Лев Толстой
Война и мир (213)

Лев Толстой
Война и мир (213)

XXVII

Целия този ден 25 август Наполеон, както разправят неговите историци, прекарал на кон, като оглеждал местността, обсъждал планове, представени от маршалите му, и лично давал заповеди на генералите си.

Първоначалната линия на руските войски по Колоча беше пречупена и част от тая линия, тъкмо левият фланг на русите, поради превземането на Шевардинския редут на 24-и, бе оттеглена назад. Тая част от линията беше неукрепена, незащитена вече от реката и само пред нея беше по-открито и равно място. За всеки военен и невоенен беше очевидно, че тъкмо тая част от линията трябваше да атакуват французите. Изглеждаше, че за това не трябваше да се разсъждава много, не трябваше такава грижа и занимаване на императора и на маршалите му и че съвсем не бе потребна оная особена висша способност, наречена гениалност, която толкова обичат да приписват на Наполеон; но историците, които са описвали по-късно това събитие, и хората, които са обкръжавали тогава Наполеон, а и самият той са мислили иначе.

Наполеон се движеше из полето, дълбокомислено се вглеждаше в местността, одобрително или недоверчиво клатеше глава сам на себе си и без да съобщава на обкръжаващите го генерали дълбокомисления ход, който ръководеше решенията му, предаваше им само крайните изводи във форма на заповеди. Като изслуша предложението на Даву, наричан Екмюлски херцог, да се обходи левият фланг на русите, Наполеон каза, че това не трябва да се прави, без да обяснява защо не трябва да се прави. А на предложението на генерал Компан (който трябваше да атакува флешите) да прекара дивизията си през гората, Наполеон изрази съгласието си, макар че тъй нареченият херцог Елхингенски, тоест Ней, си позволи да забележи, че движението из гората е опасно и може да разстрои дивизията.

Като огледа местността срещу Шевардинския редут, Наполеон известно време мисли мълчаливо и посочи местата, дето трябваше да се поставят за утре две батареи, за да действуват срещу руските укрепления, и местата, дето редом с тях трябваше да се строи полската артилерия.

След като даде тия и други заповеди, той се върна в главната си квартира и под негова диктовка бе написана диспозицията на сражението.

Тая диспозиция, за която френските историци говорят с възторг, а другите историци — с дълбоко уважение, беше следната:

„На разсъмване двете нови батареи, поставени през нощта в равнината, която се заема от принц Екмюлски, ще открият огън срещу двете насрещни неприятелски батареи.

В същото време началникът на артилерията на 1-и корпус, генерал Пернети, с 30-те оръдия от дивизията на Компан и с всички гаубици от дивизията на Десе и Фриан, ще тръгне напред, ще открие огън и ще засипе с гранати неприятелската батарея, срещу която ще действуват:

24 оръдия на гвардейската артилерия

30 оръдия от дивизията на Компан

и 8 оръдия от дивизията на Фриан и Десе.

Всичко… 62 оръдия

Началникът на артилерията на 3-и корпус генерал Фуше ще постави всичките гаубици на 3-ия и 8-ия корпус, всичко 16, по фланговете на батареята, която е определена да обстрелва лявото укрепление, което прави общо 40 оръдия срещу него.

Генерал Сорбие трябва да бъде готов при първа заповед да излезе напред с всичките гаубици на гвардейската артилерия срещу едно или друго укрепление.

През време на канонадата княз Понятовски ще се, насочи към селото в гората и ще обходи неприятелската позиция.

Генерал Компан ще тръгне през гората, за да завладее първото укрепление.

Когато се влезе в бой по тоя начин, ще бъдат дадени заповеди съответно действията на неприятеля.

Канонадата на левия фланг ще започне, щом се чуе канонадата на дясното крило. Стрелците от дивизията на Моран и от дивизията на вицекраля ще открият силен огън, когато видят началото на атаката на дясното крило.

Вицекралят ще завземе селото^[1] и ще мине по трите си моста, като се движи на една височина с дивизиите на Моран и Жерар, които под негово началство ще се насочат към редута и ще влязат в една линия заедно с другите войски от армията.

Всичко това трябва да бъде изпълнено в ред (le tout se fera avec ordre et methode)^[2], като по възможност се запазят войски в резерв.

В императорския лагер близо до Можайск, 6 септември 1812 година.“

Тая диспозиция, написана твърде неясно и объркано — ако човек си позволи да се отнесе към разпоредбите на Наполеон без религиозен ужас към неговата гениалност, — включваше четири пункта, четири разпоредби. Ни една от тия разпоредби не можеше да бъде и не бе изпълнена.

