Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 81 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Метаданни

Данни

Година
–1869 (Обществено достояние)
Език
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

История

  1. — Добавяне

V

Даву беше Аракчеев на император Наполеон — Аракчеев не страхливец, но също така точен, жесток и неспособен да изразява предаността си иначе освен с жестокост.

В механизма на държавния, организъм тия хора са необходими, както в организма на природата са необходими вълците, и те винаги съществуват, винаги се явяват и се държат, колкото и несъобразно да изглежда тяхното присъствие и близост до главата на правителството. Само с тая необходимост може да се обясни как можеше жестокият необразован, непридворен Аракчеев, който лично изскубваше мустаците на гренадирите и поради слабите си нерви не понасяше опасността, да има такава власт при рицарски-благородния и нежен характер на Александър.

Балашов завари маршал Даву в сайванта на селска къща, седнал на буре и зает с писмена работа (той проверяваше сметки). Адютантът бе застанал до него. Можеше да се намери по-хубаво помещение, но маршал Даву беше от ония хора, които нарочно се поставят в най-мрачни условия на живот, за да имат право да бъдат мрачни. По същата причина те са винаги припряно и упорито заети. „Де може да се мисли за щастливата страна на човешкия живот, когато, както виждате, аз съм седнал на буре в мръсен сайвант и работя“ — искаше да каже изражението на лицето му. Главното удоволствие и нужда на тия хора е, като видят оживление в живота, да хвърлят в очите на това оживление своята мрачна, упорита дейност. Това удоволствие си направи Даву, когато доведоха при него Балашов. Когато руският генерал влезе, той още по се вдълбочи в работата си и като погледна през очилата оживеното под влияние на прекрасното утро и от разговора с Мюра лице на Балашов, не стана, дори не помръдна, а още повече се навъси и злобно се усмихна.

Като съзря по лицето на Балашов произведеното от това държане неприятно впечатление, Даву дигна глава и го попита студено какво иска.

Предполагайки, че такъв прием може да му бъде направен само защото Даву не знае, че той е генерал-адютант на император Александър и дори негов представител пред Наполеон, Балашов побърза да му каже званието и мисията си. Противно на очакването на Балашов, след като го изслуша, Даву стана още по-суров и груб.

— Де е пакетът ви? — каза той. — Donnez-le moi, je l’enverrai a l’Empereur.[1]

Балашов каза, че има заповед да предаде лично пакета на императора.

— Заповедите на вашия император се изпълняват във вашата армия, а тук — каза Даву — вие трябва да правите това, което ви казват.

И сякаш за да накара руския генерал да почувствува още по-силно зависимостта си от грубата сила, Даву изпрати адютанта си да повика дежурния.

Балашов извади пакета, в който бе писмото на царя, и го сложи, на масата (масата беше врата с откъснати панти, които стърчаха, сложена върху две бурета). Даву взе плика и прочете надписа.

— Вие имате пълно право да ми оказвате или не уважение — каза Балашов. — Но позволете ми да ви кажа, че аз имам честта да нося званието генерал-адютант на негово величество…

Даву го погледна мълчаливо и известно вълнение и смущение, които се изписаха по лицето на Балашов, очевидно му доставиха удоволствие.

— Ще ви се окаже уважението, на което имате право — рече той, сложи плика в джоба си и излезе от сайванта.

След една минута влезе адютантът на маршала, господин дьо Кастре, и заведе Балашов в приготвеното за него помещение.

Тоя ден Балашов обядва в сайванта с маршала на същата дъска върху буретата.

На другия ден Даву излезе рано сутринта и като повика Балашов, внушително му каза, че го моли да остане тук, да върви заедно с багажа, ако получат заповед за това, и да не разговаря с никого другиго освен с господин дьо Кастре.

След четиридневно уединение, отегчение, съзнание, че е в положение на подчинен и на нищожество, особено чувствително след оная среда на могъщество, в която доскоро беше, след няколко прехода заедно с багажа на маршала и с френските войски, които заемаха цялата местност, Балашов бе закаран във Вилна, заета сега от французите, през същата застава, от която преди четири дни бе излязъл.

На другия ден императорският камерхер monsieur de Turenne дойде при Балашов и му предаде желанието на императора Наполеон да го удостои с аудиенция.

Преди четири дни пред същата къща, към която сега водеха Балашов, стояха часовои от Преображенския полк, а сега стояха двама френски гренадири с разтворени на гърдите сини мундири и с рунтави калпаци, конвой от хусари и улани и бляскава свита адютанти, пажове и генерали, които очакваха излизането на Наполеон около яздитния му кон и мамелюка Рустан, застанали до входната площадка. Наполеон прие Балашов в същата къща във Вилна, от която го бе изпратил Александър.

