Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 81 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Метаданни

Данни

Година
–1869 (Обществено достояние)
Език
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

История

  1. — Добавяне

III

Основният, същественият смисъл на европейските събития в началото на сегашното столетие е военното движение на масите на европейските народи от запад към изток и сетне от изток към запад. Започна се с движението от запад към изток. За да могат западните народи да извършат военното движение до Москва, което извършиха, необходимо бе: 1. Да се подредят във военна група от такава големина, която би била в състояние да издържи сблъскване с военната група на изтока; 2. Да се откажат от всички установени вече завети и навици и 3. Извършвайки войнственото си движение, да имат за вожд човек, който би могъл и за себе си, и за тях да оправдае измамите, грабежите и убийствата, които ще се извършат през това движение.

И като се почне с Френската революция, разрушава се старата, недостатъчно голяма група; унищожават се старите навици и завети; стъпка по стъпка се създава група с нови размери, нови навици и завети и се приготвя човекът, който трябва да стои начело на бъдещото движение и да понесе върху си цялата отговорност за онова, което ще се извършва.

Човек без убеждения, без навици, без минало, без име, дори не французин, се промъква сякаш по най-странни случайности между всички партии, които раздвижват Франция, и без да се присъедини към нито една от тях, се издига на видно място.

Невежеството на другарите му, слабостта и нищожността на противниците му, искреността в лъжата и блестящата и самоуверена ограниченост на тоя, човек го издигат начело на армията. Бляскавият състав на войниците от армията в Италия, нежеланието на противниците да се бият, детинската дързост и самоувереност му спечелват военна слава. Безброй тъй наречени случайности го придружават навред. Немилостта, в която изпада пред френските властници, му донася полза. Опитите му да промени предназначения му път не успяват: не го приемат на служба в Русия и не сполучва да бъде назначен в Турция. През войната в Италия той няколко пъти е пред гибел и всеки път се спасява по неочакван начин. Руските войски, тъкмо тия, които могат да унищожат славата му, не навлизат, по разни дипломатически съображения, в Европа, докато той е там.

След връщането си от Италия той намира правителството в Париж в такъв процес на разложение, в който ония, които попадат в това правителство, неизбежно се заличават и унищожават. И изходът за него от това опасно положение се явява сам по себе си в безсмислената и безпричинна експедиция в Африка, Отново го придружават същите тъй наречени случайности. Непристъпната Малта се предава без ни един изстрел; най-непредпазливите нареждания се увенчават с успех. Неприятелският флот, който по-късно няма да пропусне и една лодка, пропуска цяла армия. В Африка се извършват цяла редица злодеяния над почти безоръжните жители. И хората, които вършат тия злодеяния, и особено техният ръководител уверяват себе си, че това е прекрасно, че това е слава, че това прилича на Цезар и на Александър Македонски и че това е хубаво.

Идеалът за слава и величие, който се състои в това не само да не смяташ за лошо нищо от онова, което вършиш, но да се гордееш с всяко престъпление, като му приписваш неразбираемо свръхестествено значение, този идеал, който трябваше да ръководи тоя човек и свързаните с него хора, се създава, на пълна свобода в Африка. Всичко, каквото прави той сполучва. Чумата не го заразява; жестокостта да се убиват пленниците не му се вменява във вина. Детски непредпазливото, безпричинно и неблагородно негово заминаване от Африка, след като е изоставил другарите си в беда, му се смята за заслуга и неприятелският флот отново го пропуска. В това време, когато, вече съвсем опиянен от щастливо извършените престъпления и готов за ролята си, той пристига без всякаква цел в Париж, онова разложение на републиканското правителство, което преди година можеше да го погуби, стига до крайна степен и неговото присъствие, присъствието на човек, несвързан с партиите, сега може само да го издигне.

Той няма никакъв план; той се страхува от всичко; но партиите се вкопчват в него и искат неговото участие.

Само той със своя създаден в Италия и Египет идеал за слава и величие, със своето безумие на самообожаване, със своята дързост за престъпление, със своята искреност в лъжата — само той може да оправдае онова, което има да става.

Той е потребен за мястото, което го очаква, и затуй почти независимо от волята му, въпреки нерешителността му, въпреки липсата на план и всичките грешки, които прави, той се вплита в заговора, който има за цел да завземе властта, и заговорът се увенчава с успех.

Вкарват го в заседанието на управниците. Изплашен, той иска да бяга, като се смята загубен; преструва се, че пада в несвяст, приказва безсмислени неща, които би трябвало да го погубят. Но управниците на Франция, по-рано съобразителни й горди, сега, чувствувайки, че ролята им е изиграна, са смутени повече от него, казват не тия думи, които би трябвало да кажат, за да запазят властта си и да го погубят.

