стражей. Нет больше того ровного и тихого звука, трепетанья труда, подобного звуку кипенья, а слышится нескладный, разрозненный шум беспорядка. В улей и из улья робко и увертливо влетают и вылетают черные продолговатые, смазанные медом пчелы-грабительницы; они не жалят, а ускользают от опасности. Прежде только с ношами влетали, а вылетали пустые пчелы, теперь вылетают с ношами. Пчеловод открывает нижнюю колодезню и вглядывается в нижнюю часть улья. Вместо прежде висевших до уза (нижнего дна) черных, усмиренных трудом плетей сочных пчел, держащих за ноги друг друга и с непрерывным шепотом труда тянущих вощину, — сонные, ссохшиеся пчелы в разные стороны бредут рассеянно по дну и стенкам улья. Вместо чисто залепленного клеем и сметенного веерами крыльев пола на дне лежат крошки вощин, испражнения пчел, полумертвые, чуть шевелящие ножками и совершенно мертвые, неприбранные пчелы.
Пчеловод открывает верхнюю колодезню и осматривает голову улья. Вместо сплошных рядов пчел, облепивших все промежутки сотов и греющих детву, он видит искусную, сложную работу сотов, но уже не в том виде девственности, в котором она бывала прежде. Все запущено и загажено. Грабительницы — черные пчелы — шныряют быстро и украдисто по работам; свои пчелы, ссохшиеся, короткие, вялые, как будто старые, медленно бродят, никому не мешая, ничего не желая и потеряв сознание жизни. Трутни, шершни, шмели, бабочки бестолково стучатся на лету о стенки улья. Кое-где между вощинами с мертвыми детьми и медом изредка слышится с разных сторон сердитое брюзжание; где-нибудь две пчелы, по старой привычке и памяти очищая гнездо улья, старательно, сверх сил, тащат прочь мертвую пчелу или шмеля, сами не зная, для чего они это делают. В другом углу другие две старые пчелы лениво дерутся, или чистятся, или кормят одна другую, сами не зная, враждебно или дружелюбно они это делают. В третьем месте толпа пчел, давя друг друга, нападает на какую-нибудь жертву и бьет и душит ее. И ослабевшая или убитая пчела медленно, легко, как пух, спадает сверху в кучу трупов. Пчеловод разворачивает две средние вощины, чтобы видеть гнездо. Вместо прежних сплошных черных кругов спинка с спинкой сидящих тысяч пчел и блюдущих высшие тайны родного дела, он видит сотни унылых, полуживых и заснувших остовов пчел. Они почти все умерли, сами не зная этого, сидя на святыне, которую они блюли и которой уже нет больше. От них пахнет гнилью и смертью. Только некоторые из них шевелятся, поднимаются, вяло летят и садятся на руку врагу, не в силах умереть, жаля его, — остальные, мертвые, как рыбья чешуя, легко сыплются вниз. Пчеловод закрывает колодезню, отмечает мелом колодку и, выбрав время, выламывает и выжигает ее.
Так пуста была Москва, когда Наполеон, усталый, беспокойный и нахмуренный, ходил взад и вперед у Камерколлежского вала, ожидая того хотя внешнего, но необходимого, по его понятиям, соблюдения приличий, — депутации.
В разных углах Москвы только бессмысленно еще шевелились люди, соблюдая старые привычки и не понимая того, что они делали.
Когда Наполеону с должной осторожностью было объявлено, что Москва пуста, он сердито взглянул на доносившего об этом и, отвернувшись, продолжал ходить молча.
— Подать экипаж, — сказал он. Он сел в карету рядом с дежурным адъютантом и поехал в предместье,
— «Moscou déserte. Quel événement invraisemblable!»[1] — говорил он сам с собой.
Он не поехал в город, а остановился на постоялом дворе Дорогомиловского предместья.
Le coup de théâtre avait raté.[2]