В диспозицията се казва, първо: поставените на избрано от Наполеон място батареи, заедно с оръдията на Пернети и Фуш е, които трябваше да се изравнят с тях, общо сто и двадесет оръдия, да открият огън и да засилят със снаряди руските флеши и редути. Това не можеше да бъде направено, тъй като от определените от Наполеон места снарядите не стигаха до руските укрепления и тия сто и двадесет оръдия биха стреляли напразно, ако най-близкият началник, противно на Наполеоновите заповеди, не би ги придвижил напред.

Втората разпоредба беше — Понятовски, насочвайки се към селото в гората, да обходи лявото крило на русите. Това не можеше и не бе направено, защото, като се насочи към селото в гората, Понятовски срещна там Тучков, който му прегради пътя, и не можеше да обходи и не обходи руската позиция.

Третата разпоредба: генерал Компан да тръгне към гората, за да завладее първото укрепление. Дивизията на Компан не завладя първото укрепление, а беше отблъсната, защото, излизайки от гората, трябваше да се строи под картечен огън, което Наполеон не знаеше.

Четвъртата: Вицекралят ще завладее селото (Бородино) и ще мине по трите си моста, като се движи на една височина с дивизиите на Моран и Фриан (за които не се казва накъде и кога ще тръгнат), които под негово началство ще се насочат към редута и ще влязат в една линия заедно с другите войски.

Доколкото може да се разбере, ако не от тоя безсмислен период, поне от опитите на вицекраля да изпълни дадените му заповеди — той трябвало да тръгне през Бородино отляво към редута, а дивизиите на Моран и Фриан трябвало да тръгнат едновременно от фронта.

Всичко това, както и другите пунктове на диспозицията, не бе и не можеше да бъде изпълнено. След като мина Бородино, вицекралят бе отблъснат на Колоча и не можа да мине по-нататък; а дивизиите на Моран и Фриан не взеха редута, бяха отблъснати и редутът едва в края на сражението бе завзет от кавалерията (навярно нещо непредвидено и нечувано за Наполеон). Та ни едно от нарежданията на диспозицията не бе и не можеше да бъде изпълнено. Но в диспозицията се казваше, че щом се встъпи в бой по тоя начин, ще бъдат дадени заповеди, които да съответствуват на неприятелските действия, и затуй можеше да се мисли, че през време на сражението Наполеон ще даде всичките необходими нареждания; ала това не стана и не можеше да стане, защото през всичкото време на сражението Наполеон се намираше толкова надалеч от него, че (както се и оказа по-късно) не можеше да знае хода на сражението и ни едно от неговите нареждания през време на сражението не можеше да бъде изпълнено.

Глава XXVII

Весь этот день 25 августа, как говорят его историки, Наполеон провел на коне, осматривая местность, обсуживая планы, представляемые ему его маршалами, и отдавая лично приказания своим генералам.

Первоначальная линия расположения русских войск по Колоче была переломлена, и часть этой линии, именно левый фланг русских, вследствие взятия Шевардинского редута 24-го числа, была отнесена назад. Эта часть линии была не укреплена, не защищена более рекою, и перед нею одною было более открытое и ровное место. Очевидно было для всякого военного и невоенного, что эту часть линии и должно было атаковать французам. Казалось, что для этого не нужно было много соображений, не нужно было такой заботливости и хлопотливости императора и его маршалов и вовсе не нужно той особенной высшей способности, называемой гениальностью, которую так любят приписывать Наполеону; но историки, впоследствии описывавшие это событие, и люди, тогда окружавшие Наполеона, и он сам думали иначе.

Наполеон ездил по полю, глубокомысленно вглядывался в местность, сам с собой одобрительно или недоверчиво качал головой и, не сообщая окружавшим его генералам того глубокомысленного хода, который руководил его решеньями, передавал им только окончательные выводы в форме приказаний. Выслушав предложение Даву, называемого герцогом Экмюльским, о том, чтобы обойти левый фланг русских, Наполеон сказал, что этого не нужно делать, не объясняя, почему это было не нужно. На предложение же генерала Компана (который должен был атаковать флеши), провести свою дивизию лесом, Наполеон изъявил свое согласие, несмотря на то, что так называемый герцог Эльхингенский, то есть Ней, позволил себе заметить, что движение по лесу опасно и может расстроить дивизию.

Осмотрев местность против Шевардинского редута, Наполеон подумал несколько времени молча и указал на места, на которых должны были быть устроены к завтрему две батареи для действия против русских укреплений, и места, где рядом с ними должна была выстроиться полевая артиллерия.

Отдав эти и другие приказания, он вернулся в свою ставку, и под его диктовку была написана диспозиция сражения.

