Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
V
Животът на народите не може да се вмести в живота на няколко души, защото връзката между тия няколко души и народите не е открита. Теорията, че тая връзка се основава на прехвърлянето на съвкупността на волите върху историческите лица, е хипотеза, която не се потвърждава от опита на историята.
Теорията за прехвърляне съвкупността на волите на масите върху историческите лица обяснява може би много неща в областта на правната наука и може би е необходима за своите цели; но приложена към историята, щом се явят революции, завоевания, междуособици, щом почне историята — тая теория не обяснява нищо.
Тая теория изглежда неопровержима тъкмо защото действието на прехвърляне волите на народа не може да бъде проверено, тъй като то никога не е съществувало.
Каквото и събитие да се случи, който и да бъде начело на събитието, теорията винаги може да каже, че това лице е начело на събитието, защото съвкупността на волите е била прехвърлена върху него.
Отговорите, давани от тая теория на историческите въпроси, приличат на отговорите на човек, който, гледайки движещо се стадо и без да взема пред вид нито по-добрите или по-лоши места в пасището, нито подкарването на пастира, би търсил причините за една или друга посока на стадото в това, какво животно върви начело на стадото.
„Стадото върви в тая посока, защото животното, което е начело, го води и съвкупността на волите на всички останали животни е прехвърлена върху тоя водач на стадото.“ Тъй отговарят първият разред историци, които приемат безусловното прехвърляне на властта.
„Ако животните, вървящи начело на стадото, се сменят, това става, защото съвкупността на волите на всички животни се прехвърля от един водач на друг според това дали това животно води другите в тая посока, която е избрана от цялото стадо.“ Тъй отговарят историците, които приемат, че съвкупността на волите на масите се прехвърля върху управниците при условия, които те смятат за известни. (При тоя начин на наблюдение много често се случва, че наблюдателят, съобразявайки се с избраната от него посока, смята за водачи ония, които поради, промяната на посоката на масите не са вече челни, а странични, понякога и задни.)
„Ако ония, които са начело на животните, непрекъснато се сменят и непрекъснато се сменя посоката на цялото стадо, това става, защото, за да вземат тая посока, която ни е известна, животните прехвърлят своята воля на ония животни, които са по-лични, и затова, за да се проучва движението на стадото, трябва да се наблюдават всички по-лични животни, които вървят от всички страни на стадото.“ Тъй казват историците от третия разред, които приемат, че всички исторически лица, от монарсите до журналистите, са изразители на своето време.
Теорията за прехвърляне волите на масите върху исторически лица е само перифраза — само изразяване на въпроса с други думи.
Каква е причината на историческите събития? — Властта. Какво е властта? — Властта е съвкупност на волите, прехвърлена върху едно лице. При какви условия се прехвърлят волите на масите върху едно лице? — При условия това лице да изразява волята на всички хора. Тоест властта е власт. Тоест властта е дума, значението на която не разбираме.
Ако областта на човешкото знание се ограничаваше само с отвлеченото мислене, то, като подложим на критика обяснението за властта, което науката дава, човечеството би дошло до заключение, че властта е само дума и не съществува в действителност. Но за опознаване на явленията човекът освен отвлеченото мислене има и средството на опита, чрез който той проверява резултатите от мисленето. И опитът казва, че властта не е дума, но действително съществуващо явление.
Без да споменаваме, че нито едно описание на съвкупната човешка дейност не може да мине без понятието власт, съществуването на властта се доказва както от историята, така и от наблюдението над съвременните събития.
Винаги, когато става някое събитие, се явява човек или хора, по волята на които изглежда, че е станало събитието. Наполеон III предписва и французите тръгват за Мексико. Пруският крал и Бисмарк предписват и войските отиват в Бохемия. Наполеон I заповядва и войските тръгват за Русия. Александър I заповядва и французите се подчиняват на Бурбоните. Опитът ни показва, че каквото и събитие да се случи, то винаги е свързано с волята на един или няколко души, които са го заповядали.
По стария си навик — да признават божественото участие в човешките работи, историците искат да видят причината на събитието в изразената воля на облеченото във власт лице; ала това заключение не се потвърждава нито от разсъждението, нито от опита.
От една страна, разсъждението показва, че изразяването волята на човека — неговите думи — са само част от общата дейност, изразена в събитието, например във войната или в революцията; и затуй без признаване на неразбираема, свръхестествена сила — чудо, не може да се допусне, че думите биха могли да бъдат непосредна причина на движението на милионите; от друга страна, дори ако се допусне, че думите могат да бъдат причина на събитията, историята показва, че изразената воля на историческите лица в повечето случаи не предизвиква никакво действие, тоест техните заповеди често пъти не само не се изпълняват, но понякога става дори обратното на онова, което те са заповядали.
Като не допускаме божествено участие в човешките работи, ние не можем да приемем властта за причина на събитията.
Властта, от гледището на опита, е само зависимост, която съществува между изразената воля на лицето и изпълнението на тая воля от други лица.
За да си обясним условията на тая зависимост, ние трябва преди всичко да възстановим понятието за изразяване на волята, прилагано към човека, а не към божеството.
Ако божеството дава заповед, изразява волята си, както ни разказва историята на древните, изразяването на тая воля не зависи от времето и не е предизвикано от нищо, тъй като божеството с нищо не е свързано със събитието. Но като говорим за заповеди — изразяване волята на хора, действуващи във времето и свързани помежду си, за да си обясним връзката между заповедите и събитията, ние трябва да възстановим, първо, условието, при което се извършва всичко: непрекъснатостта на движението във времето — както на събитията, така и на лицето, което заповядва, и, второ, условието на необходимата връзка, в която се намира заповядващото лице с хората, които изпълняват неговата заповед.
