Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори томВойна и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
XVII
Анатол излезе от стаята и след няколко минути се върна в лека шуба, опасана със сребърен колан, и със самурен калпак, кривнат юнашки на една страна, който много му приличаше. След като се видя в огледалото и в същата поза, както пред огледалото, застана пред Долохов, той взе чаша вино.
— Е, Федя, сбогом, благодаря за всичко, сбогом — рече Анатол. — Е, другари, приятели… — той се замисли — на моята… младост, сбогом — каза той на Макарин и на другите.
Макар че всички щяха да пътуват с него, явно бе, че Анатол искаше да направи нещо трогателно и тържествено от това обръщение към другарите. Той говореше с бавен, висок глас и като излъчваше гърди, клатеше единия си крак.
— Всички вземете чаши, и ти, Балага. Хайде, другари, приятели на моята младост, потуляхме ние, поживяхме, потуляхме. А? Сега кога пак ще се видим? Отивам в чужбина. Поживяхме, сбогом, момчета. За ваше здраве! Ура!… — рече той, изпи чашата си и я тръшна в земята.
— Бъди здрав! — каза Балага, като изпи и той чашата си и се обърса с поша. Макарин със сълзи на очи прегръщаше Анатол.
— Ех, княже, колко ми е мъчно да се разделя с тебе — промълви той.
— Да тръгваме, да тръгваме! — викна Анатол.
Балага понечи да излиза от стаята.
— Не, чакай — рече Анатол. — Затвори вратата! Трябва да поседнем. Ха тъй. — Затвориха вратата и всички седнаха.
— Е, сега марш, момчета! — рече Анатол, ставайки.
Лакеят Joseph подаде на Анатол военната чанта и сабята и всички отидоха във вестибюла.
— А де е шубата? — каза Долохов. — Хей, Игнатка! Върви при Матрьона Матвеевна и поискай шубата, самурената! Чувал съм как отвличат — рече Долохов, като смигна. — Ами че тя ще изскочи ни жива, ни умряла, както си е седяла в къщи; позабавиш ли се — почват и сълзи, и татко, и мамичка, и веднага е измръзнала, и — назад, а ти я вземи отведнъж в шубата и я носи в шейната.
Лакеят донесе женска лисича шуба.
— Глупак, казах ти самурената. Хей, Матрьошка, самурената! — викна той така, че гласът му прокънтя далеч из стаите.
Една хубава, слаба и бледа циганка, с блестящи черни очи и черни, къдрави; лъскави коси с червен шал, дотича, носейки в ръка самурена шуба.
— Та мене не ми е мъчно, вземи я — каза тя и личеше, че се бои от господаря си и съжалява за дрехата.
Без да й отговаря, Долохов взе шубата, метна я на Матрьоша и я загърна в нея.
— Ей тъй — каза Долохов. — А сетне — ей тъй — рече той, дигна яката около главата й, като я остави малко отворена само пред лицето. — Сетне ей тъй, виждаш ли? — И приближи главата на Анатол до отвора на яката, дето се виждаше бляскавата усмивка на Матрьоша.
— Хайде, сбогом, Матрьоша — рече Анатол и я целуна. — Ех, свърши се моето гуляене тук! Поздрави Стьошка. Хайде, сбогом! Сбогом, Матрьошка; пожелай ми щастие.
— Е, да ви даде Бог голямо щастие, княже — рече Матрьоша на Анатол със своя цигански акцент.
До входната площадка бяха спрели две тройки и двама левенти файтонджии ги държаха. Балага седна в предната тройка, дигна високо лакти и бавно оправи поводите. Анатол и Долохов седнаха в неговата тройка. Макарин, Хвостиков и лакеят седнаха в другата.
— Готови ли сте? — попита Балага.
— Карай! — извика той, като нави поводите на ръцете си и тройката полетя стремглаво надолу по Никитския булевард.
— Тпру! Хей!… Тпру! — чуваше се само викът на Балага и на момъка, седнал на капрата. На Арбатския площад тройката закачи една карета, нещо затрещя, чу се вик и тройката полетя из Арбат.
След като мина веднъж по Подновинския булевард и после — обратно, Балага почна да сдържа конете, върна се назад и спря конете до кръстопътя на Стара Конюшена.
Момъкът скочи да държи конете за юздите, а Анатол и Долохов тръгнаха по тротоара. Когато наближи портата, Долохов свирна. Отговори му друго свиркане и след това изтича една горнична.
— Влезте в двора, че се вижда, ей сега ще излезе — рече тя.
Долохов остана до портата. Анатол тръгна след горничната в двора, зави зад ъгъла и изтича на входната площадка.
Гаврило, грамадният лакей, с когото Маря Дмитриевна излизаше из града, посрещна Анатол.
— Заповядайте при госпожата — каза басово лакеят и му препречи пътя към вратата.
— При коя госпожа? Ама ти кой си? — попита със задъхан шепот Анатол.
— Моля, заповядано ми е да ви заведа.
— Курагин! Назад! — извика Долохов. — Предателство! Назад!
До вратичката, дето се бе спрял, Долохов се бореше с дворника, който се опитваше да затвори вратичката след влезлия Анатол. С последно усилие Долохов блъсна дворника, улови за ръката избягалия Анатол, издърпа го през вратичката и отърча с него назад към тройката.
