Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори томВойна и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
II
Едно от най-осезателните и изгодни отстъпления от тъй наречените правила на войната е дейността на разпръснати хора срещу хора, които се притискат на купчина. Такъв род дейност винаги се проявява във война, която приема народен характер. Тая дейност се състои в това, че вместо множество да се опълчва срещу множество, хората се пръскат поотделно, нападат поединично и веднага побягват, щом ги нападнат с по-големи сили, а после, при сгоден случай, отново нападат. Това правеха герилясите в Испания; това правеха планинците в Кавказ, това правеха русите в 1812 година.
Нарекоха тоя род война партизанска и смятаха, че като я наричат така, обясняват значението й. Всъщност тоя род война не само не може да се подведе под никакви правила, но е съвсем противоположна на известното и признато за непогрешимо тактическо правило. Това правило казва, че атакуващият трябва да съсредоточи войските си, та в момента на боя да бъде по-силен от противника си.
Партизанската война (винаги успешна, както показва историята) е съвсем противна на това правило.
Това противоречие произлиза от туй, че военната наука смята силата на войските равна на броя им. Военната наука казва, че колкото войската е повече, толкова и силата е по-голяма. Les gros bataillons ont toujours raison.[1]
Като казва това, военната наука прилича на оная механика, която, разглеждайки силите само по отношение на техните маси, би казала, че силите са равни или неравни помежду си, защото масите им са равни или неравни.
Силата (количеството на движението) е равна на масата, умножена по скоростта.
Във военната област силата на войските е равна на масата, умножена по нещо друго, с някакво неизвестно x.
Военната наука, която вижда в историята безброй примери, че масата на войските не съвпада със силата и че малки отряди побеждават големи, смътно признава съществуването на тоя неизвестен множител и се мъчи да го открие ту в геометричното построяване, ту във въоръжението, ту — най-обикновено — в гениалността на пълководците. Но когато се опитат всички тия значения на множителя, резултатите не се съгласуват с историческите факти.
А пък достатъчно е само да се откажем от това — в угода на героите — невярно схващане за ефикасността на разпоредбите на висшите власти през време на война — и ще намерим тоя неизвестен x.
Тоя x е духът на войската, тоест по-голямото или по-малко желание на всички хора, които съставляват войската, да се бият и да се излагат на опасност, съвсем независимо дали се бият под командуване на гении или не на гении, дали на две или на три линии и дали със суровици или с пушки, които стрелят тридесет пъти в минута. Ония хора, който имат най-голямо желание да се бият, винаги сами ще се поставят в най-изгодните условия за бой.
Духът на войската, умножен по масата, дава силата. Да се определи и изрази значението на духа на войската, на тоя неизвестен множител, е задача на науката.
Тая задача е разрешима само когато престанем да поставяме произволно вместо значението на напълно неизвестното x ония условия, при които се проявява силата, например: разпоредбите на пълководеца, въоръжението и т.н., които са били приети за множител, а да признаем това неизвестно в неговата цялост, тоест като по-голямо или по-малко желание за бой и за излагане себе си на опасност. Само тогава, изразявайки с уравнения известни исторически факти, може от сравняването на относителното значение на това неизвестно да се надяваме да определим самото неизвестно.
Десет души, или батальони, или дивизии, сражавайки се с петнадесет души, или батальони, или дивизии, са победили петнадесетте, тоест убили и взели в плен всички без остатък, а самите са загубили четири; значи, унищожени са от едната страна четири, а от другата петнадесет. Следователно четирите са били равни на петнадесетте и следователно 4_x_ = 15_y_. Следователно x:_y_ = 15:4. Това уравнение не определя неизвестното, но дава отношението между двете неизвестни. И като се подведат в такива уравнения различно взети исторически единици (сражения, кампании, периоди на войни), получават се редица числа, в които трябва да има и могат да се открият закони.
Тактическото правило, че при настъпление трябва да се действува масово, а при отстъпление разпръснато, несъзнателно потвърждаваха истината, че силата на войската зависи от духа й. За да водиш хора срещу гюллетата, потребна е и по-голяма дисциплина, която се постига само чрез вътрешно движение на масите, отколкото да се отбраняваш от нападателите. Но това правило, при което се изпуска пред вид духът на войската, непрестанно излиза невярно и особено поразително противоречи на действителността там, дето се явява силен подем или упадък в духа на войската — т.е. във всички народни войни.
Отстъпвайки в 1812 година, французите, макар че според тактиката бяха длъжни да се защищават поотделно, се събират накуп, защото духът на войската толкова е паднал, че само масата задържа войската в едно. Русите, напротив, според тактиката би трябвало да нападат с маси, но в действителност се раздробяват, защото духът е толкова подигнат, че отделните лица без заповед нападат французите и нямат нужда от принуда, за да се излагат на труд и опасности.
