Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
IV
Движението на народите започва да влиза в своите брегове. Вълните на голямото движение се бяха отдръпнали и по затихналото море се образуват кръгове, по които се носят дипломатите, въобразявайки си, че тъкмо те причиняват затихването на движението.
Но затихналото море неочаквано се дига. На дипломатите им се струва, че те, техните несъгласия, са причина за тоя нов натиск на силите, те очакват война между монарсите си; струва им се, че положението е неразрешимо. Но вълната, издигането на която те усещат, иде не оттам, отдето я очакват. Издига се същата вълна със същата изходна точка на движението — Париж. Извършва се последното изплискване на движението от запад; изплискване, което ще трябва да разреши дипломатическите затруднения, които изглеждаха неразрешими, и да тури край на войнственото движение през тоя период.
Човекът, който бе опустошил Франция, сам, без да има заговор, без войници, пристига във Франция. Всеки полицай може да го залови; но по странна случайност никой не само не го залавя, но всички с възторг посрещат тоя човек, когото ден преди това са проклинали и когото ще проклинат след един месец.
Тоя човек още е потребен, за да се оправдае последното съвкупно действие.
Действието е свършено. Последната роля е изиграна. Заповядват на актьора да се съблече и да измие черната боя и червилото: той вече няма да потрябва.
И минават няколко години, през които тоя човек в самотията на своя остров играе сам пред себе си жалка комедия, интригува и лъже, оправдавайки своите деяния, когато това оправдаване не е вече потребно, и показва на цял свят какво е било онова, което хората са смятали за сила, докато невидимата ръка го е направлявала.
Режисьорът, завършил драмата и разсъблякъл актьора, ни го показа.
— Вижте в какво сте вярвали! Ето го! Виждате ли сега, че не той, а АЗ съм ви движил?
Но заслепени от силата на движението, хората дълго не разбираха това.
Още по-голяма последователност и необходимост представлява животът на Александър I, лицето, което бе начело на противодвижението от изток към запад.
Какво е потребно за оня, който, засенчвайки другите, би застанал начело на това движение от изток към запад?
Потребно е да има чувство на справедливост, участие към работите на Европа, но отдалечено, незатъмнено от дребнави интереси; потребно е да надвишава по нравствена чистота другарите си — монарсите от онова време; потребна е кротка и привлекателна личност; потребно е да бъде лично оскърбен от Наполеон. И всичко това Александър го има; всичко това е подготвено от безброй тъй наречени случайности в целия му предходен живот: и от възпитанието, и от либералните инициативи, и от обкръжаващите го съветници, и от Аустерлиц, и Тилзит, и Ерфурт.
През време на народната война това лице бездействува, защото не е потребно. Но щом изпъква необходимостта от обща европейска война, това лице в определения миг се явява на мястото, си и като обединява европейските народи, води ги към целта.
Целта е постигната. След последната война през 1815 година Александър е на върха на възможната човешка власт. Но как я прилага той?
Александър I, умиротворителят на Европа, човекът, който на младини се бе стремил само към доброто на своите народи, първият инициатор на либералните нововъведения в отечеството си, сега, когато притежава, би казал човек, най-голяма власт, а затова — и възможност да стори добро на своите народи, докато Наполеон в изгнанието си прави детински и лъжливи планове как би ощастливил човечеството, ако би имал власт, Александър I, изпълнил призванието си и усетил върху си Божията ръка, изведнъж съзнава нищожността на тая мнима власт, отвръща се от нея, предава я в ръцете на презираните от него и презрени хора и казва само:
— „Не нам, не нам, а Имени Твоему!“[1] И аз съм човек като вас; оставете ме да живея като човек и да мисля за душата си и за Бога.
Както слънцето и всеки атом от етера е кълбо, завършено за себе си и в същото време само атом от недостъпното за човека поради грамадността си цяло, тъй и всяка личност носи в себе си свои цели и в същото време носи ги, за да служи на недостъпните за човека общи цели.
Кацналата на цветчето пчела ужилва детето. И детето се страхува от пчелите и казва, че целта на пчелата е да жили хората. Поетът се любува на пчелата, която се е впила в чашката на цветчето, и казва, че целта на пчелата е да смуче аромата на цветята. Пчеларят, който вижда, че пчелата събира цветния прашец и го носи в кошера, казва, че целта на пчелата е да събира мед. Друг пчелар, който е проучил по-отблизо живота на рояка, казва, че пчелата събира прашец за изхранване на младите пчели и за да може царицата да се плоди и затова целта й е в продължаване народа. Ботаникът вижда, че като прелита с прашец от двудомно цветче върху: плодника, пчелата го оплодява и ботаникът вижда целта на пчелата в това. Друг, който следи преселването на растенията, вижда, че пчелата помага за преселването и тоя нов наблюдател може да каже, че това е целта на пчелата. Но крайната цел на пчелата не се изчерпва нито с една, нито с втора, нито с трета цел, които човешкият ум може да открие. Колкото повече се възвишава човешкият ум в откриването на тия цели, толкова по-очевидна е за него недостъпността на крайната цел.