Глава XVII
Анатоль вышел из комнаты и через несколько минут вернулся в подпоясанной серебряным ремнем шубке и собольей шапке, молодцовато надетой на бекрень и очень шедшей к его красивому лицу. Поглядевшись в зеркало и в той самой позе, которую он взял перед зеркалом, став перед Долоховым, он взял стакан вина.
— Ну, Федя, прощай, спасибо за всё, прощай, — сказал Анатоль. — Ну, товарищи, друзья… он задумался… — молодости… моей, прощайте, — обратился он к Макарину и другим.
Несмотря на то, что все они ехали с ним, Анатоль видимо хотел сделать что-то трогательное и торжественное из этого обращения к товарищам. Он говорил медленным, громким голосом и выставив грудь покачивал одной ногой. — Все возьмите стаканы; и ты, Балага. Ну, товарищи, друзья молодости моей, покутили мы, пожили, покутили. А? Теперь, когда свидимся? за границу уеду. Пожили, прощай, ребята. За здоровье! Ура!… — сказал он, выпил свой стакан и хлопнул его об землю.
— Будь здоров, — сказал Балага, тоже выпив свой стакан и обтираясь платком. Макарин со слезами на глазах обнимал Анатоля. — Эх, князь, уж как грустно мне с тобой расстаться, — проговорил он.
— Ехать, ехать! — закричал Анатоль.
Балага было пошел из комнаты.
— Нет, стой, — сказал Анатоль. — Затвори двери, сесть надо. Вот так. — Затворили двери, и все сели.
— Ну, теперь марш, ребята! — сказал Анатоль вставая.
Лакей Joseph подал Анатолю сумку и саблю, и все вышли в переднюю.
— А шуба где? — сказал Долохов. — Эй, Игнатка! Поди к Матрене Матвеевне, спроси шубу, салоп соболий. Я слыхал, как увозят, — сказал Долохов, подмигнув. — Ведь она выскочит ни жива, ни мертва, в чем дома сидела; чуть замешкаешься, тут и слезы, и папаша, и мамаша, и сейчас озябла и назад, — а ты в шубу принимай сразу и неси в сани.
Лакей принес женский лисий салоп.
— Дурак, я тебе сказал соболий. Эй, Матрешка, соболий! — крикнул он так, что далеко по комнатам раздался его голос.
Красивая, худая и бледная цыганка, с блестящими, черными глазами и с черными, курчавыми сизого отлива волосами, в красной шали, выбежала с собольим салопом на руке.
— Что ж, мне не жаль, ты возьми, — сказала она, видимо робея перед своим господином и жалея салопа.
Долохов, не отвечая ей, взял шубу, накинул ее на Матрешу и закутал ее.
— Вот так, — сказал Долохов. — И потом вот так, — сказал он, и поднял ей около головы воротник, оставляя его только перед лицом немного открытым. — Потом вот так, видишь? — и он придвинул голову Анатоля к отверстию, оставленному воротником, из которого виднелась блестящая улыбка Матреши.
— Ну прощай, Матреша, — сказал Анатоль, целуя ее. — Эх, кончена моя гульба здесь! Стешке кланяйся. Ну, прощай! Прощай, Матреша; ты мне пожелай счастья.
— Ну, дай-то вам Бог, князь, счастья большого, — сказала Матреша, с своим цыганским акцентом.
У крыльца стояли две тройки, двое молодцов ямщиков держали их. Балага сел на переднюю тройку, и, высоко поднимая локти, неторопливо разобрал вожжи. Анатоль и Долохов сели к нему. Макарин, Хвостиков и лакей сели в другую тройку.
— Готовы, что ль? — спросил Балага.
— Пущай! — крикнул он, заматывая вокруг рук вожжи, и тройка понесла бить вниз по Никитскому бульвару.
— Тпрру! Поди, эй!… Тпрру, — только слышался крик Балаги и молодца, сидевшего на козлах. На Арбатской площади тройка зацепила карету, что-то затрещало, послышался крик, и тройка полетела по Арбату.
Дав два конца по Подновинскому Балага стал сдерживать и, вернувшись назад, остановил лошадей у перекрестка Старой Конюшенной.
Молодец соскочил держать под уздцы лошадей, Анатоль с Долоховым пошли по тротуару. Подходя к воротам, Долохов свистнул. Свисток отозвался ему и вслед за тем выбежала горничная.
— На двор войдите, а то видно, сейчас выйдет, — сказала она.
Долохов остался у ворот. Анатоль вошел за горничной на двор, поворотил за угол и вбежал на крыльцо.
Гаврило, огромный выездной лакей Марьи Дмитриевны, встретил Анатоля.
— К барыне пожалуйте, — басом сказал лакей, загораживая дорогу от двери.
— К какой барыне? Да ты кто? — запыхавшимся шопотом спрашивал Анатоль.
— Пожалуйте, приказано привесть.
— Курагин! назад, — кричал Долохов. — Измена! Назад!
Долохов у калитки, у которой он остановился, боролся с дворником, пытавшимся запереть за вошедшим Анатолем калитку. Долохов последним усилием оттолкнул дворника и схватив за руку выбежавшего Анатоля, выдернул его за калитку и побежал с ним назад к тройке.