Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 81 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Метаданни

Данни

Година
–1869 (Обществено достояние)
Език
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

История

  1. — Добавяне

XVII

Анатол излезе от стаята и след няколко минути се върна в лека шуба, опасана със сребърен колан, и със самурен калпак, кривнат юнашки на една страна, който много му приличаше. След като се видя в огледалото и в същата поза, както пред огледалото, застана пред Долохов, той взе чаша вино.

— Е, Федя, сбогом, благодаря за всичко, сбогом — рече Анатол. — Е, другари, приятели… — той се замисли — на моята… младост, сбогом — каза той на Макарин и на другите.

Макар че всички щяха да пътуват с него, явно бе, че Анатол искаше да направи нещо трогателно и тържествено от това обръщение към другарите. Той говореше с бавен, висок глас и като излъчваше гърди, клатеше единия си крак.

— Всички вземете чаши, и ти, Балага. Хайде, другари, приятели на моята младост, потуляхме ние, поживяхме, потуляхме. А? Сега кога пак ще се видим? Отивам в чужбина. Поживяхме, сбогом, момчета. За ваше здраве! Ура!… — рече той, изпи чашата си и я тръшна в земята.

— Бъди здрав! — каза Балага, като изпи и той чашата си и се обърса с поша. Макарин със сълзи на очи прегръщаше Анатол.

— Ех, княже, колко ми е мъчно да се разделя с тебе — промълви той.

— Да тръгваме, да тръгваме! — викна Анатол.

Балага понечи да излиза от стаята.

— Не, чакай — рече Анатол. — Затвори вратата! Трябва да поседнем. Ха тъй. — Затвориха вратата и всички седнаха.

— Е, сега марш, момчета! — рече Анатол, ставайки.

Лакеят Joseph подаде на Анатол военната чанта и сабята и всички отидоха във вестибюла.

— А де е шубата? — каза Долохов. — Хей, Игнатка! Върви при Матрьона Матвеевна и поискай шубата, самурената! Чувал съм как отвличат — рече Долохов, като смигна. — Ами че тя ще изскочи ни жива, ни умряла, както си е седяла в къщи; позабавиш ли се — почват и сълзи, и татко, и мамичка, и веднага е измръзнала, и — назад, а ти я вземи отведнъж в шубата и я носи в шейната.

Лакеят донесе женска лисича шуба.

— Глупак, казах ти самурената. Хей, Матрьошка, самурената! — викна той така, че гласът му прокънтя далеч из стаите.

Една хубава, слаба и бледа циганка, с блестящи черни очи и черни, къдрави; лъскави коси с червен шал, дотича, носейки в ръка самурена шуба.

— Та мене не ми е мъчно, вземи я — каза тя и личеше, че се бои от господаря си и съжалява за дрехата.

Без да й отговаря, Долохов взе шубата, метна я на Матрьоша и я загърна в нея.

— Ей тъй — каза Долохов. — А сетне — ей тъй — рече той, дигна яката около главата й, като я остави малко отворена само пред лицето. — Сетне ей тъй, виждаш ли? — И приближи главата на Анатол до отвора на яката, дето се виждаше бляскавата усмивка на Матрьоша.

— Хайде, сбогом, Матрьоша — рече Анатол и я целуна. — Ех, свърши се моето гуляене тук! Поздрави Стьошка. Хайде, сбогом! Сбогом, Матрьошка; пожелай ми щастие.

— Е, да ви даде Бог голямо щастие, княже — рече Матрьоша на Анатол със своя цигански акцент.

До входната площадка бяха спрели две тройки и двама левенти файтонджии ги държаха. Балага седна в предната тройка, дигна високо лакти и бавно оправи поводите. Анатол и Долохов седнаха в неговата тройка. Макарин, Хвостиков и лакеят седнаха в другата.

— Готови ли сте? — попита Балага.

— Карай! — извика той, като нави поводите на ръцете си и тройката полетя стремглаво надолу по Никитския булевард.

— Тпру! Хей!… Тпру! — чуваше се само викът на Балага и на момъка, седнал на капрата. На Арбатския площад тройката закачи една карета, нещо затрещя, чу се вик и тройката полетя из Арбат.

След като мина веднъж по Подновинския булевард и после — обратно, Балага почна да сдържа конете, върна се назад и спря конете до кръстопътя на Стара Конюшена.

Момъкът скочи да държи конете за юздите, а Анатол и Долохов тръгнаха по тротоара. Когато наближи портата, Долохов свирна. Отговори му друго свиркане и след това изтича една горнична.

— Влезте в двора, че се вижда, ей сега ще излезе — рече тя.

Долохов остана до портата. Анатол тръгна след горничната в двора, зави зад ъгъла и изтича на входната площадка.

Гаврило, грамадният лакей, с когото Маря Дмитриевна излизаше из града, посрещна Анатол.

— Заповядайте при госпожата — каза басово лакеят и му препречи пътя към вратата.

— При коя госпожа? Ама ти кой си? — попита със задъхан шепот Анатол.

— Моля, заповядано ми е да ви заведа.

— Курагин! Назад! — извика Долохов. — Предателство! Назад!

До вратичката, дето се бе спрял, Долохов се бореше с дворника, който се опитваше да затвори вратичката след влезлия Анатол. С последно усилие Долохов блъсна дворника, улови за ръката избягалия Анатол, издърпа го през вратичката и отърча с него назад към тройката.