Случайността, милионите случайност и му дават власт и всички хора, които сякаш са се сговорили, съдействуват за утвърдяването на тая власт. Случайности създават характерите на тогавашните френски управници, които му се подчиняват; случайности създават характера на Павел I, който признава неговата власт; случайност създава заговора срещу него, който не само не му наврежда, но затвърдява властта му. Случайност изпраща в ръцете му Енгиенския херцог и го накарва неволно да го убие и с това, по-силно от всички други, средства, убеждава тълпата, че той има правото, тъй като има силата. Случайността прави той да напрегне всички сили за експедиция в Англия, която очевидно би го погубила, и никога да не изпълни намерението си, а без да има намерение да нападне Мак с австрийците, които се предават без бой. Случайността и гениалността му дават победата при Аустерлиц и случайно всички хора, не само французи, но и цяла Европа, с изключение на Англия, която няма да участвува в предстоящите събития, всички хора, въпреки по-раншния си ужас и отвращение от неговите престъпления, сега признават властта му, името, което си е дал, и неговия идеал за величие и слава, който изглежда на всички като нещо прекрасно, и разумно.

Сякаш за да се проверят и да се приготвят за предстоящото движение, силите на Запада на няколко пъти в 1805, 6-а, 7-а и 9-а година се устремяват на изток, като все повече укрепват и се увеличават. В 1811 година група хора, образувана във Франция, се слива със срединните народи в една грамадна група. Колкото повече се увеличава групата, толкова повече нараства силата за оправдаване на човека, който е начело на движението й. В десетгодишния подготвителен период от времето, което предхожда голямото движение, тоя човек се сближава с всички короновани лица в Европа. Разобличените световни властници не могат да противопоставят никакъв разумен идеал на Наполеоновия идеал за слава и величие, който няма смисъл. Един през друг те се стремят да му покажат нищожеството си. Пруският крал изпраща жена си да търси благоволението на великия човек; императорът на Австрия смята, за благосклонност, че тоя човек приема в леглото си царската дъщеря, папата, пазител на светинята на народите, служи с религията си за въздигането на великия човек. Самият Наполеон не се готви толкова за изпълнението на ролята си, колкото всичко, което го обкръжава, го приготвя да приеме върху си цялата отговорност за онова, което става и има да става. Няма постъпка, няма злодеяние или дребна измама, която той да е извършил и която веднага да не се е преобразила чрез устата на окръжаващите го във велико деяние. Най-хубавият празник, който могат да измислят германците за него, е празнуването на Йена и Ауерщет. Не само че той е велик — велики са и неговите прадеди, братя, доведени деца и зетьове. Всичко става така, че да го лиши от последната сила на разума и да го приготви за неговата страшна роля. И когато той е готов, готови са и силите.

Нашествието се стреми на изток, стига до крайната цел — Москва. Столицата е превзета; руската войска е повече унищожена, отколкото някога са били унищожени неприятелските войски в предишните войни — от Аустерлиц до Ваграм. Но изведнъж, вместо ония случайности и оная гениалност, които тъй последователно го водеха досега чрез непрекъсната верига от успехи до предназначената цел, явяват се безброй обратни случайности — от хремата в Бородино до мразовете и искрата, която запали Москва; и вместо гениалност се появяват глупост и подлост, подобни на които никога не е имало.

Нашествието бяга, връща се назад, отново бяга и всички случайности сега са вече постоянно не за, а против него.

Извършва се обратно движение от изток към запад, което изключително прилича на предходното движение от запад към изток. Същите опити за движение от изток към запад в 1805, 1807, 1809 година предхождат голямото движение; същото съединение в група от грамадни размери; същото присъединяване на срединните народи към движението; същото колебание по средата на пътя й същото ускоряване на бързината, колкото повече се приближават до целта.

Париж — крайната цел е достигната. Наполеоновото правителство и войска са унищожени. Самият Наполеон няма вече значение; всичките негови действия очевидно са жалки и гнусни; но пак става необяснима случайност: съюзниците мразят Наполеон, в когото виждат причината на бедствията си; лишен от силата и властта си, уличен в злодеяния и коварства, той би трябвало да им се вижда такъв, какъвто им се бе струвал преди десет години и една година по-късно — като разбойник извън закона. Но по някаква странна случайност никой не вижда това. Ролята му още не е свършена. Човекът, когото десет години преди това и една година по-късно смятаха за разбойник вън от закона, изпращат на остров на две крачки от Франция, който му се дава като владение — с гвардията и с милиони, които му се плащат за нещо си.

