Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
XXIII
В това време между множеството от дворяни, което му направи път, с бързи стъпки влезе граф Растопчин в генералски мундир, с лента през рамо, със своята издадена напред брада и с живите си очи.
— Негово величество императорът ще дойде след малко — каза Растопчин, — аз ида оттам. Мисля, че в това положение, в което се намираме, няма какво много да се обсъжда. Царят ни удостои да ни събере, нас и търговското съсловие — каза граф Растопчин. — Оттам ще потекат милиони (той посочи залата на търговците), а нашата работа е да съберем опълчението и да не жалим себе си… Това е най-малкото, което можем да направим!
Почнаха съвещания само между велможите, които бяха насядали около масата. Цялото съвещание мина невероятно тихо. То дори изглеждаше тъжно, когато вместо всичкия предишен шум сега се чуваха отделни старчески гласове, от които един казваше: „Съгласен съм“, друг, за разнообразие: „И аз съм на същото мнение“ и т.н.
Заповядано бе на секретаря да напише постановление на московското дворянство, че московчани, подобно смоляните, жертвуват по десет човека на хиляда и пълна обмундировка. Господа заседаващите станаха, като че облекчени, затрополяха със столовете и тръгнаха из залата да разтъпчат нозе, като хващаха тоз-онзи под ръка и разговаряха.
— Царят! Царят! — разнесе се изведнъж по залите и цялото множество се втурна към изхода.
По широка пътека между стени от дворяни царят отиде в залата. Всички лица изразяваха почтително и изплашено любопитство. Пиер стоеше доста далеч и не можеше да чуе изцяло думите на царя. От това, което чу, той разбра само, че царят говореше за опасността, в която се намираше държавата, и за надеждите, които той възлага на московското дворянство. Друг глас отговори на царя, като му съобщи за току-що взетото постановление на дворянството.
— Господа! — каза с трепетен глас царят; множеството зашумя и отново притихна и Пиер ясно чу толкова човешки-приятния и трогнат глас на царя, който каза: — Никога не съм се съмнявал в усърдието на руското дворянство. Но в тоя ден то надмина моите очаквания. Благодаря ви от името на отечеството. Господа, да действуваме — времето е по-скъпо от всичко…
Царят млъкна, множеството почна да се натиска около него и от всички страни се разнесоха възторжени възклицания.
— Да, по-скъпо от всичко… царската дума — каза отзад с ридания Иля Андреич, който не бе чул нищо, но разбираше всичко посвоему.
От залата на дворянството царят отиде в залата на търговците. Той остана там около десетина минути. Пиер, както и другите, видя царя, който излизаше от залата на търговците със сълзи на умиление в очите. Както после се узна, щом царят почнал речта си пред търговците, от очите му бликнали сълзи и той я довършил с разтреперан глас. Когато Пиер видя царя, той излизаше, придружен от двама търговци. Единият беше познат на Пиер, дебел откупчик на данъци, а другият — изборният представител на съсловието, със слабо, теснобрадо, жълто лице. И двамата плачеха. Очите на слабия бяха насълзени, а дебелият откупчик ридаеше като дете и все повтаряше:
— Вземи и живота, и имота ни, ваше величество!
В тоя миг Пиер не чувствуваше вече нищо друго освен желанието да покаже, че не иска да знае за нищо и че е готов да пожертвува всичко. Неговата реч с конституционна насока му се струваше сега като укор и той търсеше случай да заглади това. Като узна, че граф Мамонов е дал един полк, Безухов още веднага съобщи на граф Растопчин, че дава хиляда души и издръжката им.
Старецът Ростов не можа без сълзи да разкаже на жена си това, което бе станало, и веднага се съгласи с молбата на Петя и отиде сам да го запише.
На другия ден царят замина. Всичките събрани дворяни съблякоха мундирите, пак се настаниха по къщите си и клубовете и като си попъшкваха, даваха заповеди на управителите за опълчението и се чудеха на онова, което бяха направили.
Глава XXIII
В это время быстрыми шагами перед расступившейся толпой дворян, в генеральском мундире, с лентой через плечо, с своим высунутым подбородком и быстрыми глазами, вошел граф Растопчин.
— Государь император сейчас будет, — сказал Растопчин, — я только что оттуда. Я полагаю, что в том положении, в котором мы находимся, судить много нечего. Государь удостоил собрать нас и купечество, — сказал граф Растопчин. — Оттуда польются миллионы (он указал на залу купцов), а наше дело выставить ополчение и не щадить себя… Это меньшее, что мы можем сделать!
Начались совещания между одними вельможами, сидевшими за столом. Все совещание прошло больше чем тихо. Оно даже казалось грустно, когда, после всего прежнего шума, поодиночке были слышны старые голоса, говорившие один: «согласен», другой для разнообразия: «и я того же мнения», и т. д.
Было велено секретарю писать постановление московского дворянства о том, что москвичи, подобно смолянам, жертвуют по десять человек с тысячи и полное обмундирование. Господа заседавшие встали, как бы облегченные, загремели стульями и пошли по зале разминать ноги, забирая кое-кого под руку и разговаривая.
— Государь! Государь! — вдруг разнеслось по залам, и вся толпа бросилась к выходу.
По широкому ходу, между стеной дворян, государь прошел в залу. На всех лицах выражалось почтительное и испуганное любопытство. Пьер стоял довольно далеко и не мог вполне расслышать речи государя. Он понял только, по тому, что он слышал, что государь говорил об опасности, в которой находилось государство, и о надеждах, которые он возлагал на московское дворянство. Государю отвечал другой голос, сообщавший о только что состоявшемся постановлении дворянства.
— Господа! — сказал дрогнувший голос государя; толпа зашелестила и опять затихла, и Пьер ясно услыхал столь приятно-человеческий и тронутый голос государя, который говорил: — Никогда я не сомневался в усердии русского дворянства. Но в этот день оно превзошло мои ожидания. Благодарю вас от лица отечества. Господа, будем действовать — время всего дороже…
Государь замолчал, толпа стала тесниться вокруг него, и со всех сторон слышались восторженные восклицания.
— Да, всего дороже… царское слово, — рыдая, говорил сзади голос Ильи Андреича, ничего не слышавшего, но все понимавшего по-своему.
Из залы дворянства государь прошел в залу купечества. Он пробыл там около десяти минут. Пьер в числе других увидал государя, выходящего из залы купечества со слезами умиления на глазах. Как потом узнали, государь только что начал речь купцам, как слезы брызнули из его глаз, и он дрожащим голосом договорил ее. Когда Пьер увидал государя, он выходил, сопутствуемый двумя купцами. Один был знаком Пьеру, толстый откупщик, другой — голова, с худым, узкобородым, желтым лицом. Оба они плакали. У худого стояли слезы, но толстый откупщик рыдал, как ребенок, и все твердил:
— И жизнь и имущество возьми, ваше величество!
Пьер не чувствовал в эту минуту уже ничего, кроме желания показать, что все ему нипочем и что он всем готов жертвовать. Как упрек ему представлялась его речь с конституционным направлением; он искал случая загладить это. Узнав, что граф Мамонов жертвует полк, Безухов тут же объявил графу Растопчину, что он отдает тысячу человек и их содержание.
Старик Ростов без слез не мог рассказать жене того, что было, и тут же согласился на просьбу Пети и сам поехал записывать его.
На другой день государь уехал. Все собранные дворяне сняли мундиры, опять разместились по домам и клубам и, покряхтывая, отдавали приказания управляющим об ополчении, и удивлялись тому, что они наделали.