За човека е достъпно само наблюдението върху съответствието на живота на пчелата с другите явления на живота. Същото може да се каже за целите на историческите лица и на народите.
Глава IV
Движение народов начинает укладываться в свои берега. Волны большого движения отхлынули, и на затихшем море образуются круги, по которым носятся дипломаты, воображая, что именно они производят затишье движения.
Но затихшее море вдруг поднимается. Дипломатам кажется, что они, их несогласия, причиной этого нового напора сил; они ждут войны между своими государями; положение им кажется неразрешимым. Но волна, подъем которой они чувствуют, несется не оттуда, откуда они ждут ее. Поднимается та же волна, с той же исходной точки движения — Парижа. Совершается последний отплеск движения с запада; отплеск, который должен разрешить кажущиеся неразрешимыми дипломатические затруднения и положить конец воинственному движению этого периода.
Человек, опустошивший Францию, один, без заговора, без солдат, приходит во Францию. Каждый сторож может взять его; но, по странной случайности, никто не только не берет, но все с восторгом встречают того человека, которого проклинали день тому назад и будут проклинать через месяц.
Человек этот нужен еще для оправдания последнего совокупного действия.
Действие совершено. Последняя роль сыграна. Актеру велено раздеться и смыть сурьму и румяны: он больше не понадобится.
И проходят несколько лет в том, что этот человек, в одиночестве на своем острове, играет сам перед собой жалкую комедию, мелочно интригует и лжет, оправдывая свои деяния, когда оправдание это уже не нужно, и показывает всему миру, что такое было то, что люди принимали за силу, когда невидимая рука водила им.
Распорядитель, окончив драму и раздев актера, показал его нам.
— Смотрите, чему вы верили! Вот он! Видите ли вы теперь, что не он, а Я двигал вас?
Но, ослепленные силой движения, люди долго не понимали этого.
Еще большую последовательность и необходимость представляет жизнь Александра I, того лица, которое стояло во главе противодвижения с востока на запад.
Что нужно для того человека, который бы, заслоняя других, стоял во главе этого движения с востока на запад?
Нужно чувство справедливости, участие к делам Европы, но отдаленное, не затемненное мелочными интересами; нужно преобладание высоты нравственной над сотоварищами — государями того времени; нужна кроткая и привлекательная личность; нужно личное оскорбление против Наполеона. И все это есть в Александре I; все это подготовлено бесчисленными так называемыми случайностями всей его прошедшей жизни: и воспитанием, и либеральными начинаниями, и окружающими советниками, и Аустерлицем, и Тильзитом, и Эрфуртом.
Во время народной войны лицо это бездействует, так как оно не нужно. Но как скоро является необходимость общей европейской войны, лицо это в данный момент является на свое место и, соединяя европейские народы, ведет их к цели.
Цель достигнута. После последней войны 1815 года Александр находится на вершине возможной человеческой власти. Как же он употребляет ее?
Александр I, умиротворитель Европы, человек, с молодых лет стремившийся только к благу своих народов, первый зачинщик либеральных нововведений в своем отечестве, теперь, когда, кажется, он владеет наибольшей властью и потому возможностью сделать благо своих народов, в то время как Наполеон в изгнании делает детские и лживые планы о том, как бы он осчастливил человечество, если бы имел власть, Александр I, исполнив свое призвание и почуяв на себе руку божию, вдруг признает ничтожность этой мнимой власти, отворачивается от нее, передает ее в руки презираемых им и презренных людей и говорит только:
— «Не нам, не нам, а имени твоему!» Я человек тоже, как и вы; оставьте меня жить, как человека, и думать о своей душе и о боге.
Как солнце и каждый атом эфира есть шар, законченный в самом себе и вместе с тем только атом недоступного человеку по огромности целого, — так и каждая личность носит в самой себе свои цели и между тем носит их для того, чтобы служить недоступным человеку целям общим.
Пчела, сидевшая на цветке, ужалила ребенка. И ребенок боится пчел и говорит, что цель пчелы состоит в том, чтобы жалить людей. Поэт любуется пчелой, впивающейся в чашечку цветка, и говорит, цель пчелы состоит во впивании в себя аромата цветов. Пчеловод, замечая, что пчела собирает цветочную пыль к приносит ее в улей, говорит, что цель пчелы состоит в собирании меда. Другой пчеловод, ближе изучив жизнь роя, говорит, что пчела собирает пыль для выкармливанья молодых пчел и выведения матки, что цель ее состоит в продолжении рода. Ботаник замечает, что, перелетая с пылью двудомного цветка на пестик, пчела оплодотворяет его, и ботаник в этом видит цель пчелы. Другой, наблюдая переселение растений, видит, что пчела содействует этому переселению, и этот новый наблюдатель может сказать, что в этом состоит цель пчелы. Но конечная цель пчелы не исчерпывается ни тою, ни другой, ни третьей целью, которые в состоянии открыть ум человеческий. Чем выше поднимается ум человеческий в открытии этих целей, тем очевиднее для него недоступность конечной цели.
Человеку доступно только наблюдение над соответственностью жизни пчелы с другими явлениями жизни. То же с целями исторических лиц и народов.