Глава III

Основной, существенный смысл европейских событий начала нынешнего столетия есть воинственное движение масс европейских народов с запада на восток и потом с востока на запад. Первым зачинщиком этого движения было движение с запада на восток. Для того чтобы народы запада могли совершить то воинственное движение до Москвы, которое они совершили, необходимо было: 1) чтобы они сложились в воинственную группу такой величины, которая была бы в состоянии вынести столкновение с воинственной группой востока; 2) чтобы они отрешились от всех установившихся преданий и привычек и 3) чтобы, совершая свое воинственное движение, они имели во главе своей человека, который, и для себя и для них, мог бы оправдывать имеющие совершиться обманы, грабежи и убийства, которые сопутствовали этому движению.

И начиная с французской революции разрушается старая, недостаточно великая группа; уничтожаются старые привычки и предания; вырабатываются, шаг за шагом, группа новых размеров, новые привычки и предания, и приготовляется тот человек, который должен стоять во главе будущего движения и нести на себе всю ответственность имеющего совершиться.

Человек без убеждений, без привычек, без преданий, без имени, даже не француз, самыми, кажется, странными случайностями продвигается между всеми волнующими Францию партиями и, не приставая ни к одной из них, выносится на заметное место.

Невежество сотоварищей, слабость и ничтожество противников, искренность лжи и блестящая и самоуверенная ограниченность этого человека выдвигают его во главу армии. Блестящий состав солдат итальянской армии, нежелание драться противников, ребяческая дерзость и самоуверенность приобретают ему военную славу. Бесчисленное количество так называемых случайностей сопутствует ему везде. Немилость, в которую он впадает у правителей Франции, служит ему в пользу. Попытки его изменить предназначенный ему путь не удаются: его не принимают на службу в Россию, и не удается ему определение в Турцию. Во время войн в Италии он несколько раз находится на краю гибели и всякий раз спасается неожиданным образом. Русские войска, те самые, которые могут разрушить его славу, по разным дипломатическим соображениям, не вступают в Европу до тех пор, пока он там.

По возвращении из Италии он находит правительство в Париже в том процессе разложения, в котором люди, попадающие в это правительство, неизбежно стираются и уничтожаются. И сам собой для него является выход из этого опасного положения, состоящий в бессмысленной, беспричинной экспедиции в Африку. Опять те же так называемые случайности сопутствуют ему. Неприступная Мальта сдается без выстрела; самые неосторожные распоряжения увенчиваются успехом. Неприятельский флот, который не пропустит после ни одной лодки, пропускает целую армию. В Африке над безоружными почти жителями совершается целый ряд злодеяний. И люди, совершающие злодеяния эти, и в особенности их руководитель, уверяют себя, что это прекрасно, что это слава, что это похоже на Кесаря и Александра Македонского и что это хорошо.

Тот идеал славы и величия, состоящий в том, чтобы не только ничего не считать для себя дурным, но гордиться всяким своим преступлением, приписывая ему непонятное сверхъестественное значение, — этот идеал, долженствующий руководить этим человеком и связанными с ним людьми, на просторе вырабатывается в Африке. Все, что он ни делает, удается ему. Чума не пристает к нему. Жестокость убийства пленных не ставится ему в вину. Ребячески неосторожный, беспричинный и неблагородный отъезд его из Африки, от товарищей в беде, ставится ему в заслугу, и опять неприятельский флот два раза упускает его. В то время как он, уже совершенно одурманенный совершенными им счастливыми преступлениями, готовый для своей роли, без всякой цели приезжает в Париж, то разложение республиканского правительства, которое могло погубить его год тому назад, теперь дошло до крайней степени, и присутствие его, свежего от партий человека, теперь только может возвысить его.

Он не имеет никакого плана; он всего боится; но партии ухватываются за него и требуют его участия.

Он один, с своим выработанным в Италии и Египте идеалом славы и величия, с своим безумием самообожания, с своею дерзостью преступлений, с своею искренностью лжи, — он один может оправдать то, что имеет совершиться.

Он нужен для того места, которое ожидает его, и потому, почти независимо от его воли и несмотря на его нерешительность, на отсутствие плана, на все ошибки, которые он делает, он втягивается в заговор, имеющий целью овладение властью, и заговор увенчивается успехом.

Его вталкивают в заседание правителей. Испуганный, он хочет бежать, считая себя погибшим; притворяется, что падает в обморок; говорит бессмысленные вещи, которые должны бы погубить его. Но правители Франции, прежде сметливые и гордые, теперь, чувствуя, что роль их сыграна, смущены еще более, чем он, говорят не те слова, которые им нужно бы было говорить, для того чтоб удержать власть и погубить его.