Бележки

[1] Дайте ми го, аз ще го изпратя на императора.

Глава V

Даву был Аракчеев императора Наполеона — Аракчеев не трус, но столь же исправный, жестокий и не умеющий выражать свою преданность иначе как жестокостью.

В механизме государственного организма нужны эти люди, как нужны волки в организме природы, и они всегда есть, всегда являются и держатся, как ни несообразно кажется их присутствие и близость к главе правительства. Только этой необходимостью можно объяснить то, как мог жестокий, лично выдиравший усы гренадерам и не могший по слабости нерв переносить опасность, необразованный, непридворный Аракчеев держаться в такой силе при рыцарски-благородном и нежном характере Александра.

Балашев застал маршала Даву в сарае крестьянской избы, сидящего на бочонке и занятого письменными работами (он поверял счеты). Адъютант стоял подле него. Возможно было найти лучшее помещение, но маршал Даву был один из тех людей, которые нарочно ставят себя в самые мрачные условия жизни, для того чтобы иметь право быть мрачными. Они для того же всегда поспешно и упорно заняты. «Где тут думать о счастливой стороне человеческой жизни, когда, вы видите, я на бочке сижу в грязном сарае и работаю», — говорило выражение его лица. Главное удовольствие и потребность этих людей состоит в том, чтобы, встретив оживление жизни, бросить этому оживлению в глаза свою мрачную, упорную деятельность. Это удовольствие доставил себе Даву, когда к нему ввели Балашева. Он еще более углубился в свою работу, когда вошел русский генерал, и, взглянув через очки на оживленное, под впечатлением прекрасного утра и беседы с Мюратом, лицо Балашева, не встал, не пошевелился даже, а еще больше нахмурился и злобно усмехнулся.

Заметив на лице Балашева произведенное этим приемом неприятное впечатление, Даву поднял голову и холодно спросил, что ему нужно.

Предполагая, что такой прием мог быть сделан ему только потому, что Даву не знает, что он генерал-адъютант императора Александра и даже представитель его перед Наполеоном, Балашев поспешил сообщить свое звание и назначение. В противность ожидания его, Даву, выслушав Балашева, стал еще суровее и грубее.

— Где же ваш пакет? — сказал он. — Donnez-le moi, ije l’enverrai à l’Empereur.[1]

Балашев сказал, что он имеет приказание лично передать пакет самому императору.

— Приказания вашего императора исполняются в вашей армии, а здесь, — сказал Даву, — вы должны делать то, что вам говорят.

И как будто для того чтобы еще больше дать почувствовать русскому генералу его зависимость от грубой силы, Даву послал адъютанта за дежурным.

Балашев вынул пакет, заключавший письмо государя, и положил его на стол (стол, состоявший из двери, на которой торчали оторванные петли, положенной на два бочонка). Даву взял конверт и прочел надпись.

— Вы совершенно вправе оказывать или не оказывать мне уважение, — сказал Балашев. — Но позвольте вам заметить, что я имею честь носить звание генерал-адъютанта его величества…

Даву взглянул на него молча, и некоторое волнение и смущение, выразившиеся на лице Балашева, видимо, доставили ему удовольствие.

— Вам будет оказано должное, — сказал он и, положив конверт в карман, вышел из сарая.

Через минуту вошел адъютант маршала господин де Кастре и провел Балашева в приготовленное для него помещение.

Балашев обедал в этот день с маршалом в том же сарае, на той же доске на бочках.

На другой день Даву выехал рано утром и, пригласив к себе Балашева, внушительно сказал ему, что он просит его оставаться здесь, подвигаться вместе с багажами, ежели они будут иметь на то приказания, и не разговаривать ни с кем, кроме как с господином де Кастро.

После четырехдневного уединения, скуки, сознания подвластности и ничтожества, особенно ощутительного после той среды могущества, в которой он так недавно находился, после нескольких переходов вместе с багажами маршала, с французскими войсками, занимавшими всю местность, Балашев привезен был в Вильну, занятую теперь французами, в ту же заставу, на которой он выехал четыре дня тому назад.

На другой день императорский камергер, monsieur de Turenne, приехал к Балашеву и передал ему желание императора Наполеона удостоить его аудиенции.

Четыре дня тому назад у того дома, к которому подвезли Балашева, стояли Преображенского полка часовые, теперь же стояли два французских гренадера в раскрытых на груди синих мундирах и в мохнатых шапках, конвой гусаров и улан и блестящая свита адъютантов, пажей и генералов, ожидавших выхода Наполеона вокруг стоявшей у крыльца верховой лошади и его мамелюка Рустава. Наполеон принимал Балашева в том самом доме в Вильёе, из которого отправлял его Александр.

Бележки

[1] Дайте мне его, я пошлю императору