Глава XVII

Анатоль вышел из комнаты и через несколько минут вернулся в подпоясанной серебряным ремнем шубке и собольей шапке, молодцовато надетой на бекрень и очень шедшей к его красивому лицу. Поглядевшись в зеркало и в той самой позе, которую он взял перед зеркалом, став перед Долоховым, он взял стакан вина.

— Ну, Федя, прощай, спасибо за всё, прощай, — сказал Анатоль. — Ну, товарищи, друзья… он задумался… — молодости… моей, прощайте, — обратился он к Макарину и другим.

Несмотря на то, что все они ехали с ним, Анатоль видимо хотел сделать что-то трогательное и торжественное из этого обращения к товарищам. Он говорил медленным, громким голосом и выставив грудь покачивал одной ногой. — Все возьмите стаканы; и ты, Балага. Ну, товарищи, друзья молодости моей, покутили мы, пожили, покутили. А? Теперь, когда свидимся? за границу уеду. Пожили, прощай, ребята. За здоровье! Ура!… — сказал он, выпил свой стакан и хлопнул его об землю.

— Будь здоров, — сказал Балага, тоже выпив свой стакан и обтираясь платком. Макарин со слезами на глазах обнимал Анатоля. — Эх, князь, уж как грустно мне с тобой расстаться, — проговорил он.

— Ехать, ехать! — закричал Анатоль.

Балага было пошел из комнаты.

— Нет, стой, — сказал Анатоль. — Затвори двери, сесть надо. Вот так. — Затворили двери, и все сели.

— Ну, теперь марш, ребята! — сказал Анатоль вставая.

Лакей Joseph подал Анатолю сумку и саблю, и все вышли в переднюю.

— А шуба где? — сказал Долохов. — Эй, Игнатка! Поди к Матрене Матвеевне, спроси шубу, салоп соболий. Я слыхал, как увозят, — сказал Долохов, подмигнув. — Ведь она выскочит ни жива, ни мертва, в чем дома сидела; чуть замешкаешься, тут и слезы, и папаша, и мамаша, и сейчас озябла и назад, — а ты в шубу принимай сразу и неси в сани.

Лакей принес женский лисий салоп.

— Дурак, я тебе сказал соболий. Эй, Матрешка, соболий! — крикнул он так, что далеко по комнатам раздался его голос.

Красивая, худая и бледная цыганка, с блестящими, черными глазами и с черными, курчавыми сизого отлива волосами, в красной шали, выбежала с собольим салопом на руке.

— Что ж, мне не жаль, ты возьми, — сказала она, видимо робея перед своим господином и жалея салопа.

Долохов, не отвечая ей, взял шубу, накинул ее на Матрешу и закутал ее.

— Вот так, — сказал Долохов. — И потом вот так, — сказал он, и поднял ей около головы воротник, оставляя его только перед лицом немного открытым. — Потом вот так, видишь? — и он придвинул голову Анатоля к отверстию, оставленному воротником, из которого виднелась блестящая улыбка Матреши.

— Ну прощай, Матреша, — сказал Анатоль, целуя ее. — Эх, кончена моя гульба здесь! Стешке кланяйся. Ну, прощай! Прощай, Матреша; ты мне пожелай счастья.

— Ну, дай-то вам Бог, князь, счастья большого, — сказала Матреша, с своим цыганским акцентом.

У крыльца стояли две тройки, двое молодцов ямщиков держали их. Балага сел на переднюю тройку, и, высоко поднимая локти, неторопливо разобрал вожжи. Анатоль и Долохов сели к нему. Макарин, Хвостиков и лакей сели в другую тройку.

— Готовы, что ль? — спросил Балага.

— Пущай! — крикнул он, заматывая вокруг рук вожжи, и тройка понесла бить вниз по Никитскому бульвару.

— Тпрру! Поди, эй!… Тпрру, — только слышался крик Балаги и молодца, сидевшего на козлах. На Арбатской площади тройка зацепила карету, что-то затрещало, послышался крик, и тройка полетела по Арбату.

Дав два конца по Подновинскому Балага стал сдерживать и, вернувшись назад, остановил лошадей у перекрестка Старой Конюшенной.

Молодец соскочил держать под уздцы лошадей, Анатоль с Долоховым пошли по тротуару. Подходя к воротам, Долохов свистнул. Свисток отозвался ему и вслед за тем выбежала горничная.

— На двор войдите, а то видно, сейчас выйдет, — сказала она.

Долохов остался у ворот. Анатоль вошел за горничной на двор, поворотил за угол и вбежал на крыльцо.

Гаврило, огромный выездной лакей Марьи Дмитриевны, встретил Анатоля.

— К барыне пожалуйте, — басом сказал лакей, загораживая дорогу от двери.

— К какой барыне? Да ты кто? — запыхавшимся шопотом спрашивал Анатоль.

— Пожалуйте, приказано привесть.

— Курагин! назад, — кричал Долохов. — Измена! Назад!

Долохов у калитки, у которой он остановился, боролся с дворником, пытавшимся запереть за вошедшим Анатолем калитку. Долохов последним усилием оттолкнул дворника и схватив за руку выбежавшего Анатоля, выдернул его за калитку и побежал с ним назад к тройке.