Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
XVII
Действията на руските и френските войски през време на обратната кампания от Москва до Неман приличат на криеница, когато на двама играчи завързват очите и единият от време на време подрънква със звънче, за да се обади на другия, който иска да го хване. Отначало оня, когото гонят, за да го хванат, дрънка със звънчето, без да се страхува от неприятеля, но когато види, че е зле, мъчи се да върви безшумно, бяга от врага си и често пъти, като смята, че е избягал, пада право в ръцете му.
Наполеоновите войски отначало се обаждаха — това беше през първия период на движението им по Калужкия път, но по-късно, когато излязоха на Смоленския път, почнаха да бягат, като затискаха с ръка езичето на звънчето, и често пъти, смятайки, че се отдалечават — натъкваха се право на русите.
При бързия бяг на французите и на русите подире им и при изтощените от това коне главното средство да се узнае поне приблизително положението, в което се намира неприятелят — кавалерийските разезди, — не съществуваше. Освен това поради честите и бързи промени в положението на двете армии дори да имаше някакви сведения, те не можеха да стигнат навреме. Ако на второ число от месеца дохождаше съобщение, че армията на неприятеля на първо число е била там и там, то на трето число, когато можеше да се предприеме нещо, тая армия беше направила вече два прехода и биваше в съвсем друго положение.
Едната армия бягаше, другата я гонеше. От Смоленск нататък французите имаха много и различни пътища; и би казал човек, че след като бяха престояли тук четири дни, французите биха могли да узнаят де е неприятелят, да измислят нещо изгодно за себе си и да предприемат нещо ново. Но след четиридневно спиране техните тълпи отново почнаха да бягат не вдясно, не вляво, но без всякакви маньоври и съображения — по стария, по най-лошия път, към Красное и Орша — по старата диря.
Очаквайки врага отзад, а не отпред, французите бягаха разточени и разделени едни от други на разстояние от двадесет и четири часа път. Пред всичките бягаше императорът, след това кралете, след тях херцозите. Руската армия, която смяташе, че Наполеон ще поеме вдясно, отвъд Днепър, което беше единствено разумното, зави също вдясно и излезе на шосето за Красное. И тук, както в играта на криеница, французите се натъкнаха на нашия авангард. Като видяха неочаквано врага, французите се объркаха, спряха се от неочаквана уплаха, но след това пак почнаха да бягат, изоставяйки другарите си, които вървяха след тях. Тук три дена минаваха под ударите на руските войски една по една отделните части на французите, отначало на вицекраля, след това на Даву, а след това на Ней. Всички се изоставяха един друг, зарязваха всичките си тежки обози, артилерията, половината от хората си и бягаха, като само нощно време избикаляха надясно в полукръг руските войски.
Ней, който се движеше последен, защото (въпреки нещастното си положение или пък тъкмо поради това искаше им се да набият прага, о който се бяха ударили) бе почнал да хвърля във въздуха стените на Смоленск, които не пречеха никому — та, като се движеше последен, Ней, бягайки с десетхилядния си корпус, пристигна в Орша при Наполеон само с хиляда души, като бе изоставил всичките си хора и всичките си топове, и мина Днепър нощем, промъквайки се крадешком през горите.
От Орша продължиха да бягат по-нататък по пътя за Вилна, като играеха все така на криеница с армията, която ги преследваше. На Березина пак, се объркаха, мнозина се удавиха, мнозина се предадоха, но ония, които можаха да се прехвърлят през реката, продължиха да бягат. Главният им началник облече шуба, качи се в шейна, препусна сам и остави другарите си. Който можа — замина също, който не можа — предаде се или умря.
Глава XVII
Действия русского и французского войск во время обратной кампании от Москвы и до Немана подобны игре в жмурки, когда двум играющим завязывают глаза и один изредка звонит колокольчиком, чтобы уведомить о себе ловящего. Сначала тот, кого ловят, звонит, не боясь неприятеля, но когда ему приходится плохо, он, стараясь неслышно идти, убегает от своего врага и часто, думая убежать, идет прямо к нему в руки.
Сначала наполеоновские войска еще давали о себе знать — это было в первый период движения по Калужской дороге, но потом, выбравшись на Смоленскую дорогу, они побежали, прижимая рукой язычок колокольчика, и часто, думая, что они уходят, набегали прямо на русских.
При быстроте бега французов и за ними русских и вследствие того изнурения лошадей, главное средство приблизительного узнавания положения, в котором находится неприятель, — разъезды кавалерии, — не существовало. Кроме того, вследствие частых и быстрых перемен положений обеих армий, сведения, какие и были, не могли поспевать вовремя. Если второго числа приходило известие о том, что армия неприятеля была там-то первого числа, то третьего числа, когда можно было предпринять что-нибудь, уже армия эта сделала два перехода и находилась совсем в другом положении.
Одна армия бежала, другая догоняла. От Смоленска французам предстояло много различных дорог; и, казалось бы, тут, простояв четыре дня, французы могли бы узнать, где неприятель, сообразить что-нибудь выгодное и предпринять что-нибудь новое. Но после четырехдневной остановки толпы их опять побежали не вправо, не влево, но, без всяких маневров и соображений, по старой, худшей дороге, на Красное и Оршу — по пробитому следу.
Ожидая врага сзади, а не спереди, французы бежали, растянувшись и разделившись друг от друга на двадцать четыре часа расстояния. Впереди всех бежал император, потом короли, потом герцоги. Русская армия, думая, что Наполеон возьмет вправо за Днепр, что было одно разумно, подалась тоже вправо и вышла на большую дорогу к Красному. И тут, как в игре в жмурки, французы наткнулись на наш авангард. Неожиданно увидав врага, французы смешались, приостановились от неожиданности испуга, но потом опять побежали, бросая своих сзади следовавших товарищей. Тут, как сквозь строй русских войск, проходили три дня, одна за одной, отдельные части французов, сначала вице-короля, потом Даву, потом Нея. Все они побросали друг друга, побросали все свои тяжести, артиллерию, половину народа и убегали, только по ночам справа полукругами обходя русских.
Ней, шедший последним (потому что, несмотря на несчастное их положение или именно вследствие его, им хотелось побить тот пол, который ушиб их, он занялся взрыванием никому не мешавших стен Смоленска), — шедший последним, Ней, с своим десятитысячным корпусом, прибежал в Оршу к Наполеону только с тысячью человеками, побросав и всех людей, и все пушки и ночью, украдучись, пробравшись лесом через Днепр.
От Орши побежали дальше по дороге к Вильно, точно так же играя в жмурки с преследующей армией. На Березине опять замешались, многие потонули, многие сдались, но те, которые перебрались через реку, побежали дальше. Главный начальник их надел шубу и, сев в сани, поскакал один, оставив своих товарищей. Кто мог — уехал тоже, кто не мог — сдался или умер.