Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside U.S.A., (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
remark (2009)
Начална корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Джон Гънтър

Заглавие: Америка без маска

Преводач: Илия Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)

Град на издателя: София

Година на издаване: 1948

Тип: Очерк

Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София

Излязла от печат: май 1948

Редактор: Славчо Атанасов

Редактор на издателството: Славчо Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809

История

  1. — Добавяне

Посещение в един чифлик

Господин Елис, собственикът, ни разведе да разгледаме чифлика. Той ни обясняваше своята техника на засяване. Всеки четири години той сади 80 акра жито, 40 акра овес и 40 акра детелина.

Ако засее жито, на същата почва друга култура не може да се засее същата година. Овесът се употребява най-много като храна за младите свине. „Ние ги храним с овес, вместо да сучат. Житото ги прави да затлъстяват, но от овеса те растат“. Една трета от детелината се оставя за сено; другото служи за паша на свинете. Що се отнася до житото, около 2/3 от него се дава на кокошките и свинете; останалото отива към „дефицитната площ“ в Мисури и Изтока или пък в мелниците.

Този чифлик се различава коренно от другите, които бяхме посетили в Запада. Той е залесен и богат. Много малка нужда има да се напоява, наторява или пък да се оставя угар. „Нашата почва е златна“ — изтъкна ни домакинът; зеленчук лесно расте, а и отпадъците от говедата при паша спомагат за наторяването. Естествено, чифликът е снабден с всички механизирани съоръжения — сеносъбирач, сноповързачка, сенокоска, събирач и механически разпръсквател на тор, както и машини за доене. Дълга ограда, опасана с електрически жици, пази говедата да не излизат от определената им граница. Ако животното докосне жицата, то е отхвърлено назад от слаб електрически ток.

Преминахме през люцернова нива, след това навлязохме в нива със Суданска трева. Видяхме зелени килими от детелина, под пожълтелия овес; детелината не се поврежда, когато овесът се жъне. Най-после, ето и житото, едно люлеещо се море 8 стъпки високо — колкото ездач на кон. Наблюдавахме момичета работнички с бели шапки да дърпат осилите от засадените с женски стъбла редове, в полето дето изкуствено посаденият хибрид расте. Тези редове придават на полето известен оголен вид, нелогичен, като че ли някой облича природата във фантастични дрехи.

Елис притежава 100 крави порода Холщайн. Всички са за телене — без да са виждали бик! Те се осеменяват изкуствено. В цяла Айова, земеделците се сплотяват заедно, за да поддържат „биков обор“ с 6 или 8 бика за изкуствено осеменяване.

През зимата Елис отглежда говеда, около 150 глави. Биковете (когато бях там) струваха около 10 цента на тегло; тежат около 750 фунта при пристигане, а излизат 1,100 фунта. „Купуваме ги от Уайоминг и наддават 350 фунта в три месеца“.

Земеделието в СЩ е, разбира се, субсидирана индустрия. Защо? — не се питат земеделците в Айова. В края на краищата, произведените стоки са защитени от тарифи или чрез други мерки. Земеделието винаги и било поддържано от някакъв вид субсидия. Какво беше Хоумстед Акт, ако не една грамадна субсидия, която засегна земеделието?

И все пак аз открих много нечисти съвести. По начало повечето земеделци не обичат субсидиите; те предпочитат да получават добра цена на свободния пазар без поддръжката на държавата. Всички до един теоретично са против програмата на отдела за земеделие. Но тука срещаме един от тези най-типични изрази, който може да се нарече американска „психология“. Земеделците говорят единодушно за злините на държавния „контрол“, но аз не срещнах нито един, който да откаже чековете, които правителството разпраща.

Основният проблем за американското земеделие според гледището на Айова е, че „стомахът на народа“ в нормални времена не може да побере всичко, което чифлиците произвеждат. Най-належащият въпрос е тоя за свръхпроизводството. С други думи, най-големият въпрос, който засяга земеделието, лежи вън от самото земеделие.

Една десета от всичката храна в Щатите се произвежда в Айова; но не мислете, че само земеделието съставя цялата история на Айова. Този щат не е така силно индустриализиран, както напр. Канзас, но все пак има цъфтящи и разнообразни индустрии. Повечето от тях са тясно свързани със земеделието — житния процес, консервирането на месо и земеделските машини, Дейвънпорт има работилници за жп релси, компанията Мейтаг нарича своите помещения в Нютън „Столица на машините за пране“; Ред Ок притежава индустрия за печатане на календари, позната в цялата страна; съществуват прочути издателства в Де Моан; едни от най-големите гипсови складове в Америка са във Форт Додж.

Две неща малко познати: Айова притежава чудесна лозаро-винарска индустрия близо до Каунсил Блъфс, също и кожарски център, тъй като нейните плитки реки са пълни с миска, видра и скункс.