Глава V
Жизнь народов не вмещается в жизнь нескольких людей, ибо связь между этими несколькими людьми и народами не найдена. Теория о том, что связь эта основана на перенесении совокупности воль на исторические лица, есть гипотеза, не подтверждаемая опытом истории.
Теория о перенесении совокупности воль масс на исторические лица, может быть, весьма много объясняет в области науки права и, может быть, необходима для своих целей; но в приложении к истории, как только являются революции, завоевания, междоусобия, как только начинается история, — теория эта ничего не объясняет.
Теория эта кажется неопровержимой именно потому, что акт перенесения воль народа не может быть проверен, так как он никогда не существовал.
Какое бы ни совершилось событие, кто бы ни стал во главе события, теория всегда может сказать, что такое лицо стало во главе события, потому что совокупность воль была перенесена на него.
Ответы, даваемые этой теорией на исторические вопросы, подобны ответам человека, который, глядя на двигающееся стадо и не принимая во внимание ни различной доброты пастбища в разных местах поля, ни погона пастуха, судил бы о причинах того или другого направления стада по тому, какое животное идет впереди стада.
«Стадо идет по этому направлению потому, что впереди идущее животное ведет его, и совокупность воль всех остальных животных перенесена на этого правителя стада». Так отвечает первый разряд историков, признающих безусловную передачу власти.
«Ежели животные, идущие во главе стада, переменяются, то это происходит оттого, что совокупность воль всех животных переносится с одного правителя на другого, смотря по тому, ведет ли это животное по тому направлению, которое избрало все стадо». Так отвечают историки, признающие, что совокупность воль масс переносится на правителей под условиями, которые они считают известными. (При таком приеме наблюдения весьма часто бывает, что наблюдатель, соображаясь с избранным им направлением, считает вожаками тех, которые по случаю перемены направления масс не суть уже передовые, а боковые, а иногда задние.)
«Если беспрестанно переменяются стоящие во главе животные и беспрестанно переменяются направления всего стада, то это происходит оттого, что для достижения того направления, которое нам известно, животные передают свои воли тем животным, которые нам заметны, и для того, чтобы изучать движение стада, надо наблюдать всех заметных нам животных, идущих со всех сторон стада». Так говорят историки третьего разряда, признающие выражениями своего времени все исторические лица, от монархов до журналистов.
Теория перенесения воль масс на исторические лица есть только перифраза — только выражение другими словами слов вопроса.
Какая причина исторических событий? — Власть. Что есть власть? — Власть есть совокупность воль, перенесенных на одно лицо. При каких условиях переносятся воли масс на одно лицо? — При условиях выражения лицом воли всех людей. То есть власть есть власть. То есть власть есть слово, значение которого нам непонятно.
Если бы область человеческого знания ограничивалась одним отвлеченным мышлением, то, подвергнув критике то объяснение власти, которое дает наука, человечество пришло бы к заключению, что власть есть только слово и в действительности не существует. Но для познавания явлений, кроме отвлеченного мышления, человек имеет орудие опыта, на котором он поверяет результаты мышления. И опыт говорит, что власть не есть слово, но действительно существующее явление.
Не говоря о том, что без понятия власти не может обойтись ни одно описание совокупной деятельности людей, существование власти доказывается как историею, так и наблюдением современных событий.
Всегда, когда совершается событие, является человек, или люди, по воле которых событие представляется совершившимся. Наполеон III предписывает, и французы идут в Мексику. Прусский король и Бисмарк предписывают, и войска идут в Богемию. Наполеон I приказывает, и войска идут в Россию. Александр I приказывает, и французы покоряются Бурбонам. Опыт показывает нам, что какое бы ни совершилось событие, оно всегда связано с волею одного или нескольких людей, которые его приказали.
Историки, по старой привычке признания божественного участия в делах человечества, хотят видеть причину события в выражении воли лица, облеченного властью; по заключение это не подтверждается ни рассуждением, ни опытом.
С одной стороны, рассуждение показывает, что выражение воли человека — его слова — суть только часть общей деятельности, выражающейся в событии, как, например, в войне или революции; и потому, без признания непонятной, сверхъестественной силы — чуда, нельзя допустить, чтобы слова могли быть непосредственной причиной движения миллионов; с другой стороны, если даже допустить, что слова могут быть причиной события, то история показывает, что выражения воли исторических лиц в большей части случаев не производят никакого действия, то есть что приказания их часто не только не исполняются, но что иногда происходит даже совершенно обратное тому, что ими приказано.
Не допуская божественного участия в делах человечества, мы не можем принимать власть за причину событий.
Власть, с точки зрения опыта, есть только зависимость, существующая между выражением воли лица и исполнением этой воли другими людьми.
Для того чтобы объяснить себе условия этой зависимости, мы должны восстановить прежде всего понятие выражения воли, относя его к человеку, а не к божеству.
Ежели божество отдает приказание, выражает свою волю, как то нам показывает история древних, то выражение этой воли не зависит от времени и ничем не вызвано, так как божество ничем не связано с событием. Но, говоря о приказаниях — выражении воли людей, действующих во времени и связанных между собой, мы, для того чтобы объяснить себе связь приказаний с событиями, должны восстановить: 1) условие всего совершающегося: непрерывность движения во времени как событий, так и приказывающего лица, и 2) условие необходимой связи, в которой находится приказывающее лицо к тем людям, которые исполняют его приказание.