Диспозиция эта, про которую с восторгом говорят французские историки и с глубоким уважением другие историки, была следующая:

«С рассветом две новые батареи, устроенные в ночи, на равнине, занимаемой принцем Экмюльским, откроют огонь по двум противостоящим батареям неприятельским.

В это же время начальник артиллерии 1-го корпуса, генерал Пернетти, с 30-ю орудиями дивизии Компана и всеми гаубицами дивизии Дессе и Фриана, двинется вперед, откроет огонь и засыплет гранатами неприятельскую батарею, против которой будут действовать:

24 орудия гвардейской артиллерии,

30 орудий дивизии Компана

и 8 орудий дивизии Фриана и Дессе,

Всего — 62 орудия.

Начальник артиллерии 3-го корпуса, генерал Фуше, поставит все гаубицы 3-го и 8-го корпусов, всего 16, по флангам батареи, которая назначена обстреливать левое укрепление, что составит против него вообще 40 орудий.

Генерал Сорбье должен быть готов по первому приказанию вынестись со всеми гаубицами гвардейской артиллерии против одного либо другого укрепления.

В продолжение канонады князь Понятовский направится на деревню, в лес и обойдет неприятельскую позицию.

Генерал Компан двинется чрез лес, чтобы овладеть первым укреплением.

По вступлении таким образом в бой будут даны приказания соответственно действиям неприятеля.

Канонада на левом фланге начнется, как только будет услышана канонада правого крыла. Стрелки дивизии Морана и дивизии вице-короля откроют сильный огонь, увидя начало атаки правого крыла.

Вице-король овладеет деревней^[1] и перейдет по своим трем мостам, следуя на одной высоте с дивизиями Морана и Жерара, которые, под его предводительством, направятся к редуту и войдут в линию с прочими войсками армии.

Все это должно быть исполнено в порядке (le tout se fera avec ordre et méthode), сохраняя по возможности войска в резерве.

В императорском лагере, близ Можайска, 6-го сентября, 1812 года».

Диспозиция эта, весьма неясно и спутанно написанная, — ежели позволить себе без религиозного ужаса к гениальности Наполеона относиться к распоряжениям его, — заключала в себе четыре пункта — четыре распоряжения. Ни одно из этих распоряжений не могло быть и не было исполнено.

В диспозиции сказано, первое: чтобы устроенные на выбранном Наполеоном месте батареи с имеющими выравняться с ними орудиями Пернетти и Фуше, всего сто два орудия, открыли огонь и засыпали русские флеши и редут снарядами. Это не могло быть сделано, так как с назначенных Наполеоном мест снаряды не долетали до русских работ, и эти сто два орудия стреляли по-пустому до тех пор, пока ближайший начальник, противно приказанию Наполеона, не выдвинул их вперед.

Второе распоряжение состояло в том, чтобы Понятовский, направясь на деревню в лес, обошел левое крыло русских. Это не могло быть и не было сделано потому, что Понятовский, направясь на деревню в лес, встретил там загораживающего ему дорогу Тучкова и не мог обойти и не обошел русской позиции.

Третье распоряжение: Генерал Компан двинется в лес, чтоб овладеть первым укреплением. Дивизия Компана не овладела первым укреплением, а была отбита, потому что, выходя из леса, она должна была строиться под картечным огнем, чего не знал Наполеон.

Четвертое: Вице-король овладеет деревнею (Бородиным) и перейдет по своим трем мостам, следуя на одной высоте с дивизиями Марана и Фриана (о которых не сказано: куда и когда они будут двигаться), которые под его предводительством направятся к редуту и войдут в линию с прочими войсками.

Сколько можно понять — если не из бестолкового периода этого, то из тех попыток, которые деланы были вице-королем исполнить данные ему приказания, — он должен был двинуться через Бородино слева на редут, дивизии же Морана и Фриана должны были двинуться одновременно с фронта.

Все это, так же как и другие пункты диспозиции, не было и не могло быть исполнено. Пройдя Бородино, вице-король был отбит на Колоче и не мог пройти дальше; дивизии же Морана и Фриана не взяли редута, а были отбиты, и редут уже в конце сражения был захвачен кавалерией (вероятно, непредвиденное дело для Наполеона и неслыханное). Итак, ни одно из распоряжений диспозиции не было и не могло быть исполнено. Но в диспозиции сказано, что по вступлении таким образом в бой будут даны приказания, соответственные действиям неприятеля, и потому могло бы казаться, что во время сражения будут сделаны Наполеоном все нужные распоряжения; но этого не было и не могло быть потому, что во все время сражения Наполеон находился так далеко от него, что (как это и оказалось впоследствии) ход сражения ему не мог быть известен и ни одно распоряжение его во время сражения не могло быть исполнено.