Случайность, миллионы случайностей дают ему власть, и все люди, как бы сговорившись, содействуют утверждению этой власти. Случайности делают характеры тогдашних правителей Франции, подчиняющимися ему; случайности делают характер Павла I, признающего его власть; случайность делает против него заговор, не только не вредящий ему, но утверждающий его власть. Случайность посылает ему в руки Энгиенского и нечаянно заставляет его убить, тем самым, сильнее всех других средств, убеждая толпу, что он имеет право, так как он имеет силу. Случайность делает то, что он напрягает все силы на экспедицию в Англию, которая, очевидно, погубила бы его, и никогда не исполняет этого намерения, а нечаянно нападает на Мака с австрийцами, которые сдаются без сражения. Случайность и гениальность дают ему победу под Аустерлицем, и случайно все люди, не только французы, но и вся Европа, за исключением Англии, которая и не примет участия в имеющих совершиться событиях, все люди, несмотря на прежний ужас и отвращение к его преступлениям, теперь признают за ним его власть, название, которое он себе дал, и его идеал величия и славы, который кажется всем чем-то прекрасным и разумным.

Как бы примериваясь и приготовляясь к предстоящему движению, силы запада несколько раз в 1805-м, 6-м, 7-м, 9-м году стремятся на восток, крепчая и нарастая. В 1811-м году группа людей, сложившаяся во Франции, сливается в одну огромную группу с серединными народами. Вместе с увеличивающейся группой людей дальше развивается сила оправдания человека, стоящего во главе движения. В десятилетний приготовительный период времени, предшествующий большому движению, человек этот сводится со всеми коронованными лицами Европы. Разоблаченные владыки мира не могут противопоставить наполеоновскому идеалу славы и величия, не имеющего смысла, никакого разумного идеала. Один перед другим, они стремятся показать ему свое ничтожество. Король прусский посылает свою жену заискивать милости великого человека; император Австрии считает за милость то, что человек этот принимает в свое ложе дочь кесарей; папа, блюститель святыни народов, служит своей религией возвышению великого человека. Не столько сам Наполеон приготовляет себя для исполнения своей роли, сколько все окружающее готовит его к принятию на себя всей ответственности того, что совершается и имеет совершиться. Нет поступка, нет злодеяния или мелочного обмана, который бы он совершил и который тотчас же в устах его окружающих не отразился бы в форме великого деяния. Лучший праздник, который могут придумать для него германцы, — это празднование Иены и Ауерштета. Не только он велик, но велики его предки, его братья, его пасынки, зятья. Все совершается для того, чтобы лишить его последней силы разума и приготовить к его страшной роли. И когда он готов, готовы и силы.

Нашествие стремится на восток, достигает конечной цели — Москвы. Столица взята; русское войско более уничтожено, чем когда-нибудь были уничтожены неприятельские войска в прежних войнах от Аустерлица до Ваграма. Но вдруг вместо тех случайностей и гениальности, которые так последовательно вели его до сих пор непрерывным рядом успехов к предназначенной цели, является бесчисленное количество обратных случайностей, от насморка в Бородине до морозов и искры, зажегшей Москву; и вместо гениальности являются глупость и подлость, не имеющие примеров.

Нашествие бежит, возвращается назад, опять бежит, и все случайности постоянно теперь уже не за, а против него.

Совершается противодвижение с востока на запад с замечательным сходством с предшествовавшим движением с запада на восток. Те же попытки движения с востока на запад в 1805 — 1807 — 1809 годах предшествуют большому движению; то же сцепление и группу огромных размеров; то же приставание серединных народов к движению; то же колебание в середине пути и та же быстрота по мере приближения к цели.

Париж — крайняя цель достигнута. Наполеоновское правительство и войска разрушены. Сам Наполеон не имеет больше смысла; все действия его очевидно жалки и гадки; но опять совершается необъяснимая случайность: союзники ненавидят Наполеона, в котором они видят причину своих бедствий; лишенный силы и власти, изобличенный в злодействах и коварствах, он бы должен был представляться им таким, каким он представлялся им десять лет тому назад и год после, — разбойником вне закона. Но по какой-то странной случайности никто не видит этого. Роль его еще не кончена. Человека, которого десять лет тому назад и год после считали разбойником вне закона, посылают в два дня переезда от Франции на остров, отдаваемый ему во владение с гвардией и миллионами, которые платят ему за что-то.