Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
II
Ако допуснем, както правят историците, че великите хора водят човечеството към постигане на известни цели, които са — величието на Русия или Франция, или равновесието на Европа, или разпространението на идеите на революцията, или общият прогрес, или каквото и да е, не е възможно да се обяснят явленията на историята без понятията за случая и за гения.
Ако целта на европейските войни в началото на днешното столетие е била величието на Русия, тази цел би могла да се постигне без всички предходни войни и без нашествие. Ако целта е била величието на Франция, тая цел е могла да бъде постигната и без революция, и без империя. Ако целта е била разпространяване на идеи, книгопечатането би извършило това много по-добре от войниците. Ако целта е била прогресът на цивилизацията, твърде лесно е да се помисли, че освен унищожението на хората и на техните богатства има други, по-целесъобразни пътища за разпространение на цивилизацията.
Но защо се е случило тъй, а не иначе?
Затуй, че се е случило тъй. „Случаят е създал положението; геният се е възползувал от него“ — казва историята.
Но какво нещо е случаят? Какво нещо е геният?
Думите случай и гений не означават нищо, което действително съществува, и затуй не могат да бъдат определени. Тия думи означават само известна степен в проумяването на явленията. Аз не зная защо става известно явление; мисля, че не мога да зная; затова не искам да зная и казвам: случай. Аз виждам сила, която произвежда действие несъразмерно с общочовешките качества; не разбирам защо става това и казвам: гений.
За стадото овни овенът, който всяка вечер се вкарва от овчаря за храна в отделна кошара и става двойно по-тлъст: от другите, трябва да изглежда гений. И обстоятелството, че всяка вечер тъкмо тоя овен отива не в общата кошара, а в отделна — за да яде овес, и че тъкмо тоя овен, цял в лой, бива заклан за месо, трябва да изглежда поразително съчетание на гениалност с цяла редица необикновени случайности.
Но достатъчно е овните да престанат да мислят, че всичко, което се върши с тях, става само за постигане на техните овчи цели; достатъчно е да допуснат, че събитията, които стават с тях, могат да имат и неразбираеми за тях цели — веднага ще видят единство и последователност в онова, което става с угоявания овен. Дори и да не знаят за каква цел го угояват, поне ще знаят, че всичко, което е станало с овена, е станало не неочаквано и няма да има вече нужда от понятия нито за случай, нито за гений.
Само като се откажем от мисълта, че знаем близката, достъпна за разбиране цел и като признаем, че крайната цел е недостъпна за нас, ще видим последователността и целесъобразността в живота на историческите лица; ще видим причината на онова несъразмерно с общочовешките способности действие, което извършват те, и няма да ни трябват думите случай и гений.
Достатъчно е само да се признае, че целта на вълненията на европейските народи не ни е известна, а ни са известни само фактите, които са убийствата, отначало във Франция, после в Италия, в Африка, в Прусия, в Австрия, в Испания, в Русия, и че движенията от запад към изток и от изток към запад са същината и целта на тия събития, не само че няма да ни е необходимо да виждаме изключителност и гениалност в характерите на Наполеон и Александър, но не ще можем да си представим тия лица иначе освен като хора също такива, каквито са останалите; и не само не ще бъде потребно да се обясняват със случайност дребните събития, които направиха тия хора такива, каквито бяха, но ще стане ясно, че всички тия дребни събития са били необходими.
Като се откажем от мисълта, че знаем крайната цел, ние ясно ще разберем, че както нито за едно растение не може да се измислят други, по-отговарящи му цветчета и семена освен ония, които то изкарва, също тъй е невъзможно да се измислят други двама души с цялото тяхно минало, които да отговарят до такава степен и до такива най-малки подробности на онова предназначение, което им предстоеше да изпълнят.
Глава II
Если допустить, как то делают историки, что великие люди ведут человечество к достижению известных целей, состоящих или в величии России или Франции, или в равновесии Европы, или в разнесении идей революции, или в общем прогрессе, или в чем бы то ни было, то невозможно объяснить явлений истории без понятий о случае и о гении.
Если цель европейских войн начала нынешнего столетия состояла в величии России, то эта цель могла быть достигнута без всех предшествовавших войн и без нашествия. Если цель — величие Франции, то эта цель могла быть достигнута и без революции, и без империи. Если цель — распространение идей, то книгопечатание исполнило бы это гораздо лучше, чем солдаты. Если цель — прогресс цивилизации, то весьма легко предположить, что, кроме истребления людей и их богатств, есть другие более целесообразные пути для распространения цивилизации.
Почему же это случилось так, а не иначе?
Потому что это так случилось. «Случай сделал положение; гений воспользовался им», — говорит история.
Но что такое случай? Что такое гений?
Слова случай и гений не обозначают ничего действительно существующего и потому не могут быть определены. Слова эти только обозначают известную степень понимания явлений. Я не знаю, почему происходит такое-то явление; думаю, что не могу знать; потому не хочу знать и говорю: случай. Я вижу силу, производящую несоразмерное с общечеловеческими свойствами действие; не понимаю, почему это происходит, и говорю: гений.
Для стада баранов тот баран, который каждый вечер отгоняется овчаром в особый денник к корму и становится вдвое толще других, должен казаться гением. И то обстоятельство, что каждый вечер именно этот самый баран попадает не в общую овчарню, а в особый денник к овсу, и что этот, именно этот самый баран, облитый жиром, убивается на мясо, должно представляться поразительным соединением гениальности с целым рядом необычайных случайностей.
Но баранам стоит только перестать думать, что все, что делается с ними, происходит только для достижения их бараньих целей; стоит допустить, что происходящие с ними события могут иметь и непонятные для них цели, — и они тотчас же увидят единство, последовательность в том, что происходит с откармливаемым бараном. Ежели они и не будут знать, для какой цели он откармливался, то, по крайней мере, они будут знать, что все случившееся с бараном случилось не нечаянно, и им уже не будет нужды в понятии ни о случае, ни о гении.
Только отрешившись от знаний близкой, понятной цели и признав, что конечная цель нам недоступна, мы увидим последовательность и целесообразность в жизни исторических лиц; нам откроется причина того несоразмерного с общечеловеческими свойствами действия, которое они производят, и не нужны будут нам слова случай и гений.
Стоит только признать, что цель волнений европейских народов нам неизвестна, а известны только факты, состоящие в убийствах, сначала во Франции, потом в Италии, в Африке, в Пруссии, в Австрии, в Испании, в России, и что движения с запада на восток и с востока на запад составляют сущность и цель этих событий, и нам не только не нужно будет видеть исключительность и гениальность в характерах Наполеона и Александра, но нельзя будет представить себе эти лица иначе, как такими же людьми, как и все остальные; и не только не нужно будет объяснять случайностию тех мелких событий, которые сделали этих людей тем, чем они были, но будет ясно, что все эти мелкие события были необходимы.
Отрешившись от знания конечной цели, мы ясно поймем, что точно так же, как ни к одному растению нельзя придумать других, более соответственных ему, цвета и семени, чем те, которые оно производит, точно так же невозможно придумать других двух людей, со всем их прошедшим, которое соответствовало бы до такой степени, до таких мельчайших подробностей тому назначению, которое им предлежало исполнить.