Глава II
Одним из самых осязательных и выгодных отступлений от так называемых правил войны есть действие разрозненных людей против людей, жмущихся в кучу. Такого рода действия всегда проявляются в войне, принимающей народный характер. Действия эти состоят в том, что, вместо того чтобы становиться толпой против толпы, люди расходятся врозь, нападают поодиночке и тотчас же бегут, когда на них нападают большими силами, а потом опять нападают, когда представляется случай. Это делали гверильясы в Испании; это делали горцы на Кавказе; это делали русские в 1812-м году.
Войну такого рода назвали партизанскою и полагали, что, назвав ее так, объяснили ее значение. Между тем такого рода война не только не подходит ни под какие правила, но прямо противоположна известному и признанному за непогрешимое тактическому правилу. Правило это говорит, что атакующий должен сосредоточивать свои войска с тем, чтобы в момент боя быть сильнее противника.
Партизанская война (всегда успешная, как показывает история) прямо противуположна этому правилу.
Противоречие это происходит оттого, что военная наука принимает силу войск тождественною с их числительностию. Военная наука говорит, что чем больше войска, тем больше силы. Les gros bataillons ont toujours raison.[1]
Говоря это, военная наука подобна той механике, которая, основываясь на рассмотрении сил только по отношению к их массам, сказала бы, что силы равны или не равны между собою, потому что равны или не равны их массы.
Сила (количество движения) есть произведение из массы на скорость.
В военном деле сила войска есть также произведение из массы на что-то такое, на какое-то неизвестное х.
Военная наука, видя в истории бесчисленное количество примеров того, что масса войск не совпадает с силой, что малые отряды побеждают большие, смутно признает существование этого неизвестного множителя и старается отыскать его то в геометрическом построении, то в вооружении, то — самое обыкновенное — в гениальности полководцев. Но подстановление всех этих значений множителя не доставляет результатов, согласных с историческими фактами.
А между тем стоит только отрешиться от установившегося, в угоду героям, ложного взгляда на действительность распоряжений высших властей во время войны для того, чтобы отыскать этот неизвестный х.
Х этот есть дух войска, то есть большее или меньшее желание драться и подвергать себя опасностям всех людей, составляющих войско, совершенно независимо от того, дерутся ли люди под командой гениев или не гениев, в трех или двух линиях, дубинами или ружьями, стреляющими тридцать раз в минуту. Люди, имеющие наибольшее желание драться, всегда поставят себя и в наивыгоднейшие условия для драки.
Дух войска — есть множитель на массу, дающий произведение силы. Определить и выразить значение духа войска, этого неизвестного множителя, есть задача науки.
Задача эта возможна только тогда, когда мы перестанем произвольно подставлять вместо значения всего неизвестного Х те условия, при которых проявляется сила, как-то: распоряжения полководца, вооружение и т. д., принимая их за значение множителя, а признаем это неизвестное во всей его цельности, то есть как большее или меньшее желание драться и подвергать себя опасности. Тогда только, выражая уравнениями известные исторические факты, из сравнения относительного значения этого неизвестного можно надеяться на определение самого неизвестного.
Десять человек, батальонов или дивизий, сражаясь с пятнадцатью человеками, батальонами или дивизиями, победили пятнадцать, то есть убили и забрали в плен всех без остатка и сами потеряли четыре; стало быть, уничтожились с одной стороны четыре, с другой стороны пятнадцать. Следовательно, четыре были равны пятнадцати, и, следовательно, 4x=15у. Следовательно, x:y=15:4. Уравнение это не дает значения неизвестного, но оно дает отношение между двумя неизвестными. И из подведения под таковые уравнения исторических различно взятых единиц (сражений, кампаний, периодов войн) получатся ряды чисел, в которых должны существовать и могут быть открыты законы.
Тактическое правило о том, что надо действовать массами при наступлении и разрозненно при отступлении, бессознательно подтверждает только ту истину, что сила войска зависит от его духа. Для того чтобы вести людей под ядра, нужно больше дисциплины, достигаемой только движением в массах, чем для того, чтобы отбиваться от нападающих. Но правило это, при котором упускается из вида дух войска, беспрестанно оказывается неверным и в особенности поразительно противоречит действительности там, где является сильный подъем или упадок духа войска, — во всех народных войнах.
Французы, отступая в 1812-м году, хотя и должны бы защищаться отдельно, по тактике, жмутся в кучу, потому что дух войска упал так, что только масса сдерживает войско вместе. Русские, напротив, по тактике должны бы были нападать массой, на деле же раздробляются, потому что дух поднят так, что отдельные лица бьют без приказания французов и не нуждаются в принуждении для того, чтобы подвергать себя трудам и опасностям.